Как не може да се готви и пере със секцио? Не се заяждам, наистина се чудя - това по докторска препоръка ли е?
- Публикувана: 29 юли 2018, 15:02 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2018, 11:48 ч.
Спинална или Епидурална упойка.
Не може да се вдига тежко, заради операцията. Не знам защо това изключва готвенето. За прането е ясно, не вдигаш легена. Аз лично го плъзгах по земята до сушилнята, там сядах на един стол и една по една мятах дрехите вътре. Така че няма невъзможни неща. Количка също не вдигах, тя си има колела.
Как не може да се готви и пере със секцио? Не се заяждам, наистина се чудя - това по докторска препоръка ли е?
Ами викам да попитам, защото знам, че ражданията тук в Америка и в България са различни, ама чак толкова...На мен докторката ми каза - никакъв секс 6 седмици и нищо по-тежко от бебето. Това последното при мен не е критерий, защото Малечка Палечка беше 1.4 кг. 😊 Аз на 4-я ден след операцията се закарах сама вкъщи с колата - 3 км. Прегледаха ме за последно и ми разрешиха. Болеше, но поносимо - вече не взимах обезболяващи. А за готвенето - аз така или иначе не готвя - мъжът ми е гастрономът специалист у нас.
До 30 дни след операцията жената не трябва да вдига нищо друго освен бебето, да кърми и да го обслужва. Всяка друга домакинска дейност трябва да се върши от друго лице. Да, доктор ми го каза. Предполагам, че по рано може да се вършат много неща, но мисля, че щом доктор го казва има значение за бъдещето здраве на жената.
А на мен АГ ми каза, че трябва да се движа и разбира се да не нося чували с цимент 
, но не са ми забранявали нищо. С мъжа ми двамата сме се справяли сами. Обезболяващи съм взимала, по-точно ми вливаха само в болницата до 4-5 ден някъде и толкова. Конеца ми го свалиха на 7ден. В реанимация бях около 3 часа докато ме пусне упойката.
Но на мен ми е ясно, че не при всички протичат така нещата и според мен основно приносът е на екипа.
Аз лично си избрах И анестезиолог, а дори да бях успяла да родя естествено щях да избера същия АГ и анестезиолог + акушерка.
Това което трябва да направи една бременна е да слуша лекаря си. Аз как да раждам нямах възможност да избера и смятам, предвид как се случи всичко, че АГ направи най-доброто и взе най-правилните решения.
, но не са ми забранявали нищо. С мъжа ми двамата сме се справяли сами. Обезболяващи съм взимала, по-точно ми вливаха само в болницата до 4-5 ден някъде и толкова. Конеца ми го свалиха на 7ден. В реанимация бях около 3 часа докато ме пусне упойката.Но на мен ми е ясно, че не при всички протичат така нещата и според мен основно приносът е на екипа.
Аз лично си избрах И анестезиолог, а дори да бях успяла да родя естествено щях да избера същия АГ и анестезиолог + акушерка.
Това което трябва да направи една бременна е да слуша лекаря си. Аз как да раждам нямах възможност да избера и смятам, предвид как се случи всичко, че АГ направи най-доброто и взе най-правилните решения.
И ние сами се справяхме. Ни баби, ни дявол. Не видяхме особени проблеми, но пък и ни се падна кротко дете. За секциото наистина е важно да се раздвижиш по-скоро. Аз не помня и след първия ден даже да са ми давали обезболяващи. Ми болеше, да, първия ден вървях превита като бабичка, но минава.
На мен и конци не са махали - беше залепен разрезът. Аз все се каня да попитам и какво имат предвид момичетата като казват - раздвижват ги. Нашата мома се роди вечерта. На другата сутрин в 6 сестрата ме пита - искаш ли да си прегърнеш бебето? Искам, ами! Ставай тогава! Изправих се с нейна помощ, мъжът ми ме хвана за ръка и бавничко отидох до неонатологията, която е на другия край на отделението.
Според мен темата би била много по - полезна ако когато препоръчвате даден вид раждане не се съсредоточавате само върху раждането като преживяване, престоя в болницата и първата седмица след това, а върху дълготрайните ефекти върху тялото на жената. . Защото не е важно само колко ще те боли на момента, а какво ще стане след това. Ясно е, че и двете не са приятни и двете болят и при двете има рискове и недостатъци, но в крайна сметка болката минава и заминава - и секциото и вагиналното са няколко часа (секциото даже час), а възстановителния период е няколко дни / седмици.
По важно за мен би било как се чувствате месеци и години след раждането.
Например при вагиналното раждане знаем някои основни рискове като пролапс на тазовото дъно, инконтиненция, проблеми с шевове и т.н. При секциото пък може да се получат сраствания, загуба на чувствителност в коремната област и др. Тези неща според мен са МНОГО по - важни когато се взима решението - секцио или вагинално, а не колко ще те боли на момента, колко скоро ще се изкъпеш и ще си сготвиш
Дано не се приеме пак като заяждане, лично за мен е много полезна тази информация.
По важно за мен би било как се чувствате месеци и години след раждането.
Например при вагиналното раждане знаем някои основни рискове като пролапс на тазовото дъно, инконтиненция, проблеми с шевове и т.н. При секциото пък може да се получат сраствания, загуба на чувствителност в коремната област и др. Тези неща според мен са МНОГО по - важни когато се взима решението - секцио или вагинално, а не колко ще те боли на момента, колко скоро ще се изкъпеш и ще си сготвиш
Дано не се приеме пак като заяждане, лично за мен е много полезна тази информация.
Kalina, права си. Аз живях в болницата един месец след раждането и излязох от там по-малко килограми, отколкото преди да забременея. Също така, коремът ми беше напълно прибран. Това в голяма част от притеснение за дъщеря ни - знаех, че е здрава, че е добре, но беше толкова мъничка...Нямах чувствителност около белега горе-долу 6 месеца. Нищо не ме е боляло в дългосрочен план. След една година докторите казаха, че нямам сраствания и всичко е напълно възстановено. Само че, и това няма нищо общо със самата операция, ми казаха 2 години да не забременявам, а по тяхна препоръка и никога повече. Нищо не се знае, но статистически имам по-малко от 1% шанс за нормална бременност.
Както няколко от вас казаха вече - аз си слушам специалистите и им вярвам.
Както няколко от вас казаха вече - аз си слушам специалистите и им вярвам.