Стискане при изхождане по голяма и малка нужда...

  • 3 673
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 23
Здравейте мами,
Четох доста по темата и статии и във форума, но публикациите са от преди 10г и все пак реших да пиша да попитам и аз.
Дъщеря ми е на почти 2г без 1 месец. Преди около 1-2 месеца махнахме памперса. Бързо свикна за 1-2 седмици. Напикаваше се от време навреме, но нищо фрапиращо. До преди месец всичко беше точно. Пишкахме, акахме (през ден през два... тя не яде особено много така че предполагам това е причината да не е всеки ден.). Преди месец не знам запек ли какво стана 3 дни не ходи а и се ходеше сяда става от кукуто. И на 4тия ден се принудих да и направя клизма. (Melilax). И от тогава сме така. Виждам я че и се ака. Но вместо да се напъне си стиска дупето... пробвам вече 2 сиропа давам и сливи, нектарини, домати.... и очевидно самите сиропи и храни имат ефект защото я напъва но тя просто се стиска... как ли не я преканвам и не става и не става. На лекар ходихме преди седмица тя ми изписа 1вия сироп, но явно не е до сироп работата а на психическа основа. Лошото е, че от 2 дни взе да се стиска и да не пишка също. Е тук вече тотално ще се гръмна. Снощи преди да заспим не можах да я накарам, а по принцип винаги преди да заспи и след като стане сутрин пикае. Вечерта не отиде. Ставахме в 4 сутринта та сънена се изпика. Сутринта като станахме в 9.30 не поиска и се изпишка чак в 4 следобяд.... след което в 20.00ч. като влезнахме да се къпем в коритото се изпика. И преди малко реших да пробвам има една ваничка за бебе играчка напълних я с вода и я напишка. А до преди това все се стиска за жабката питам я дали и се пикае, понякога ми казва да, понякога не. Отивам да я сложа и се дърпа. Нито на куку нито на седалка на тоалетната чиния. Нито в мен свита... почва да плаче и да се изправя. А като пикае не плаче. Чудех се дали не е цистит , но си мисля че не защото повреме на самото пишкане не плаче. Одеве дори се смееше че напикава ваничката. Но докато я убедя да се изпикае голям рев голямо дърпане. За акането просто е кошмарно. Тя говори малко думички само, не свързва още изрази и изречения за да ми каже конретно боли ли я нещо. Гнус ли я е. Страх ли я е... не знам вече какво да правя. Някоя от вас ако е преминала нещо подобно моля да сподели ако знаете по-лесен начин на минаване през този период защото вече се отчайвам. Чета по форумите майки преди години които са писали продължава с месеци този ужас... ние от месец сме така и ми иде да се гръмна....
Извинявам се за дългият роман просто исках да съм максимално изчерпателна в обясненията.

Последна редакция: сб, 09 юни 2018, 22:53 от PetyaI

# 1
  • Мнения: 485
Здравей!

Напълно те разбирам как се чувстваш.
За стискането при ходене по голяма нужда имам опит.
При нас започна малко след като тръгна на детска градина - психологически запек.
Продължи около година, с малки паузи.
И сиропи съм давала и клизмички - ефект нямаше. Сядал е по десет пъти на гърнето на ден. Сам казва, че му се ходи, но после нищо.
Съветът ми е да не й изостряш много вниманието върху проблема. Защото, макар и малка, усеща че по този начин привлича внимание.
Децата /колкото и да не съм вярвала, че ще го кажа аз/ са си манипулатори. Общо взето всичко това е една игра на нерви - ти трябва да я спечелиш.
Знам, че се притесняваш - нормално е. При нас имаше случаи със запек до 10 дни и нищо не помагаше. Ако сложа клизма - изхожда само нея и пак се започва... Чак трепери от стискане... Като се връщам назад и пак изпадам в лек ужас...
Опитай да си спомниш, случило ли се е нещо, което да я притесни? Някаква промяна да е имало в ежедневието?
Дано при вас е нещо моментно!
Успех!

