Имам ли повод за притеснение?

  • 6 006
  • 21
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте,

Детето ми е на година и 2 месеца. От самото начало е доста нервно и ревливо бебе. Отначало го отдавахме на колики, после на зъбки, и така си продължаваме. Но с напредване на времето, започвам да се чудя дали всичко е наред със самото дете. Покрай трудностите с детето, липсата на сън, умората, липсата на помощ, аз също станах доста нервна, дори стигнах до психиатър, като неговото мнение беше да се наспя и всичко ще е ок. Супер, ама как да стане като детето не спи и не понася никой друг да го успокои. Да се разбира, че може да посинее от рев оставено дори с баща му. Ето и кой неща ме притесняват по-конкретно.
1. Има затруднения със съня. Обикновено заспива на ръце, с изключение на няколко единични пъти. Буди се непрекъснато, стряскайки се, дори понякога треперейки. Седя до него докато спи, без изключения, защото ако се събуди и аз не съм там, изпада в истеричен рев и става много трудно да го успокоя. Обикновено като се стресне, ставам да го нося на ръце, за да заспи отново. Важи и за дневен и за нощен сън. Буди се и от най-леките шумове.
2. Проблеми с храненето. Яде много малко и много трудно. Яде само някои определени храни и то невинаги. Понякога и мляко отказва. Имах проблеми с кърменето, но с цедене успях да му осигуря кърма до 6 месечна възраст. Отначало отказваше адаптирано мляко, но свикна с него, макар и трудно. Захранен е в 5 месец. Развива се нормално, расте и наддава нормално за възрастта си. С изключение на последния месец и половина, в който не е качил нищо. Храненето е кошмар, случва се да реве от глад, но да не иска храна. Избягва да дъвче и почти всичко пасирам все още.
3. Много е нервен и много плаче. Това е основният проблем. Напоследък започнах да се чудя дали е в границата на нормалното. Давам пресен пример от вчера- събужда се с рев, не успявам да го приспя, истеричният рев продължава час, въпреки всички мои опити да го успокоя, да го гушкам, да го нахраня, да дам вода или сокче, да му пусна детско филмче, да му пея, да го изведа на въздух и т.н. Този епизод се повтаря по няколко пъти на ден. Освен тръшкането, че съм му взела нещо опасно, или че съм отишла до тоалетната. Както казах, от раждането си има такива моменти, в които нищо не помага, когато се разплаче. Иначе се движи много, ходи стабилно от 10 месечен и постоянно е в движение.

Питала съм педиатрите, които посещаваме. Според тях "просто си има такива ревливи деца". Аз обаче вече започнах да се отчайвам и притеснявам. Дали е просто някаква криза на израстването или да потърся специализирана помощ, детски психиатър или невролог или и аз не знам какво...

# 1
  • Мнения: 9 468
е така е трудно да се каже.
моят също беше мега ревлив, особено нощите. ей, нямаше успокояване това дете, с часове ни е мъчил и така докъм година и нещо, когато го отбих. тогава започна да спи по цял нощ и спря да реве. опитваше да се тръшка, но като видя, че не му се отваря парашутът се отказа Wink
храненето пък...така бяхме с каката. не хапваше нищо, не наддваше, не искаше да суче, ужас, ужас ти казвам....голям изрод беше и такъв си и остана. кожа и кости, ама какво да се прави. та не знам дали има проблем. не се филмирай те съветвам.

# 2
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
и моето дете беше така.
сега е на 6г., пак реве, не толкова често, но затова пък супер оглушително. Whistling

при него помагаше много гушкане и подобни игри: боричкане, гъделичкане, фър с подбедрицата нагоре и подобни.
Скрит текст:
една супер игра от яслата: сядаш на земята на нещо меко с протегнати напред събрани крака и детето ти ляга напречно на бедрата. започваш да правиш пица по гърба му и да говориш: сега разточваме тестото (почваш да го галиш от кръста към врата), сега намазваме с доматен сос (с длан правиш движения в кръг все едно мажеш), сега нареждаме салама (правиш някакво движение) и така си измисляш продукти и го докосваш по гърба. много ги успокоява.

