Познай коя е книгата - 16

Хайде нещо лесно.

Някъде в далечно царство,
в тридесето господарство,
се прославил цар Дадон.
Седнал млад на царски трон,
грабил своите съседи,
оскърбявал ги с победи.
Но решил на старини
да отдъхне от войни.
И спокойно заживява.
Но съседите тогава
вдигнали се на война
срещу царската страна.

На Пушкин ми прилича.
Сетих се за "Приказка за цар Салтан", но тук царят е друг. Явно не е тя.

приказка за цар Салтан?

“Златното петле” би трябвало да е.

Да. Ти си

— Обичам те — не мога да променя това. — Розмари отново почувствува, че трябва да заплаче, и тихо захълца в кърпичката си.
— Боя се, че и аз съм влюбен в теб — каза Дик, — а това не е най-доброто, което би могло да се случи.
Отново промълвиха имената си и се наклониха един към друг, сякаш тласнати от движението на колата. Гърдите й неудържимо се притиснаха към него, устните й бяха млади и горещи — общо притежание на двамата. С почти болезнено облекчение престанаха да мислят, престанаха да виждат; задъхано се стремяха един към друг.Чувстваха се само двамата в сивия спокоен свят, настъпващ след непреминалата още умора, когато нервите се отпускат като струни на пиано при замиращ акорд и изшумоляват като плетени столове. Нерви, които са тъй болезнено обтегнати и изострени, че се стремят към други нерви, тъй както устните се стремят към устни, гърдите към гърди.
Те бяха още в щастливия стадий на любовта. Бяха пълни със смели илюзии един за друг, илюзии тъй огромни, че общуването между тях изглеждаше на плоскост, при която не оставаше място за никакви други човешки чувства. Двамата бяха дошли дотук с необикновена невинност, сякаш поредица от чисти случайности ги бе тласнала един към друг, такъв дълъг низ от случайности, че накрая те се виждаха принудени да признаят, че са предопределени един за друг. Идваха с чисти ръце, или поне така им се струваше, без да са минали през забавната игра с любопитството или с тайните пожелания.
Но за Дик тази част от пътя беше кратка; преломът дойде, преди да са стигнали до хотела.

"Нежна е нощта" -Франсис Скот Фицджералд.

Ти си

... Тя слиза от кораба, доволна да бъде на твърда земя. Прекосяването на Атлантика не беше толкова тежко, колкото я предупреждаваха, но пет дни на вода бяха достатъчни.
Нежен допир на ръка до лакътя й я кара да вдигне поглед. Той й се усмихва.
-   Готова ли си?
-   Мисля, че да.
Сърцето още я боли, когато си помисли какво бе оставила в Англия – брат си, дома си, спомените си, но усеща, че болката се притъпява с всек изминал ден.
Бяха си откраднали една мразовита януарска неделя, когато знаеха, че семейство Мелкорт няма да си бъдат вкъщи. Бяха прекосили полята на фермата на Хайбъри Хаус и влязоха през портата на старата й къща.
Прекосиха лавандуловата алея, минаха по тисовата пътека и влязоха право в градината на Селест...

е, Нежна е нощта, щях да я позная...
Новата загадка, лъхна малко на Валс в тъмнината, но после се разми...

"Последната градина в Англия" от Джулия Кели.

Какво стана тук?

Да, мили Е., ученето ти е тежко както ти казва майка ти; не съм те видял още да отиваш на училище смело и весело, както бих желал аз. Ти все още се опъваш. Но слушай: помисли колко жалък и достоен за презрение ще бъде твоят ден, ако ти не ходиш на училище! Само след една седмица ти ще поискаш да се върнеш в училище, прояден от досадата и срама, отвратен от забавленията си и от самото си съществуване. Всички, всички учат сега, Е. Помисли за работниците, които ходят на училище вечер, след като през целия ден са се трудили; за жените, за момичетата от народа, които ходят на училище в неделя, след като са работили през цялата седмица; за войниците, които хващат учебниците и тетрадките, когато се завърнат от упражнения, капнали от умора; помисли за немите и слепите момчета, които също учат; и дори затворниците също тъй се учат да четат и да пишат. Заран, когато излизаш от къщи, помисли си, че в същия миг в същия тоя град други трийсет хиляди деца отиват като тебе да се затворят за три часа да учат.

Но не е само това. Помисли си за безбройните деца, които почти в същия час отиват на училище във всички страни; представи си ги как те отиват, по тесните улички на тихите села, по улиците на шумните градове, по бреговете на моретата и на езерата, под палещото слънце, сред мъглите, в лодка в страните, прорязани от канали, на кон през просторните равнини, в шейни по снеговете, по долини и по хълмове, през гори и през потоци, по самотните пътеки на планините, сами, на двойки, на дружини, на дълги редици, всички с учебници под мишница, облечени по най-различен начин и говорещи най-различни езици, от последните училища на Русия, почти загубени сред ледовете, до последните училища на Арабия, засенчени от палмите, милиони и милиони деца отиват да учат по сто различни начина едни и същи неща; представи си тоя безкраен мравуняк от деца на различни народи, това безкрайно движение, в което участвуваш, и си помисли: ако това движение спре, човечеството ще се върне към диващината. Това движение е напредъкът, надеждата, славата на света. И тъй, бъди смел, малки войнико от безкрайната войска. Твоите книги са твоите оръжия, твоят клас е твоят отряд, бойното поле е цялата земя, а победата е човешката култура. Не бъди страхлив войник, Е!

Някой?

Ами освен пак аз да се посея (на всяка манджа мерудия) - "Сърце", Едмондо де Амичис.
Когато бях малка, сигурно поне 3-4 пъти съм я чела.