# 2
  • Мнения: 434
Моя приятелка и момиченцето и минаха през същото. Ситуацията продължи над година с много отрицателни емоции и стрес и за майката и дъщерята. Нещата се оправиха постепенно. Детето се страхуваше от тоалетната от акото от всичко. Когато усещаше че и се ака лягаше и казваше че иска да спи за да може  да се стиска. Изхождаше се веднъж седмично  само с клизма. Клизмите обаче имат  обратен ефект и ако се ползват постоянно се получава лениво
черво и може цял живот да не се  оправи.
Много исках да им помогна, детето е много сладко и ми беше мъчно. Започнахме да излизаме заедно всеки ден да разхождаме кучето ми. Гледахме го как си търси място да се изака, гледахме му акото, колко му е хубаво на коремчето че се е изакало.. постоянно говорех за моята дъщеря кога е ходила до тоалетна, кога аз съм ходила кога майката на детето ходи, започна да я взима до тоалетна с нея. Но наистина кучето и другите животни бяха най-голямата атракция за акането. И след 2-3седмици о чудо, детето се изходи самичко. Не знаете каква радост, идва при мен лельо лельо аз направих ако съвсем сама ... Скача радва се. Обсъдихме че вече коремчето не я боли и т.н.. след това пак е имала моменти в които се стиска, но сякаш след този случай нещо се пречупи в нея и постепенно започна да се отпуска.
Наистина изисква се мнооого търпение, особено от страна на майката. Но не се отказвайте. Говорете постоянно за това показвайте и животните другите деца нека за знае че това си е нормално и всеки го прави, пробвайте да смените обстановката при акане, ако се страхува от тоалетната нека гърнето се сложи в друга стая или да гледа филмче докато е на него.
Успех на двете ви. Стискам палци скоро ситуацията да се разреши.

# 3
  • Мнения: 11 253
Детето плаче ли като ака?
Възможно ли е да има фисура?

Последна редакция: нд, 10 юни 2018, 09:07 от the Дорис

# 4
  • Мнения: 23
Детето плаче ли като ака?
Възможно ли е да има фисура?

Тя че плаче - плаче. Обаче си мисля, че е в следствие на клизмата защотото още като я хвана да и я слагам почва. След което като я напъне почва да се напъва и  като изара ако почва да ми вика "мамо акии ...акиии..." едно такова ужасяващо все едно какво ли има в кукуто и го хвърлям веднага в тоалетната и така се успокоява малко. След няколко минути като я напъне пак се почва така с рев същото. И това ме довежда да мисля, че по-скоро я е гнус или страх отколкото да я боли... но само мога да предполагам...

# 5
  • Мнения: 11 253
Напълно възможно е детето да има фисура, което е ужасно болезнено и кара децата да стискат, с което влошават положението.

Имайте предвид силата на болката каква е - това е една от водещите причини за самоубийства при възрастни бе писано в един журнал!   Shocked

Подхода трябва да е многостепенен - трабва напълно да се изключи запека. Препоръчвам ви препарат ЕEVACOL JUNIOR - прекрасен препарат без странични действия.

Трябва анусчето да се омазнява добре - бих ви препоръчала Витасин /от аптека - мазен крем с билки/.

Не е добре да правите често клизми и трябва да търсите други начини.

Трябва да прокоментирате състоянието с лекар разбира се.


Ето тема за аналната фисура
http://www.bg-mamma.com/?topic=1023162

# 6
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 122
Ох, и моето дете е със същия проблем....
Но ние все още не сме махнали памперса....
Давах Дуфалак, сега Лактулоза, но ако не направя клизма - рядко се изхожда.
Яде плодове, пие течности....
Притеснено ми е.
Координати на лекар - предполагам гастроентеролог детски - ако някой може да ми даде.
Предварително благодаря.

# 7
  • Мнения: 23
Ох, и моето дете е със същия проблем....
Но ние все още не сме махнали памперса....
Давах Дуфалак, сега Лактулоза, но ако не направя клизма - рядко се изхожда.
Яде плодове, пие течности....
Притеснено ми е.
Координати на лекар - предполагам гастроентеролог детски - ако някой може да ми даде.
Предварително благодаря.

