Следродилно състояние

  • 2 197
  • 2
  •   1
Отговори
  • Мнения: 441
Здравейте,

Родих второто си детенце преди 17 дни.  За разлика от първото раждане това беше абсолютно безпроблемно,  с бебето също всичко е наред.  Още от болницата обаче усетих,  че не успявам да се справя с всички емоции,  които ме връхлитат и плача неистово почти по цял ден без да има  реална причина.  Да,  бебето е неспокойно,  може би са колики,  не спим и ни е на ръце постоянно,  но това осъзнавам,  че са нормални неща. Съпругът ми е много въвлечен в грижите и помага,  големият ни син (на 11г)  е зряло и добро дете,  което (за съжаление)  съпреживява всичко с мен и постоянно се тревожи като ме гледа така отчаяна. Не искам той да се превръща в родител,  тревожейки се постоянно за мен,  но не успявам да го излъжа,  че не плача или че всичко е наред.
По принцип знам,  че е добре в това състояние да се излиза сред хора и тн- днес пробвахме една такава разходка и буквално имах чувството,  че ще умра сред хората. За капак на връщане заседнахме в асансьора с баткото и аз изпаднах в ужасна криза,  която той не трябваше да вижда Sad Възможно ли е да съм го стресирала за цял живот?

С първото майчинство уж не се чувствах така зле,  но развих анорексия невроза,  от която се възстановявах много дълго време след това.
Сега на този етап просто не мога да се събера и да спра да плача и в същото време чувствам ужасна вина към голямото си дете,  че вижда и се тормози от всичко това. И с това дете,  както и с първото имам проблем с кърмата и кърменето като цяло,  почти не се получава и се чувствам адски зле от това.  С тази бременност качих общо 30кг,  в момента съм плюс 20 отпреди забременяването,  което ме смазва психически и физически(болят ме коленете,  кръстът,  обувките не ми стават)  и не мога да се погледна в огледалото.
Моля да ме посъветвате как да си помогна. Благодаря предварително!

Последна редакция: сб, 08 сеп 2018, 17:05 от Doloreska

# 1
  • София
  • Мнения: 558
Здравейте,
Това което забелязвам от написаното е, че всъщност вашата тревожност се проявява по различен начин - фобии, хранителни проблеми, негативни мисли, винаги когато трябва да преживеете някаква промяна. Основата на този механизъм е страхът, че няма да се справите, който е свързан с неадекватно ниско самочувствие и невъзможност за себеотстояване - вярата, че моят начин на мислене е правилен и добър и това дали ще стане или не не ме дефинира като личност. Примерно това, че не успявате да кърмите дали ви прави по-добра или по-лоша майка? Всяка майка е единствената възможна и следователно най-добрата за нейното, конкретно бебе.
Поради този механизъм се противите на промените, дори те да са "добри" - раждането на дете е такава -добра, щастлива промяна и опитвате да се справите през свръхконтролирането на ситуациите и взаимоотношенията. Това измества фокуса от хубавите моменти с бебето, ограбва моментите на интимност, радост с него.
За да си помогнете сама е добре да започнете от това да се доверите на собствените си преценки и инстинкти. Няма и не бива да има нещо по-важно и по-правилно от начина, по който вие мислите и действате. Организирайте грижата от бебето така, че на вас да е удобно и комфортно. Тъй като бебето на този етап се ориентира и разбира единствено и само от вашите емоции, поуспокуите ли се вие, вярвате ли, че сте "най-добрата възможна" майка за него и то ще се поуспокои и ще се отвори пространство за общуването с него.
Същинската работа ще е по лесна ако работите заедно с терапевт.
Даниела Тахирова - психотерапевт

# 2
  • Мнения: 441
Благодаря Ви много!

Общи условия

Активация на акаунт