често из гората или из природата, без допълнителен шум от коли и цивилизация.
музиката много помагаше при нас. от много малък даже сам си избираше музиката, също искаше често да му пеем или да свирим на музикални инструменти: дрънкалки, барабан, ксилофон, дайре.

храненето при моето дете върви в компания. в яслата и градината яде добре с други деца, вкъщи не опитва даже.
днес едно негово приятелче беше на гости и без коментар си изяде порцията. Whistling
като беше малък го хранех завън да зяпа и аз бутах с лъжицата.

иначе за невролог/психиятър е много рано. толкова малко дете не може да бъде диагностицирано.

на мен един съсед все ми казваше, че с нарастващата възраст на детето ставало по-лесно.
аз още чакам да стане по-лесно  Crazy

# 3
  • София
  • Мнения: 7 980
Има и такива деца, моят син е от същата категория. Въпрос на дете, нервна система, характер. В момента е на 5.5 години, пасирах храна до преди година. До ден днешен си има проблеми с храненето, работи и терапевт с него.
Дали да се притесняваш - по-скоро не, но намери начин как да починеш. Започни да го оставяш на някого, дори с цената на допълнителен рев. Важно е да свиква и с други хора, да свиква, че не всичко ще върви по гайдата му. Престани да го разнасяш на ръце, приспивай го на легло, като го гушкаш. Като цяло въведи промени, защото колкото повече затвърждаваш статуквото, толкова по-засилено лепнат за теб ще е.
Намали му сладките неща и захарите, ако даваш такива, научи се да го слагаш да спи, преди да се е скапал съвсем и да е истерясал.
Следи за развитието на говора, зрителния контакт с теб, разбирането на речта (къде е котето, дай топката, покажи баба, как прави кучето и пр.).

# 4
  • Мнения: 20
Следи за развитието на говора, зрителния контакт с теб, разбирането на речта (къде е котето, дай топката, покажи баба, как прави кучето и пр.).

Благодаря за отговора!
Сладки неща почти не яде, най-много някой банан, но подсладени и захарни-не. И то не защото не съм му позволила да опита, а защото не харесва.
Относно другото, бърбори си негови неща и то доста, казва "мама", "ам-ам" (което може да се отнася и за вода) и за друго не съм сигурна, че е целенасочено... Какво е нормално да казва на тази възраст?
Играем си на "дзак" и се забавлява много, редим кубчета, като цяло, като му покажа нещо възприема. Също смятам, че ме разбира. Пример, когато се опитваме да се храним му давам лъжичка, казвам му дай на мама да амка и той се опитва, разбира се с цапане. Пробвала съм да го оставя да се храни сам с малки парченца, но той ги разпилява по пода. Единствено бисквита е хващал да яде сам.
Много ми се иска да го оставям по малко с други хора, но не срещам много разбиране от близките си. По-скоро упреци, че бих си оставила детето да плаче и да се мъчи. Те всъщност си мислят, че явно не го гледам добре, та е толкова ревлив... Допълнително напрежение върху мен.

