Смешни случки зад волана

Че един вид няма да изхарчи ток, ако пусне мигач (за електромера). 

Имаше един виц:
Мъжът: Господин полицай, само три бири съм пил!
Полицаят: Господине, ама това не е извинение да дадете на жена си да кара.

Светулчица, на теб имам да ти благодаря. Преди няколко дни баща ми и един негов приятел ми сменят задната чистачка. Готови са и ми казват, че мога да тръгвам, а аз съвсем авторитетно ги питам "А този предпазител кой ще го махне" И двамата не знаеха, че се маха. Само че аз чета мунската тема

Ами понеже ММ има категория за професионален шофьор, голямо мрънкане и викане падна докато се науча да карам. До рев ме е докарвал, спирала съм колата и съм се прибирала пеша. То аз че много простотии правех по пътищата, си е вярно, ама и той хич не е от спокойните. Вече съм с 20 години стаж зад волана, още се опитва понякога да мрънка, но съм му казала като много знае, той да кара, пък аз ще си пия питието.
Като каза чистачките, и се сетих как веднъж ми хвръкна чистачката в движение. Карах една фиеста, голяма барака беше. Тъкмо излизам извън града и както си карам, лявата чистачка хвръкна. За късмет нямаше коли, спрях, прибрах си я, на следващата отбивка спирам и звъня на началник автотранспорт. Той ми вика: "Иди до някоя бензиностанция и си купи нови чистачки". "Ква бензиностанция, бе човек, аз съм насред полето". И нали съм си карък, докато се разправяме, почва и да ръми. Накрая казва ако искам да се връщам, ама като знам колко много работа имам, хич не ми се иска. Криво ляво я закрепих, толкова беше нагоряла от слънцето, че едва се държеше, но изкара до вечерта.

Аз, като млад шофьор, та все още са ми пресни случките...
Качваме де веднъж с мъжа ми в колата, ще шофирам аз.
Натиснам съединителя, давам на първа и решавам, че ще си намествам седалката, с натиснатото съединителче... изведнъж седалката решава да се изстреля рязко назад, крака ми рязко да се изстреля от съединителя, а колата да се истреля рязко напред 😂😂😬
Добре, че пред колата имаше една от онези каменните саксии, в която спрях..

 
Много забавна тема, по повод мацките с ръчна
Имаше един виц
Две хлапета се хвалят и едното вика "Моята майка е по добър шофьор, от татко...зщото може да кара колата на ръчна цели 30км."

[iСещам се за нови и нови случки. Пак със същата колежка от по-предния пост, и пак някъде из Странджата. Карам си аз и изведнъж воланът става толкова твърд и тежък, с много усилия се върти наляво и надясно и всеки завой е живо мъчение. Казвам си: "Сега я втасахме, хидравликата отказа". Колежката няма книжка, много я е страх и веднага се панира. Колата - ситроен С2, почти новичка, нямаше и година. Звъня на началник автотранспорт и му казвам така и така, а той започва да се тюхка: "Ама как така, нова кола, ама сега ще звънна в сервиза да им кажа, пък вие като се върнете в града, минете оттам да я видят и да ви кажат дали да я оставяте за ремонт". И тръгваме пак ние, обаче нещо стелката на пода започва да се запрята, дотам, че започва да ми пречи на педалите. Спираме да я оправя и какво да видя: стелката е от някакъв тъкан текстил и той започнал да се разнищва в единия край. Нишките, които се измъкнали, така здраво се увили и усукали около кормилния лост, и то няколко пъти и му пречат. Голямо дърпане падна докато го освободим. Връщаме се вечерта в офиса, началник транспорта пита ходили ли сме в сервиза, аз си умирам от срам, пък колежката бърза да разкаже веселата случка. Много ме бъзикаха заради тази стелка, после колежката все следеше дали си е на мястото. Оказа се, че не знам как, но все я изритвах напред. Колежката се чуди защо само при мен се получава това, с другите колежки не. Накрая стигна до извода, че понеже другите ходят с маратонки, пък аз, нали мадама, все с токчета, и че токчетата са виновни.[/i]

Аз задължително махам стелката като сядам да карам. Писна ми да се мести и да ми пречи.

