Публикувана: 16 юли 2018, 13:37 ч.
Последно мнение: 19 ноем. 2018, 15:50 ч.

Паническо разстройство - 33

72 296
745
1

# 30 16 юли 2018, 19:31 ч.

Мнения: 415

Alina, Dara, и аз бях с агорафобия. Дълго време не исках да влизам в мол. Миналото лято бях с паник атаки и трябваше да бъдем кръстници в най-голямата жега и съответно да купя подарък от мола. Отидох награбих някакви неща на бързо и излязох, но вътре ми омекваха краката 😬😀 Но с времето отмина това, разходките на въздух много ми помогнаха. И като, че ли колкото повече се срещах с хора и си изкарвах приятно с тях паниката отмина.
На анонимен поста и на мен много ми хареса-като пътувах с таксита мин. лято заради ПА( не можех да се кача в автобуса) все си мислех за хората с рак как се борят всеки ден за живота си и как има хора, които въпреки страшните диагнози не униват. И това ме успокояваше. И пак стигаме, че всичко е до нагласа и това какво всъщност си представяме. При ПР често представите и реалността се разминават, до такова заключение стигнах аз. Затова-без негативни мисли. То каквото има ще става-без значение дали го мислиш или не.

# 31 16 юли 2018, 19:44 ч.

Мнения: 5 459

И на мен ми допадна постът на анонимен, но и в същото време се изплаших. Анонимен, би ли споделила от къде е дошла тази кръв на дрехите ти и какво общо има със страшното заболяване, чието име не искщам и да изрека.

# 32 16 юли 2018, 20:40 ч.

Мнения: 1 780

Следя. Много сте изписали. Постът на анонимен е страхотен, прегръдки за това което си.

# 33 16 юли 2018, 20:45 ч.

София
Мнения: 1 549

Сигурно зависи в каква степен е агорафобията. Аз я развих заради постоянните паник атаки, повлия ми се от Стимулотона.

# 34 16 юли 2018, 21:44 ч.

Мнения: 2 053

А те моловете са отврат. Аз нямам агорафобия, но в мола поне 3 пъти получих ПА и спрях да ходя. Тия навалици, тая силна музика, шаренията. Ми то луд ставаш.

Тук да ви питам един тъп въпрос. Тук една позната иска да води майка си на психиатър за неин проблем. Майка й оказва силна съпротива, защото според нея ще я освидетелстват и ще й заведат досие. Така ли е наистина? Ако идеш на психиатър има ли такава опасност?

# 35 16 юли 2018, 21:55 ч.

София
Мнения: 1 549

Цитат на: lovely в пн, 16 юли 2018, 21:44

Лъвли, аз преди да посетя пси, моя приятелка ми каза, че на баба й са направили такова "досие" и я карали да подписва, че е съгласна да я лекуват с АД. Така и не разбрах каква е тази практика, жената си беше с ПР заради много натрупан стрес, не е да кажеш, че е с някакво сериозно психично заболяване. Според мен това може някои док да го правят като статистика, проучвания, проекти, нещо заради здр каса... знам ли. Аз се бях настроила, че и мен ще ме карат да подписвам някакви информирани съгласия, но не... А може и да го правят при пациенти над определена възраст.