# 5
  • Мнения: 11 737
Здравей. В много тежка ситуация си. Имаш нужда от малко време за себе си, за да се успокоиш, че сега се въртите с детето в омагьосан кръг. Вечер след 17ч спри водата и давай чай от лайка - той успокоява и спомага за спокойния сън. Елиминирай същевременно и всичко, което го превъзбужда - буйни игри, телевизия (изобщо, всички в стаята да не гледат), компютър... Замени ги с тиха, успокояваща музика или шум - класическа музика или шум на водопад, ромон на рекичка, птича песен... Създайте си ритуал и го следвайте неизменно. Сложи го рано - 20.00ч нищо че е лято и е още светло. Когато са преуморени и им се спи, децата умишлено се превъзбужда, за да не заспят, но това ги прави трудни за управляване, трудно заспиват и сънят е неспокоен. Всички емоции от деня се преработват насън, ако е имало нещо стресиращо може и кошмари да сънуват. Вече е във възрастта, в която се страхува да не изчезнеш. Щом нощем се буди стреснат и те търси го вземи да спи в твоето легло. Не се страхувай от създаване на "вреден" навик. Ще дойде моментът, в който детето само ще се отдели. До 7-та си година дъщеря ми спа в едно легло с мен, а брат й до 3г в същата стая, но в свое легло на половин метър от нас. Преди година се преместихме в нов дом и децата получиха своя стая. От ден първи заспиват сами там.

# 6
  • Мнения: 215
Все едно описвате ситуацията с моето дете. Стигал е до 20 часа рев, изключително трудно бебе. Лесно беше докато го кърмех, до 1.1 г., след това хапваше горе долу нормално, но след навършване на две години буквално спря да се храни. Цяла година не е ял готвено. Ако хапне нещое с триста зора и то сухо. До осния месец спеше на бял шум, през деня мн.трудно заспиваше, вечер сме карали месеци наред по 30-40 км.за да заспи и спешендо 4 сутринта/ това бешеноколо годинката/. Кошмар. Спях по 3-4 часа. В момента е на 2.9 г.  и същонси ебтруден за гледане, но нещата са нормализирани в определени граници. Поне спи до 6 сутринта, с храненето е кошмар, има проблеми и с говора, т.е.изоставане спрямо връстниците си, но иначе е будно, умно дете. Искам да кажс, че ви разбирам. Според мен този период ще отмине. Може да се консултирате с хомеопат или педиатър за нещо успокояващо от сорта на дормикинд, хамомила. Възможно е да го мъчат и зъбки.

# 7
  • Мнения: 2 721
Авторке, все едно си описала моя син!!
Той е на 2години и 1месец и е същия,само дето с баща си не реве😬. От бебе си е ревльо, имаше страшни колики , които продължиха 3месеца. Зъбите го мъчеха от 5тия месец , а първия изби чак на 11. Та чак сега избиха всички и тази мъка поне се свърши. И аз многократно съм се замисляла дали е нормално, имаше моменти в които сядам и забивам в една точка защото мозъка ми тотално изключва от този рев. След минута-две ми минава, но разбирам притеснението ти. Аз преди да родя бях адски спокоен човек,не ме дразнеха дреболии и тн. Сега ела да ме видиш..
Сина ми след всяко ставане от сън следобед плаче, и той най вероятно не знае защо, но когато се събуди без рев се притеснявам🤭.. Видимо е гладен, готвя,бързам да му слагам за ядене, сяда сладко на масичката си, взима си 5пъти и яденето приключва..това е с всяко ядене..Иначе пред другите хора е най-милия и спокойния, даже ми се чудят за същото дете ли им говоря 😑.. Сега е с отит, има страх от всякакви лекарства и бяга още преди да съм отворила флакона с капки , доближа ли го се започва истерията.. Скоро тръгва на ясла и имахме задължителна стеща с прихолога там, казаха , че всичко е наред с детето,обясних им как се държи и т.н и казаха, че си е до дете, но не е нищо обезпокоително. Вече съм му свикнала на характера и емоционалноста и гледам да не се изнервям като се разплаче или най вече като се разпищи. Има такива деца , казват , че с времето се успокоявали, ще видим по натам : ) .
Забравих да пиша, че бяхме в болница преди 5 месеца с него, от тогава спи с мен в леглото и не иска да доближи кошарата. Приспиването е по 2 часа всеки обед и всяка вечер..До преди това го слагах в кошарата, давах му мляко или вода и излизах от стаята, след 10-15минути си заспиваше без драми...

