Наистина съм отчаяна-мисля,че трябва да се разделим.

  • 10 462
  • 53
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Здравейте.Аз съм на 33 и до сега никога не съм споделяла проблемите си с никой но вече не издържам.Попринцип съм енергичен човек и оптимист но и малко чувствителна.Имам приятел от 10 години и дете на 4.Страхотно слънчево и добро момченце.Наскоро родителите му му купиха голям апартамент и сигурно той ще е повод за се разделим.Той е гаден характер но е възпитан да се грижи за семейството си.Проблема е,че за него явно аз не съм част от него.Целият ремонт се обсъжда с баща му ,моето мнение не значи нищо.Постоянно.ми се натяква,че не съ дала пари и няма да давам мнение.Но това май по-скоро е повод а не причина.дэржи се студено а когато искам да поговорим и да обсъдим вякакъв проблем най казва,че няма какво да говорим и ако нещо не ми харесва да заминавам.Много пъти ми е казвал,ч ме обича но може и без мен.Много пъти ме е обиждал и гонил.Много пъти е обиждал и родителите ми ,за което няма.да му простя.Преди да родя бях 55кг а сега 67.Казва,че не иска дебелана до дебе си но и така щял да си ме гледа.Искаше ми си за му размажа фйзиономията.През цялата си бременност плаках заради него.Направих много компромиси защото  исках да остареем заедно.Вече.не знам дали не си пропилях живота.Казвам му,че съм тъжна и искам да поговори а той изтърсва-сипи ми да ям.Все нещо нему е наред а всичко е получил на готово.Винаги съм го подкреряла,работя,не харча,грижа се добре за къщата МУ.Уж всечко е общо ама не съвсем.От стреса и скандалети косата ми започна да пада.Чуда се дали да влагам пари и усилия в апартамент, който е само негов или да отида някъде под наем с детето.Знам,че написаното е хаотично и объркано но така е и в главата ми.Дайте съвет защото не издържам.

# 1
  • София
  • Мнения: 336
Аз лично не бих останала в такъв случай. Ако имаш възможност, изнеси се за известно време и обмисли трезво и дистанцирано нещата.
И не си пропиляла живота си, ти си само на 33, имаш всичко пред себе си...

# 2
  • Мнения: 355
Събери си багажа и детето и си иди. Да си живее с дуварите. Някои хора не заслужават семейство.

# 3
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Преди да са почнали да те оплакват и съчувстват - да те отрезвя...
По-добър няма да намериш. Не, че няма, просто ТИ няма да го срещнеш.  Peace
Търпяла си 10 години, че и дете си му родила. Ще търпиш цял живот.
Ако не от този, от следващия, който ще му е копие.

Наистина не мога да си го обясня, но явно има жени, които обичат да са жертви. Факт!

А, те започнали вече.... ooooh!

# 4
  • Мнения: 9 196
Взимай си детето и се спасявай. На 33 няма как да си си пропиляла живота, защото с 4 годишно дете, живота ти тепърва започва. А партньора ти е грубиян и тъпанар, няма смисъл дори да говориш с него.

Посъветвай се с адвокат, как можеш най-изгодно да излезеш от ситуацията, въпреки, че нямате брак.

# 5
  • София
  • Мнения: 24 839
Защо си губи 10 години, вместо да се омъжиш като бяла жена?
Защо прави куп компромиси, само за да остарееш със задник?

Какво да те посъветваме сега, като си му дала всички козове, за да те третира като вещ, за която трябва да се грижи защото така е възпитан?

От мен- поставяш ултиматум жилището да се прехвърли на детето и тогава даваш пари за ремонтите.

# 6
  • Мнения: 3 025
Стана ми жал за теб. 10 години сте заедно и дете имате и прави деление между негово и твое, кара те да се чувстваш все едно си му на гости. Отношението му към теб е унизително, тъпче ти самочувствието като ти говори така- че си дебеланка, но ще си те гледа и че те обичал, но можел и без теб. Нормално да не се чувстваш добре. Попитай го- каква е твойта роля в живота му, да му готвиш и сипваш да яде? Ако е само това- по-добре на квартира се изнес с детето, докато сам се усети, че не се държи правилно.

# 7
  • Мнения: 9 196
Няма, какво да го пита тоя помияр. Да си оплита кошницата, докато не е станала на 43 или 53, с голямо дете и изритана на улицата.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Приела си да си жертва. Или продължаваш или си тръгваш. Мисля, че много добре знаеш какъв е отговорът, но те е страх.

# 9
  • Мнения: 3


"Какво да те посъветваме сега, като си му дала всички козове, за да те третира като вещ, за която трябва да се грижи ."

Знам,че сама се прецаках.Просто явно съм много страхлива .Благодаря.

# 10
  • Мнения: X
Ще дам съвет и мнение.

Мнението ми е, че описаният човек е боклук, но смятам, че прекрасно знаете за 10 години точно какъв е.

Съветът ми е да успокоите и да премислите добре всичко и да не действате импулсивно, а ако ще се разделяте, да подготвите максимално добре нещата във Ваша полза и в полза на детето.

Нелепо е след като сте търпели 10 години "гадния" му характер, да си стегнете багажа, защото не Ви бил слушал за ремонта на големия СИ апартамент. Това са пълни битовизми и инфантилизми. Разбирам, че много жени гледат на апартаментчето като на някакво гнезденце, което те ще си свият, но наистина е безумен поводът, дори да е "последната капка". Така че успокойте се, преглътнете нараненото его и ако тогава решите да действате, планирайте всички подробности хладнокръвно и последователно.

На 33 със сигурност не сте си пропиляли живота, връзка започната на 23 години спокойно може да се нарече "ранна", човек не винаги прави най-добрите избори на тази възраст, после се разделя, ако види, че е сбъркал. Просто не е добре тези решения да се взимат ей така, провокирани от дребни битови свади какъвто са някакъв ремонт или тъпи приказки. Тук със сигурност ще ме поправят някои потребителки, че точно така са взели своето решение за раздялата - прекипяло им, стегнали си куфарите и кой откъде е. Но това, че много хора повтарят едни и същи грешки, не правят грешките верни. Успокойте се първо, преборете се с обидата (заради която вадите и преглътнатите вече кирливи ризи) и тогава решете. Без колебания и страх - животът е пред Вас! Просто се опитайте да не повтаряте грешки, които би трябвало вече да са дали необходимия житейски урок и да не бъдат повтаряни.

# 11
  • Мнения: 251
От какво те е страх? Взимаш си детето, багажа и отиваш при вашите.

# 12
  • Мнения: 9 196
Няма нищо страшно в една раздяла. Всяка обмислена промяна, обикновено е за добро. Обмислена.

# 13
  • Мнения: 772
Стефче,просто от написаното се чудя изобщо защо се питаш, дали да полагаш усилия,дали да търпиш,дали си струва.....ОЧЕБИЙНО Е ,ЧЕ НЕ СИ СТРУВА!

# 14
  • Мнения: 5 215
Моят съвет е да не действаш импулсивно, а премислено и хладнокръвно.  Whistling

Общи условия

Активация на акаунт