Здравейте, ние не сме се оправили още, но положението е малко по-добре. Ходихме на гастроентеролог в пловдив при д-р Янков, за когото прочетох преди това из форумите, че работи и в София, но не знам дали е достоверна информацията. Работи с направления. Първо я прегледа на екограф и потвърди, че е на психична основа проблема и ще трябва време да отшуми. Изписа ни прахчета Effecol по едно и половина на ден. В аптеката ми казаха че се препоръчва по 1 на ден за възрстта на детето. Бях решила да пробвам както каза доктора с 1 и половина но прахчетата са доста големи и моята дъщеря е много притениозна с ядене и пиенето и за един ден не мога да и пробутам това нещо по никакъв начин и се принудих да и смесвам половин сутрин в шишето с вода и като го изпие (което става чак следобяд) да смеся другата половина. Има ефект прахчето, което до колкото усетих аз няма вкус, има лека миризма... не знам защо със зор го пием.. явно го усеща. Доктора препоръча прахчето защото сиропите причинявали повече газове и съответно има вероятност да ги болят коремчетата и за това да плачат.
Дъщеря ми пак плаче като и се доходи, но определено по-бързо ходи от преди и по-често. Акото не е течно а просто по-меко и така по-лесно го изхождат.
Надявам се да съм ви помогнала по някакъв начин.

Последна редакция: ср, 18 юли 2018, 00:08 от PetyaI

# 8
  • при моите деца .....
  • Мнения: 5 122

Здравейте, ние не сме се оправили още, но положението е малко по-добре. Ходихме на гастроентеролог в пловдив при д-р Янков, за когото прочетох преди това из форумите, че работи и в София, но не знам дали е достоверна информацията. Работи с направления. Първо я прегледа на екограф и потвърди, че е на психична основа проблема и ще трябва време да отшуми. Изписа ни прахчета Effecol по едно и половина на ден. В аптеката ми казаха че се препоръчва по 1 на ден за възрстта на детето. Бях решила да пробвам както каза доктора с 1 и половина но прахчетата са доста големи и моята дъщеря е много притениозна с ядене и пиенето и за един ден не мога да и пробутам това нещо по никакъв начин и се принудих да и смесвам половин сутрин в шишето с вода и като го изпие (което става чак следобяд) да смеся другата половина. Има ефект прахчето, което до колкото усетих аз няма вкус, има лека миризма... не знам защо със зор го пием.. явно го усеща. Доктора препоръча прахчето защото сиропите причинявали повече газове и съответно има вероятност да ги болят коремчетата и за това да плачат.
Дъщеря ми пак плаче като и се доходи, но определено по-бързо ходи от преди и по-често. Акото не е течно а просто по-меко и така по-лесно го изхождат.
Надявам се да съм ви помогнала по някакъв начин.
Благодаря  bouquet

# 9
  • Мнения: 5

Здравейте, ние не сме се оправили още, но положението е малко по-добре. Ходихме на гастроентеролог в пловдив при д-р Янков, за когото прочетох преди това из форумите, че работи и в София, но не знам дали е достоверна информацията. Работи с направления. Първо я прегледа на екограф и потвърди, че е на психична основа проблема и ще трябва време да отшуми. Изписа ни прахчета Effecol по едно и половина на ден. В аптеката ми казаха че се препоръчва по 1 на ден за възрстта на детето. Бях решила да пробвам както каза доктора с 1 и половина но прахчетата са доста големи и моята дъщеря е много притениозна с ядене и пиенето и за един ден не мога да и пробутам това нещо по никакъв начин и се принудих да и смесвам половин сутрин в шишето с вода и като го изпие (което става чак следобяд) да смеся другата половина. Има ефект прахчето, което до колкото усетих аз няма вкус, има лека миризма... не знам защо със зор го пием.. явно го усеща. Доктора препоръча прахчето защото сиропите причинявали повече газове и съответно има вероятност да ги болят коремчетата и за това да плачат.
Дъщеря ми пак плаче като и се доходи, но определено по-бързо ходи от преди и по-често. Акото не е течно а просто по-меко и така по-лесно го изхождат.
Надявам се да съм ви помогнала по някакъв начин.
Благодаря  bouquet
Моля,някоя от майките писала тук да сподели оправихте ли се и как премина проблемът.Вече съм отчаяна.Нарочно пиша тук,защото е минало време и да споделите как се справихте!

Общи условия

Активация на акаунт