От повече от 3 години правим опити за бебе и резултат няма, всички изследвания клонят към инвитро, но все още докторите не предприемат тази стъпка, тъй като според тях проблем няма и всичко е на моята психична основа.
Ние сме младо семейство, изплащаме си собствено жилище, имаме си финансови проблеми, битови проблеми, проблеми със свекърви, проблеми с коли, сметки, работа и хилядите други неща. С нищо не сме по различни от другите млади двойки на нашата възраст.
Проблема е че всички наши приятели са вече с бебета или бременни и въпреки че не сме спрели да се виждаме с тях, всеки пък когато се съберем говорим само за бебета и деца. Те знаят за нашия проблем, родителите ни също, но усещам как с всеки изминал ден се депресирам все повече. Обкръжението ми също го забелязва и все ми повтарят че трябва да съм спокойна и нещата ще се случат. Знам че е така, но как да спреш да мислиш за нещо което искаш толкова силно и толкова много. Постоянно ме питат защо съм тъжна, а аз ги лъжа че съм просто уморена, но не е така. Аз съм пред разплакване всеки път само докато видя някой от приятелите си или родителите си, защото знам че ме гледат с някакво съжаление. Усмихвам се много насила и така вече почти година.
Страх ме е че скоро ще започна да изпитвам омраза и завист, а аз не искам да е така. Никой не е виновен и знам че всичко е в мен. Не искам да виждам никого, не искам да говоря с никого, искам само да си стоя затворена у дома и да плача. Дори не искам да правя секс, а това е важно, защото искам да запазя връзката си и брака си.
Мъжът ми е страхотен, всичко му споделям, той най - търпеливо ме изслушва, постоянно ми бърше сълзите, търпи ме и знае всичко това което казвам сега. Много искам да преодолея цялата тази депресия, която се задълбочава всеки ден. Не искам да намразвам хората около мен, но всички много ме дразнят без да са виновни. Осъзнавам си проблема, но не зная как да го реша.