Не знам до колко е смешно или трагично ,но ....
Преди 7-8 години,бях току що взела книжка и кола.Първото ми излизане извън София,отивах към Плевен.
малко преди магистралата видях една кола с ЕН регистрация и реши да се ориентирам по нея на къде да тръгна(тогава нямах gps).
Валеше дъжд,времето беше ужасно,имаше ниска видимост...
На отбивката за магистралата имаше едно островче,на което трябваше да минем или от дясната или от лявата страна(синя табела със стрелка липсваше).
Човека пред мен тръгна на ляво и аз го последвах.
Оказахме се в грешното платно на магистралата.Видях начертаните стрелки на пътя,които сочеха срещу мен и се усетих,че сме не където трябва.Обаче в другото платно нямаше жива кола и прецених,че щом и този пред мен кара толкова уверено,може пък другото платно да е отбито за ремонт.След това се разминахме с няколко коли,които почнаха да ни свиркат и вече ситуацията се изясни.
Карахме в насрещното,в най-дясната ,скоростна лента....Явно не сме били единствените объркани,защото на едно място липсваше мантинела и пътя беше отъпкан по средата.
Минах си в правилното платно,но другата кола продължи с дива газ напред.Не знам до къде е стигнал и кога се е усетил...

 

И аз се опитах да карам на ръчна - не успях! 

И аз да се запиша с ръчната, преди повече от 10 години, млад шофьор, тръгвам с колата за първи път към работа. Първо оставям детето на детската и продължавам, минавайки покрай едно училище, трябва да направя ляв завой, престроявам се и спирам, изчаквам колите и тръгвайки да завива от страх да не ударя чакащите коли, не завивам докрай, ами леко и обирам бордюра с бронята и фара. Зад мен е у-щето, а на пешеходната стоят полицаи всяка сутрин, които виждам в огледалото за обратно как се хванаха за главите, а аз от паника дори не спрях, отпраших направо за работа. Там паркирам пред фирмата, на равно и слагам ръчката. Слизам виждам пораженията по колата и си мисля със свито сърце, ко ша каже мъжо, че колата купенена преди месец. Тъкмо ще тръгвам и звъни телефона, мм се обажда и ми вика, че съм го заключила и оставила без ключ, да се връщам. Тръгвам обратно, а колата се опъва, не тръгва нещо, хеле след няколко опита тръгна, ма спъната нещо - не върви. Аз давам газ и съм я опънала по един стръмен баир на трета, пуши онази кола, свети една лампичка вътре с едно латинско "Р" на нея, ма не се сещам какво е. Стигам до вкъщи и освобождавам мъжо и викам ела, че нещо и стана на колата, мирише, пуши и свети едно "П" - кво значи
Пък моя мъж вика "Патка, значи, патка!", " Може ли да си толкоз проста, да караш 10 км на ръчна." Та, така тръгнах като млад шофьор, по-късно ми подариха друга кола,  която се караше много по лесно и понеже беше 115 коня, нямах проблеми да тръгна с ръчна и на трета

Ама как ги карате тези коли така на ръчна лелеее
И аз съм потегляла,нормално да я забравиш някой път,ама се усеща.
Има едно златно правило-има ли и нещо на колата,спираш и гледаш,не продължаваш да караш!
Така свекървата си карала на светеща лампа за маслото....какво толкова,ще почака малко.Да ,ама не,колата отиде за скрап.

Абе, моята не знам колко са ѝ конете, ама не можах да тръгна даже. Спряла съм със задните гуми в една кал, а и валя после. Качвам се и тръгвам, бре....не ще таз кола. Викам си, затънала съм в калта, давам още газ, то пуши, мирише....   Добре, че един човек взе да ми прави знаци, та се усетих...

Е, аз спрях - гледах, гледах, как мига оназ ми ти лампа и аз мигах насреща и, ма после запалих и продължих. Е, толкоз беше и един път със следващата, но се усетих навреме, повече не ми се е случвало.

Съмнявам се да има и един шофьор, който да не е опитвал да тръгне на ръчна. Някои даже успяват.

wiwala75
хаха звъниш на някой мъж и питаш

HighSpeed
със сигурност,моята тръгва без никакво съпротивление,само като се натисне съединителя малко придърпва,но си се усеща.


Те за това мъжете ни имат за малоумни