Понякога искам да си стегна багажа,но ме е страх че ще съжалявам.

  • 5 010
  • 58
  •   1
Отговори

    Здравей мили мами! Като повечето тук съм регистрирана, но по добре да остана анонимна.
Аз съм едно младо момиче от сравнително голям български град. Уча задочно в София, а работя в моя си град. Имам три годишна връзка и приятел, с когото правим планове за съвместно съжителство, брак и деца / някъде след 3,4 години поне в моите представи /. Проблема е че аз още в момента в който бях приета казах че искам да се установя София и да живея и работя там. Само заради него това мое желание малко поотихна, но не е минавал и месец в който да не се сетя за тези си планове. Искам да се преместя първо защото това ще ми даде възможност да запиша още една специалност там където уча, второ-ще си намеря по- добре заплатена работа и трето-ще се чувствам по- добре. Не издържам повече на еднообразието в което живея, не мога да се примиря с това че ще бъда от многото жени които просто се женят, раждат си дете и живеят един монотонен живот. Аз пак искам да се омъжа и да имам деца, но преди това искам да дам някакъв шанс на самата себе си да прогресирам, да се развия в някаква посока. Вярвам, че по големия град ще ми даде тази възможност и най- важното е че аз се чувствам добре там. ГОЛЕМИЯ проблем е че моя приятел категорично отказва да зареже всичко и да заминем двамата. Раздирам се с всеки изминал миг. Трябва ли да оставя мъжа когото съм обичам най- силно досега за да търся собственото си щастие. Какво да правя. Не си мислите че сега ви пише някое провинциално девойче което е примамено от блясъка в столицата. Не,просто се задушавам и искам разнообразие. Страхувам се че след 20 год. ще се обърна назад и ще видя една жена, която просто се е примирила със съдбата си и дори не е опитала да я промени. Знам че може и да съжалявам ако взема това решение, ще загубя един красив,умен и обичащ ме мъж, ще загубя работа си в момента/а тя е идеална, в развиваща се частна фирма/.Моля ви дайте ми съвет.Не мога да се реша на тази стъпка,а в същото време само за това мисля. Много ли искам от живота?

# 1
  • София
  • Мнения: 625
Едва ли някой може да те посъветва за такова нещо! Направи това, което ти смяташ за правилно! В големият град също не тече мед и масло от чешмите! Тук също е трудно, е да - може би животът е по-динамичен! Едва ли някой може да ти каже ако се сложат не везните семейството и професионалното развитие, кое ще натежи - за всеки това е различно! Но и в голям град сам също не е работа, а и каква е гаранцията че ще направиш кариера?!? От друга страна ако не последваш мечтата си може и цял живот да съжаляваш и да обвиняваш човека до теб...така че обмисли добре нещата, вземи решение и никога не съжалявай за другата пропусната възможност!
Успех!

# 2
  • под жаркото слънце
  • Мнения: 2 565
Здравей! Ще бъда кратка, защото нямам много време да ти развия темата...Поздравления за това, че си решила да се развиваш като интелект и личност, да повишиш квалификацията си и да си далече от монотонността на обстановката, в която си живяла досега. Ако приятелят ти не иска да сподели плановете ти, не иска да поема рискове - такъв ще си е винаги. Аз мисля, че за теб ще е добре да се докажеш пред себе си, да вървиш напред, а той - ако те обича колкото и ти, ще те последва. Има мъже, които тъпчат на едно място от страх да не загубят малкото сигурно, което имат. Не знам дали той е от тях, но не е ли хубаво да летиш, вместо да сидиш в гнездото и само да мътиш  Laughing Това в кръга на шегата, разбира се. Задоволи първо своето его, тогава чуждото. Нищо и никой не трябва да те спира за мечтите ти! Успех!!!  

# 3

 Много съм объркана. Снощи гледах Горещо и на гости беше Соня Васи. Още повече се депресирах. Жената каза такива неща, че чак да и се чудиш, но явно има смелостта която на мен ми липсва. Много ме мотивираха думите и че когато някой и каже, че нещо не може да стане, тя прави всичко за да докаже обратоното. А аз досега една рискова постъпка не съм направила и само се ядосвам на себе си.Терзанията ми са вече 3 години,не знам докага ще издържа.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 10 782
Просто Аз, , казваш, че искаш да се преместиш в София, да си намериш по-добра работа, да се реализираш и т.н. В същото време казваш, че по план искаш след 3-4 год. да създадеш семейство и деца. Излиза, че точно когато ще започнеш да градиш кариера в София (ако се преместиш), ще дойде моментът да родиш дете....тогава всичките ти усилия отиват малко на вятъра - знаеш, колко трудно една майка се връща на старата си работа след майчинство.

Имаш добра работа в родния си град, човек, когото обичаш, не виждам пречка да си останете там - не е задължително да си в столицата, за да просперираш и градиш кариера - може да стане и в твоя град, дано имаш този късмет, защото понякога нещата опират и до това, а не само до професионалните умения, амбиции и хъс.

Каквото и да решиш - успех!

