Познай коя е книгата - 16

Аз влизам с една закачка
и благодаря за пуснатите две криминални

"Тъкмо тази вечер П. изсипа всичките си парички на пода в кухнята, за да ги преброи. Тя наистина не беше кой знае колко силна в броенето, но понякога правеше това, за да въведе ред.

— … седемдесет и пет, седемдесет и шест, седемдесет и седем, седемдесет и осем, седемдесет и девет, седемдесет и десет, седемдесет и единайсе, седемдесет и дванайсе, седемдесет и тринайсе, седемдесет и седемнайсе… пфу, че ми заседемдесетя на гърлото! Май че има още някакви цифри в цифрерията, а, сетих се — сто и четири, хиляда. Брей, че много пари — мърмореше си П..

Точно тогава някой задумка по вратата.

— Влез или не влизай, както си искаш — провикна се П.. — Никого не насилвам!

Вратата се отвори и влязоха двамата скитника. Можете да си представите какви очи изцъклиха, когато видяха едно малко момиче, седнало съвсем самичко на пода, и брои пари.

— Сама ли си в къщи? — попитаха те лукаво.

— Съвсем не! — отвърна П. — И г-н Н. е у дома."

точно!

хахаха, и новата знам.

Новият цитат е точно по мой вкус и ник.

и никога няма да порЕснем

Хаха, така е, беше шега, за празнично настроение с Пипи Дългото Чорапче.

Ето един нов български автор, грабват ме тези му романи:

"Имало едно време две момиченца. Те се родили в нощта срещу Еньовден, точно в полунощ. Изродила ги собствената им баба, както била изродила всички деца в околията. Хората й викали Вещицата, не и в лицето й, разбира се. Истинското й име било Веда, от старобългарски самодива. Никой не знаел възрастта на Баба Веда, пък и никой не смеел да попита. В нощта на раждането майката на близначките не успяла да преживее раждането, факт, който старата Баба Веда приела като нещо съвсем нормално. Възрастната жена сама поела отглеждането и възпитанието на внучките си. Още тогава тя усещала, че щом децата са дошли в нощта, в която Майката Земя се отваря и дарява енергията си, момичетата ще придобият големи сили. Веда е можела само да им покаже пътя, да ги научи как да ползват даровете на земята, кога и къде да зареждат силите си. За какво да използват рождения си дар, близначките сами е трябвало да решат. Минали години, всяка от двете сестри поела по своя път..."

Не съм я чела тази книга, но за ето такива постове харесвам тази тема. Чакам отговор с нетърпение.

Авторът е българин, пише под псевдоним; има и кратки разкази. Това е откъс от поредица, към момента се състои от 3 (кратки) романа.
Отиваме по-нататък в историята, но все пак сме още в началото. По-късно, ако искате, ще пусна цитат от тези, които стават главни действащи лица. _{Д-р и художник.}
"Иван се облегна в креслото си и продължи да говори. -Първо обаче искам да ти разкажа една история. Тя започна преди почти петнадесетина години, като на вратата на офиса ми почука една малка група роднини. Хората имаха място, златно местенце в сърцето на града, в самия център. Около тях вече имаше няколко огромни кооперации, и те искаха да ми преотстъпят правото на строеж, срещу обезщетение. Страхотна възможност, давам им половината от сградата, и пласирам на пазара другата половина. С много прилична печалба. Сделка, за която всеки колега би убил...
-Но е имало уловка -намеси се Валентин.
-Но имаше уловка -поклати тъжно глава Иван. -Едната роднина беше против.
-Винаги има по някоя луда баба...
-Тази луда баба си живееше в миниатюрна къщичка в средата на имота. Сама. И нямаше никакво намерение нито да се маха, нито да чака апартамент в една бъдеща сграда. Просто бе казала на родата да ходи на майната си.
-На каква възраст беше тази жена?
-Ето така ме оплетоха, гадините -въздъхна Иван. -Жената тогава беше на над 90 години... Чакаха я да си отиде всеки момент... И аз се съгласих, дадох им по някой лев, сключихме договор, и просто я зачакахме да умре.
-Тя обаче...
-Тя обаче не умря от естествена смърт. "

...

"Единият полицай чисто инстинктивно, без да разсъждава, извади палката си и замахна. Явно и той се бе уплашил от писъците на жената. Ударът влезе право в главата на старицата. И беше тежък, гарантирам ти.
-Убил я е -ахна Валентин.
-Нищо подобно. Даже и главата й не помръдна. Само пусна ръката на другата жена и изгледа ченгето. Какво е видял в погледа й не знам, обаче отскочи назад с всичка сила, падна по гръб и взе панически да рита с крака в пръстта. Голям, здрав мъж се изплаши от стогодишно бабе.
 И после гадната вещица се огледа за мен. Все едно знаеше, че съм там. Все едно бе сигурна, че аз съм в основата на нейното изгонване. Видя ме и без да бърза ме доближи, аз се пробвах да вдигна стъклото на колата, не успях. Автоматичният прозорец на чисто новата ми лимузина заяде за пръв и последен път. А моя милост се оказа потен от уплаха пред насочен срещу мен костелив белезникав пръст, с черен окървавен нокът накрая. В мен се вторачиха две очи, черни като нощта, и на мен ми се стори че виждам адските огньове в тях.
-Тръгвам си щом искате -усмихна се старицата и аз видях напълно здрави естествени зъби, взе едно на ученичка. -Сега ще си отида, но ще се върна за тях – и черният нокът описа полукръг, посочвайки гузните роднини на жената. -И на другата година си ти. Ще ти взема най-милото.
Така ми каза, изкиска се без да мърда устни, после гледайки ме, направи голяма крачка назад. За част от секундата стъпи на главния път, и един бус я отнесе. Направо я размаза, уби я на място. Аз повърнах в скута си."

Много интересно. Определено ще прочета книгата, чакам само да разбера коя е.
Обаче защо Витаминче пуска две поредни загадки? Не трябваше ли този, който позна Пипи да даде новата загадка или аз нещо пропускам?

Мии то никой не написа Пипи...
С цел раздвижването на темата, аз приветствам неглижирането на това правило, за да не "висим"  без нова загадка.

С нетърпение чакам да чуя автора на текущата загадка. Темата ми дава идеи какво да прочета.

много вещерско.
много хубаво.

Обаче чак утре след 17 ч ще мога дам друг цитат (защото сега нямам книгата пред мен; освен ако някой в къщи не се съгласи да ми снима страница). А после ще напиша и автора.

П.П. Извинявам се за нарушеното правило. Наистина пуснах 2 загадки, защото никой не написа "Пипи", St. Dobri първа реагира, но преди това беше казала, че не може да пусне загадка в момента; а и Пипи я пуснах на шега.

Освен да подскажеш още нещо за автора?

пропусна, че аз се отказах.
и по-важното е играта да върви.

още по-интересна ми стана тази книга.

Имам подозрение (покрай българските вярвания и обичаи + подсказката, че са 3 кратки романа), че може да е Куцулан. Но не съм ги чела...

darknessfall,
Точно те са. "Куцулан: Вълча богородица, Видовден, Индипасха".
Авторът се подписва като Lui

Вчера почнах третата част, но другите две не са при мен, за да  сложа още цитати. Нататък действието продължава за лекарка, внучка на Баба Веда, наследила нейните сили, и как животът й се преплита с други, които са били наказани от ведите.