Четох доста по темата и статии и във форума, но публикациите са от преди 10г и все пак реших да пиша да попитам и аз.
Дъщеря ми е на почти 2г без 1 месец. Преди около 1-2 месеца махнахме памперса. Бързо свикна за 1-2 седмици. Напикаваше се от време навреме, но нищо фрапиращо. До преди месец всичко беше точно. Пишкахме, акахме (през ден през два... тя не яде особено много така че предполагам това е причината да не е всеки ден.). Преди месец не знам запек ли какво стана 3 дни не ходи а и се ходеше сяда става от кукуто. И на 4тия ден се принудих да и направя клизма. (Melilax). И от тогава сме така. Виждам я че и се ака. Но вместо да се напъне си стиска дупето... пробвам вече 2 сиропа давам и сливи, нектарини, домати.... и очевидно самите сиропи и храни имат ефект защото я напъва но тя просто се стиска... как ли не я преканвам и не става и не става. На лекар ходихме преди седмица тя ми изписа 1вия сироп, но явно не е до сироп работата а на психическа основа. Лошото е, че от 2 дни взе да се стиска и да не пишка също. Е тук вече тотално ще се гръмна. Снощи преди да заспим не можах да я накарам, а по принцип винаги преди да заспи и след като стане сутрин пикае. Вечерта не отиде. Ставахме в 4 сутринта та сънена се изпика. Сутринта като станахме в 9.30 не поиска и се изпишка чак в 4 следобяд.... след което в 20.00ч. като влезнахме да се къпем в коритото се изпика. И преди малко реших да пробвам има една ваничка за бебе играчка напълних я с вода и я напишка. А до преди това все се стиска за жабката питам я дали и се пикае, понякога ми казва да, понякога не. Отивам да я сложа и се дърпа. Нито на куку нито на седалка на тоалетната чиния. Нито в мен свита... почва да плаче и да се изправя. А като пикае не плаче. Чудех се дали не е цистит , но си мисля че не защото повреме на самото пишкане не плаче. Одеве дори се смееше че напикава ваничката. Но докато я убедя да се изпикае голям рев голямо дърпане. За акането просто е кошмарно. Тя говори малко думички само, не свързва още изрази и изречения за да ми каже конретно боли ли я нещо. Гнус ли я е. Страх ли я е... не знам вече какво да правя. Някоя от вас ако е преминала нещо подобно моля да сподели ако знаете по-лесен начин на минаване през този период защото вече се отчайвам. Чета по форумите майки преди години които са писали продължава с месеци този ужас... ние от месец сме така и ми иде да се гръмна....
Извинявам се за дългият роман просто исках да съм максимално изчерпателна в обясненията.