# 5
  • Въпрос на гледна точка...
  • Мнения: 877
                  Заминавай и не му мисли много. Аз съжалявам че не го направих пред 3 гд. Е да сега се радвам на детето а то е по скъпо от всякакви мечти. А на теб сега ти е момента. Действай Peace

# 6
Просто Аз, , казваш, че искаш да се преместиш в София, да си намериш по-добра работа, да се реализираш и т.н. В същото време казваш, че по план искаш след 3-4 год. да създадеш семейство и деца. Излиза, че точно когато ще започнеш да градиш кариера в София (ако се преместиш), ще дойде моментът да родиш дете....тогава всичките ти усилия отиват малко на вятъра - знаеш, колко трудно една майка се връща на старата си работа след майчинство.

Имаш добра работа в родния си град, човек, когото обичаш, не виждам пречка да си останете там - не е задължително да си в столицата, за да просперираш и градиш кариера - може да стане и в твоя град, дано имаш този късмет, защото понякога нещата опират и до това, а не само до професионалните умения, амбиции и хъс.

Каквото и да решиш - успех!

Това за брака след 3 год.го казвам в случай, че остана тук с приятеля си и не предприема въпросното заминаване за София. А иначе никога няма гаранция че и там няма да се омъжа и да родя дете до една, две години,просто там ще мога да съчетавам всичко което искам по някакаъв начин. Поне така си представям нещата,може и да греша, затова искам съвет от вас.

# 7
  • Мнения: 7 474
Нали пишеш ,че работиш в просперираща фирма и обичаш приятеля сиnewsm78 Е,за чий ти е да гониш дивотоnewsm78  Честно казано, ако обичам някого много не бих тръгнала  да търся неизвестни емоции в друг град  Thinking . Да не се окаже накрая,че ще съжаляваш два пъти повече, че си загубила истинската любов и едно реално щастие в замяна на мечти  Naughty

# 8
Права си, но като не се чувствам добре въпреки това че имам приятел и хубава работа, какво да направя. При мен нещата са свързани не само с желанието ми да се реализирам а и с това че се чудя дали искам той да е мъжа с който да изживея живота си. Обичам го но се чудя дали си заслужава заради него да загърбя мечтите си, а той не е чак толкова идеален и има неща които определено не ми харесват. Оттам идват всичките ми терзания. Аз просто не знам какво да правя. Тегли ме на някъде и самата аз не знам накъде.

# 9
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Щом те тегли и зори така силно, пусни се и пробвай. Ако не ти хареса, ще се върнеш, ако се обичате, ще се съберете и живеете своя си живот и ще следвате своите си мечти.
Нима очакваш някой тук да чете мисли и да даде адекватен съвет за твоето положение  newsm78

# 10
  • Варна
  • Мнения: 10 782
Права си, но като не се чувствам добре въпреки това че имам приятел и хубава работа, какво да направя. При мен нещата са свързани не само с желанието ми да се реализирам а и с това че се чудя дали искам той да е мъжа с който да изживея живота си. Обичам го но се чудя дали си заслужава заради него да загърбя мечтите си, а той не е чак толкова идеален и има неща които определено не ми харесват. Оттам идват всичките ми терзания. Аз просто не знам какво да правя. Тегли ме на някъде и самата аз не знам накъде.

Още като ти прочетох първия пост, си помислих това, което пишеш чак сега - не си чак толкова влюбена в приятеля си, колкото казваш в началото.

Тогава няма какво да те спира, явно докато си в София по изпити, си срещнала някого, който ти е направил впечатление и започваш да се замисляш дали всъщност със сегашния си приятел искаш да градиш семейство.

Щом имаш съмнения - не бързай, изчакай...

# 11
  • Мнения: 7 474
Обичам го но се чудя дали си заслужава заради него да загърбя мечтите си, а той не е чак толкова идеален и има неща които определено не ми харесват. Оттам идват всичките ми терзания.

 newsm78 Това вече е друг въпрос . Ако имаш съмнения , значи просто не го обичаш достатъчно май  newsm78  и вече нищо не би те задържо. Просто трябва да решиш дали ще бъдеш с този човек или не  Thinking и,след това е лесно Peace

# 12
  • Мнения: 2 731
Обичам го но се чудя дали си заслужава заради него да загърбя мечтите си, а той не е чак толкова идеален и има неща които определено не ми харесват. Оттам идват всичките ми терзания.

 newsm78 Това вече е друг въпрос . Ако имаш съмнения , значи просто не го обичаш достатъчно май  newsm78  и вече нищо не би те задържо. Просто трябва да решиш дали ще бъдеш с този човек или не  Thinking и,след това е лесно Peace Peace
Peace

# 13
Киса, няма друг мъж, не е там проблема. Аз го обичам, ако не беше така досега да съм си събрала багажа. Но си имам някакви колебания породени от различни проблеми, които сме имали. Три години все пак сме заедно и са се случвали много неща- положителни и отрицателни. Само той сега ме спира да не си събера багажа,защото ужасно ще ми липсва, но ме е яд че не иска да дойде с мен. Оттам се питам след като той не иска да ме последва защо аз да оставам с него. След няколко години щи му го натяквам и той добре го знае, а въпреки това не иска да заминем двамата.

# 14
  • Мнения: 5 370
ПРОСТО АЗ- моят съвет е да се опиташ да го "пообработиш" още малко, за да успеете да сте заедно и така да няма разочаровани. Разбери, мъжете вземат много по-трудно от нас капитални решения за живота.
Аз лично никога не бих се върнала там, където някога бях. И, да, харесва ми динамиката, шума, многото хора.........и многоото възможности.
А не е като да съм притисната и да не смея да напусна или да предприема нещо от страх за утрешния ден. Peace

Общи условия

Активация на акаунт