# 8
  • Мнения: 20
Вечер след 17ч спри водата и давай чай от лайка - той успокоява и спомага за спокойния сън. Елиминирай същевременно и всичко, което го превъзбужда - буйни игри, телевизия (изобщо, всички в стаята да не гледат), компютър... Замени ги с тиха, успокояваща музика или шум - класическа музика или шум на водопад, ромон на рекичка, птича песен... Създайте си ритуал и го следвайте неизменно. Сложи го рано - 20.00ч нищо че е лято и е още светло. Когато са преуморени и им се спи, децата умишлено се превъзбужда, за да не заспят, но това ги прави трудни за управляване, трудно заспиват и сънят е неспокоен. Всички емоции от деня се преработват насън, ако е имало нещо стресиращо може и кошмари да сънуват. Вече е във възрастта, в която се страхува да не изчезнеш. Щом нощем се буди стреснат и те търси го вземи да спи в твоето легло.
Благодаря за съветите, ще ги изпробвам!
Отдавна спи при мен, понякога идва да се гушкаме, но понякога и това не помага и ставам да го люшкам на ръце Simple Smile

# 9
  • Мнения: 20
Вечер сме карали месеци наред по 30-40 км.

Да, разбира се и това Simple Smile

Но като цяло да разбирам, че няма повод да си мисля за здравословен проблем, поне засега...

# 10
  • Мнения: 11 253
Започнах да спя след като сложих детето да спи в нашето легло. До тогава на всеки 30 мин. РЕВ!  Shocked Бях като зомби!

Като заспа между нас и на сутринта се стреснах как така не съм ставала 10 пъти, а то наспано и добричко Simple Smile

# 11
  • Мнения: 2 721
Малки хитри човечета! Знаят къде е хубавото😃. Имаме дървена и сгъваема кошара, но най -удобно си остава в на мама и тати леглото.🤭
 LadyPP , добре е детенцето ти, не се притеснявай. Както твоето, моето и останалите са явно по-чувствителни. Дано го израстат този крив период по-бързо .
Наскоро разбрах що е то “бебешки пубертет” , мислех , че е някаква нова измишльотина , ама си е истина и съществува такова нещо. Твоето  може да навлиза в този период. 🙃

# 12
  • Мнения: 11 253
Ела да видиш ИСТИНСКИЯ ПУБЕРТЕТ на такова манипулаторче от бебе Crazy

# 13
  • Мнения: 2 721
Ела да видиш ИСТИНСКИЯ ПУБЕРТЕТ на такова манипулаторче от бебе Crazy
Представих си какво ме чака🤣🤣🤣

# 14
  • Мнения: 11 737
Зъбите много мъчат някои деца. Зависи и каква поносимост към болка имат. Давайте чай от лайка или мента (ако детето харесва аромата й), мажете венците с бялото на кората на лимон (ако детето ви позволява). Когато приспивате седнете на леглото полулегнала, вземете детето в скута си (лице в лице) и извърнете главичката му настрани - едното ухо да е на гърдите ви. Лекичко полюшвайте с крака, на който сте сложили детето. Биенето на сърцето ви е най-успокояващия звук за детето. В комбинация с полюшването приспива за 10-тина минути. Можете и да пеете приспивна песничка или дори само да тананикате "нани, нани, нани, на.... Нани ...
, нани -на." Храненето и спането ще се нормализират след избиването на всички  20 зъбчета. Най-много ги мъчат кучешките. Не си мъчете децата и с храненето - давайте каши, пюрета, АМ - повече меки, кашести и полутечни/ течни храни. Като избият зъбите, както и в периодите на затишие между избиването им храненето се нормализира.
И не ви манипулират - боли ги, страх ги е, дискомфортно им е - то не са зъби, то не е отит (ако знаете ухо как боли само), то не са боледуване, болница ... А не могат да ви се оплачат, могат само да хленчат и да търсят помощ и закрила при вас.

Общи условия

Активация на акаунт