Аз съм наясно, че е така, но въпросът ми е доколко мъжът ми е "задължен" на брат си, понеже ми се обяснява, че аз явно не мога да разгранича кое е нормалното отношение между братя (да си помагат, да се подкрепят и пр.) и кое - безкрайното дундуркане на един непораснал мъж, който иска семейство и висок стандарт на живот, ама ако може друг да му ги осигурява.
За мен, грешката е, че вие хем сте семейство, хем ти не си привърженица на общите финанси, което си наложила като практика с неговото въодушевено одобрение.
Което автоматично те лишава от правото да му се бъркаш къде и на кого си дава " частните" пари.
Ти също имаш свободата да ги дадеш на твои роднини, без той да има думата.
Проблемът е , че това не те устройва.
И е нормално- така семейство не се гради- моето си е мое и не ми се бъркай къде го харча.
Както и това, което пишеш- пълнолетни индивиди с претенции без покритие, доволно обслужвани от родата.