Здравейте, мами, преди 2 месеца направих спонтанен аборт, дали е лекарска грешка или не , не знам, това е божа работа, но ме притеснява следното вчера бях на преглед при АГ и ми каза, че вече всичко е наред, остави ме да се изчистя сама след аборта, без кюретаж и доколкото разбрах, вече можем да правим опити, но мен ме е страх вече, поради няколко причини имам инсулинова резистентност , което означава, че може би бременността ми ще е трудна , знам ли божа работа, другото, което ме притеснява, да не да имам усложнения, по време на бременността и по време на самото раждане, че скоро време с тия случай, които дават по новините много съм се наплашила да не ми стане , нещо, а сега ми е много притеснено, защото правихме с*кс с приятелят и той взе , че свърши в мен и сега съм паника, дали е проблем, че са минали едва 2 месеца от случилото се , дали ще хвана този път от първия път, защото съм чувала и чела, след аборт вероятността , да се забременее след аборт са големи ... може да е малко объркано написано всичко, но наистина съм много объркана и най-вече в шок...
- Публикувана: 23 авг. 2018, 00:40 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2018, 11:42 ч.
забременяване след аборт
До колкото знам след кюртаж се забременява по лесно , защото тогава отвътре всичко е изчистено и е като ново. Аз имам 2 спонтанни аборта миналата година и също съм се изчиствала сама (без кюртаж , нямаше смисъл от него) Доки също ми казваше да измитат 2 цикъла и след това могат да се продължат опитите за бебе. Разбира се с моят приятел ходихме по хиляди изследвания за да разберем от какво се получават тези пакости и накрая ми откриха че съм геннопредразположена за тромбофилия( гъста кръв). При което при забременяване се бият инжекции през цялата бременност. Та във връзка с това , че те е страх да не ти стане нещо , ако наистина искате да сте родители не би трябвало да се замисляш , ами ако стане това или онова. Ти самата казваш , че е божа работа за това не го мисли , а действайте. Аз вече съм в 5 месец и всеки ден си се боцкме и колкото и да ме е страх и да ме боли .... търпя заради малката принцеса която вече усещам как ме потупва отвътре ❤️ Стискам ти палци да си преодолееш лудите мисли в главата и да стане работата съвсем скоро.
Момиче, първо, слагаш каруцата пред коня. Още не си забременяла и вече се притесняваш как ще раждаш. Смъртност и при родилки и при деца винаги е имало и винаги ще има (за съжаление). Имаш достатъчно време да си намериш доктор на който имаш доверие и всичко да мине по мед и масло.
Второ - след аборт е лесно забременяването хормоните са високи и това спомага за бърз резултата( така да го наречем). Прочетох за някаква лекарска грешка.. в ранна седмица ( сигурна съм че е малка, защото са те оставили да се изчистиш сама) , тялото ти решава какво да прави не лекари, не ти. Но това е в твой плюс, защото не е необходимо да чакаш и може веднага да започнеш с опитите.
За ИР - лоша работа, това е сериозна предпоставка за гестационнен диабет, което те поставя на задължителна и стриктна (като казвам стриктна имам предвид от типа не опитваш, не поглежда, дори не помисляш за забранените храни) диета, ако държиш и ти и детето да сте добре. Това от личен опит. Плюсът е, че при такива ограничения ( а те са сериозни) не качваш много кг ( ти, не бебето).
Второ - след аборт е лесно забременяването хормоните са високи и това спомага за бърз резултата( така да го наречем). Прочетох за някаква лекарска грешка.. в ранна седмица ( сигурна съм че е малка, защото са те оставили да се изчистиш сама) , тялото ти решава какво да прави не лекари, не ти. Но това е в твой плюс, защото не е необходимо да чакаш и може веднага да започнеш с опитите.
За ИР - лоша работа, това е сериозна предпоставка за гестационнен диабет, което те поставя на задължителна и стриктна (като казвам стриктна имам предвид от типа не опитваш, не поглежда, дори не помисляш за забранените храни) диета, ако държиш и ти и детето да сте добре. Това от личен опит. Плюсът е, че при такива ограничения ( а те са сериозни) не качваш много кг ( ти, не бебето).
Последния път като бях при ендокриноложката си, намалихме дозата на хапчетата от 3 на 2 , и изследванията ми бяха добри, имаше какво още да се желае и днес ще ходя, да разбера имали подобрения, на своя глава спрях хапчетата, и се чувствам добре, но Аг ми препоръча да пия Иногинол ... и тях от време на време ги пропускам, тъй като ми идват скъпички... но като мина при ендокриноложката и ми излязат резултатите тогава ще го мисля 
иначе , благодаря за съветите
иначе , благодаря за съветите
Бих те посъветвала да не го мислиш толкова Мими.
Да, намери добри доктори, информирай се, следи се. Но нападнат ли те страховете - не им се давай.
Има вицове, комедии, книги.
Намери си хоби, а ако имаш вече такова - занимавай се с него.
Излизай повече с приятелки, и не говори на тази тема.
Минавам отчасти по този път, знам какво е. Просто не го мисли.
Иначе може да се побъркаш от страх. Знам.
Ще успееш!
Да, намери добри доктори, информирай се, следи се. Но нападнат ли те страховете - не им се давай.
Има вицове, комедии, книги.
Намери си хоби, а ако имаш вече такова - занимавай се с него.
Излизай повече с приятелки, и не говори на тази тема.
Минавам отчасти по този път, знам какво е. Просто не го мисли.
Иначе може да се побъркаш от страх. Знам.
Ще успееш!
Ами гледам да не го мисля, ами приятелки след случилото се останах без такива, защото не бяха до мен в трудния период, иначе имам да уча за 1 изпит,но не мога да се съсредоточа, днес ми излязоха и кръвните излседвания и не мога да се сдържа до понеделник нищо не им разбирам и още повече не мога да се съсредиточа за изпита ...
Ами гледам да не го мисля, ами приятелки след случилото се останах без такива, защото не бяха до мен в трудния период, иначе имам да уча за 1 изпит,но не мога да се съсредоточа, днес ми излязоха и кръвните излседвания и не мога да се сдържа до понеделник нищо не им разбирам и още повече не мога да се съсредиточа за изпита ...
Ще ти споделя личния си опит, надявам се да ти е полезен. Невероятното щастие след положителния тест за съжаление приключи доста бързо при нас (в 7 г.с.). Депресирана е най-слабата дума, която мога да използвам, мислех че никога няма да ми мине и да спра да плача. Аз също се изчистих сама и настоявах да си направим всички генетични и имунологични изследвания. Лекарката ми ми каза да изчакам цикъла си, което ще е знак, че тялото се връща към обичаен ритъм и тогава ще обсъдим какво ще правим по-напред. Е за това време аз вече се чувствах много по-добре - физически и психически. И след прегледа ми лекарката ми ме успокои, че всичко е наред и ако искаме може да опитваме отново. И месец по-късно бях бременна. Знам колко е страшно и ме е яд на себе си, че не мога на 100% да се насладя на бремеността си. Но съм вече в края на 6 месец и всичко е наред. Така, че гледай напред. Опитай се да си максимално спокойна и се грижи за себе си! Успех!
Препоръчани теми