# 36 16 юли 2018, 22:00 ч.

Мнения: X

Цитат на: alinnna в пн, 16 юли 2018, 19:44

От зърното. Но имаше и други симптоми, които аз в последствие разбрах, че са били симтоми. Преди това не им обръщах внимание. Бях заета да си мисля как ако умра няма да имам проблеми, както и да се самонавивам как все аз нямам късмет в нищо и как моят живот е най-зле...сигурно му е познато това на някого.
Няма нужда да се плашиш, сега. Не съм целяла да плаша хората или да подхранвам хипохондрията ако някой я има. При всички положения всякакви такива симптоми появят ли се е добре да се тича на лекар, защото колкото по-рано е открита болестта, толкова са по-големи шансовете за излекуване. Лоши работи се случват. Важното е как ще преминем през тях и ще успеем ли да оцелеем първо психически, а след това и физически. Все някой ден всеки от нас умира. Важното е как сме изживели дните си преди това. Аз лично се надявам някой ден да видя и внуче/ детето ми беше бебе, когато ми се случи това/ и за сега вече няколко години успявам да живея с мисъл за бъдещето, планове, мотивация и хъс. Жалко, че преди рака не живеех така и пропилях най-хубавите си години в най-мрачни мисли и фобии от всичко.
Не съм сигурна, че никога няма да се върна към старото си аз, но много се надявам и да се случи, да успея бързо да изляза от този ужас. ПР и депресия са коварни и мъчителни неща, които хората отстрани не разбират. Без да разбирам, но мисля, че определен тип хора страдат от тях. По-чувствителни, може би и нервни. Аз съм доста нервна личност.

# 37 16 юли 2018, 22:34 ч.

София
Мнения: 17 773

Общо взето така стоят нещата- не могат да те освидетелстват и да те приберат без твое съгласие. Само в пристъп има принудително освидетелстване с подписка от близките и свидетел, мисля.
Но това се касае за шизофреници, други буйстващи и дементни. Ако се лекуваш при психиатър, не ти водят специално досие, никой не може да те прибере току- така на база на епикризи. Което е нож с две остриета, защото има и опасни ментално болни, но това е друга тема.
Това знам аз, но не е от първа ръка, така че ако има промени, нека някой ме поправи.
В България като цяло и най- лудите не могат да приберат, какво остава за хора с тревожност. Те не са обществено опасни.

# 38 16 юли 2018, 23:01 ч.

Мнения: 2 053

vencho82, значи може и да е вярно. Макар и на мен да ми се стори безумие, ама знам ли. Айде освидетелстване знам, че е много трудно, както казва The Catcher in the Rye. Но това досие...за какво им е? Тя работи жената. Пък нали за работа се иска от диспансера бележка, може да се притеснява да не й попречи това. Тя не е луда по никакъв начин, има си проблеми, депресия някаква и тревожност, но си е напълно адекватна.
Аз имам познат с досие, ама той лежа в отделение и си има проблем с разни вещества.
А иначе ние си имаме един човечец тука, който е бил в някакво отделение също, но си е по улиците от една година и той крещи като обезумял. А на мен ми е жал за него много. Бият го редовно. Няма кой да се погрижи за него дори.

Последна редакция: пн, 16 юли 2018, 23:06 от lovely

# 39 17 юли 2018, 09:18 ч.

Мнения: 1 782

Доколкото знам при започване на работа се иска бележка дали се водиш на отчет, а на отчет се водиш само ако са те приемали там. Предписани лекарства и срещи с психото не се броят. То ако беше така - всички в тази група щяхме да сме с досиета....

# 40 17 юли 2018, 14:21 ч.

Мнения: 5 459

Аз съм лежала в болница, но не ме водят на отчет. Мисля, че тежките случаи, които могат да навредят на някого се водят на отчет.

# 41 17 юли 2018, 15:37 ч.

Мнения: 190

Има ли при вас менящи се симптоми. Например днес яко главоболие, утре задух, другиден потене?

# 42 17 юли 2018, 15:48 ч.

Мнения: 1 782

Цитат на: Slavun78 в вт, 17 юли 2018, 15:37

Има ли при вас менящи се симптоми. Например днес яко главоболие, утре задух, другиден потене?

То при ПР и ГТР май са предимно такива. При мен се менят, да.

# 43 17 юли 2018, 16:12 ч.

Мнения: 1 309

И при мен се менят.

# 44 17 юли 2018, 16:40 ч.

Мнения: 190

Добре а има ли някой трайно излекуван тук в форума? И какъв е пътя на излекуването. Постепенен или спонтанно, просто ставаш един ден и няма и помен от проблемите?

Препоръчани теми

Паник атаки, сърцебиене и тревожност след лекуване с хомеопатия на вагинални инфекции

Антидепресант Дулодет

Агорафобия

Паническо разстройство - тема 44

Причина:

Причина: