Каква история се крие зад името на детето ви?

  • 38 841
  • 248
  •   1
Отговори
# 15
  • Сан Франциско
  • Мнения: 1 698
Тук, в Америка, второто име на детето обикновено не е това на бащата, а и е трудно да се членува/образува така. Аз винаги съм харесвала името на татко. Харесва ми и името на свекърва ми. А нашата девойка, без да ни пита 😊, реши да избърза и наистина да си дойде с името - роди се на Коледа. Кръстихме я на дядо и на баба. Те не са предявявали претенции и нямаха представа до последно.

Последна редакция: вт, 17 юли 2018, 18:22 от Etereia

# 16
  • Варна
  • Мнения: 36 471
Исках дъщеря ни да не е кръстена на никой от родителите ни. Щеше да е Ралица. Но в последния момент баща й пожела да го сменим и за мое учудване избра име, производно на имената на моите родители. Те имат имена, които се комбинират много добре и така остана. Няма да го пиша, защото е по-специфично, а държа на някаква анонимност тук.

# 17
  • София
  • Мнения: 11 942
Още преди да имам закъснение знаех, че съм бременна и ще имам момче. Бях решила, че ще се казва Борис.
Обаче в средата на бременността ми се оказа, че ще го отглеждам сама и ще носи моето фамилно име.
Тогава реших да го кръстя на баща ми Васил. Така и стана.

# 18
  • София
  • Мнения: 28 109
Името ми харесва, съчетава се с фамилията и беше единственото, което го имаше и в моя списък с възможни имена, и в този на мъжа ми. Така го избрахме.
А, и държах да не е кръстено на никого.

# 19
  • Мнения: X
Синът ми е кръстен на моя любим дядо. Той и баба са ме отгледали от 50-дневно бебе до 6-годишна, когато родителите ми ме взеха при тях. Традиционно име, нищо особено, но за мен любимо- Димитър. А дъщеря ми има двойно име, което е моя измишльотина и се превежда като "безценен подарък". Много ѝ отива, защото е точно безценен подарък.

# 20
  • Мнения: 2 473
Първото ми дете е Мила, просто много ни хареса и на двамата с таткото - кратко , ясно, не асоциираме името с никой друг освен със самата ни Мила, не се римува с тъпотии, нежно е и не  е особено често срещано Simple Smile Не е кръстена на никого.
След нея имах една неуспешна бременост, но понеже загубих бебчето късно, вече бяхме избрали име - Роза. Общо взето пак по същите критериите като Мила, веднага си го харесахме.
След това забременях отново, пак с момиченце. Нейното име избрах съвсем сама , без да се консултирам с таткото, само му го съобщих. Усетих много силно , че искам да се казва така, и не ме интересуваше дали на него ще му хареса. Казва се Лина и я усетих като естественото продължение на Роза.
Историите на всички ви са много хубави, изчетох с голям интерес  Blush

# 21
  • София
  • Мнения: 38 208
За продълженията - синът ми е Микаел, като логично продължение на Габриела. Даже кучето мислех да е Рафи /Рафаела/, ама се отказах.

# 22
  • Велико Търново
  • Мнения: 7 687
Майка ми е трябвало да ме кръсти на свекърва си, но тя е казала че ще нося името на майка й. Голяма драма е било, и накрая ми е дала име което тя си е решила - нито едното, нито другото.... Но аз тайничко си знам че съм кръстена на нейната майка Simple Smile
Идеята за името ми й е дошла от някакъв филм/ сериал.

# 23
  • Мнения: X
Ох, пред грозящата ме опасност да се казвам Лилия или Тереза, баща ми ме е спасил като е тропнал по масата и е казал, че ще се казвам Милена и точка по въпроса. На никого не съм кръстена.

# 24
  • Мнения: 11 558
Аз чак се чудя на смелостта на майка ми да ме кръсти Дарина преди 40 г. Иначе съм кръстена на двете си баби- Донка  и Рада. Е, Д- то е на майка ми на майката.

# 25
  • Добрич
  • Мнения: 933
Големият ми син се казва Иван-на дядо си Иван(свекър ми),а малкия Венелин,на моя баща Венелин.Преди раждането на големия,мъжът ми ми каза "Ти ще го раждаш детето,ти му избери името" и аз избрах.Роднините и таткото разбраха как се казва бебето в родилното като ми дойдоха на свиждане.Доста гадно от моя страна нали?

# 26
  • Мнения: X
Аз чак се чудя на смелостта на майка ми да ме кръсти Дарина преди 40 г.
Защо смелост? Съвсем нормално, хубаво, традиционно име е Дарина.

# 27
  • Мнения: 11 558
Да, но по мое време редовно са кръщавали децата Марияна и Павлина, примерно. Дарина е било рядко срещано тогава, това ми беше мисълта.

# 28
  • Мнения: X
Много хубава тема, но защо да се ограничаваме само до децата ни? Предполагам може да стане обща тема за имената и историята зад тях - може да е нашето име, на детето, на братовчед, приятел, съсед и т.н. Ако ви хатеса идеята, може да се смени името на темата.
Името на детето ми го избрахме с мъжа ми, направихме всеки по един списък и за наше учудване имаше цели 5 имена, които съвпадаха! От тях вече мислихме и избрахме това, което най ни допада. Аз държах да не е кръстено на никой и най-вече на свекърите, защото свекърва ми си позволи да поиска детето да бъде кръстено на мъжа й. Името нито ми харесва, нито пък подобен подход е допустим. И така кръстихме детето, както ние си го бяхме харесали предварително. Не искам да го споделям, тъй като все пак държа на някаква анонимност във форума горе-долу.
При нас с мъжа ми е стандартно - и двамата сме кръстени на дядовците ни съответно.

# 29
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Искахме името на дъщеря ни да е типично женско,да звучи красиво,да има имен ден,да има хубаво значение,да е международно ,но и добре прието в България,да не е прекалено често срещано.
Харесвам имената Вероника,Виктория,Валерия и Валентина.
От тях мъжът ми избра Вероника,а това е едно от любимите ми имена.
Кръстена е на майка ми.
Свеки искаше да е на нея,но тогава трябваше да е Наталия,а това е името на бившата на мъжа ми.Той беше против.Иначе името е хубаво.

Общи условия

Активация на акаунт