Писмо до сестра ми?
Да! Браво
Ти си на ход сега.П.П. Авторките са Мария Пеева, известна в интернет с творческия си псевдоним Мама Нинджа, и Люси Рикспуун.
- Публикувана: 17 май 2018, 08:24 ч.
- Последно мнение: 28 ян. 2022, 17:09 ч.
Познай коя е книгата - 16
Да! Браво
Ти си на ход сега.П.П. Авторките са Мария Пеева, известна в интернет с творческия си псевдоним Мама Нинджа, и Люси Рикспуун.
За нещастие този ден беше много горещо. Холандецът свали сакото си, остана по риза и ясно се видя, че под мишниците му са избили две големи петна пот. Лицето на - - - - се измени. Тя се насилваше да говори нормално, като че ли не бе забелязала нищо. Но думите й звучаха фалшиво, засядаха на гърлото й и се налагаше да опъва шия, за да ги произнесе. Обикновено така хубава и спокойна, сега - - - - - приличаше на отбраняваща се мисирка.
За нещастие този ден беше много горещо. Холандецът свали сакото си, остана по риза и ясно се видя, че под мишниците му са избили две големи петна пот. Лицето на - - - - се измени. Тя се насилваше да говори нормално, като че ли не бе забелязала нищо. Но думите й звучаха фалшиво, засядаха на гърлото й и се налагаше да опъва шия, за да ги произнесе. Обикновено така хубава и спокойна, сега - - - - - приличаше на отбраняваща се мисирка.
Може ли аз да пусна цитат?
"Дамата от „Ейвън“, която не бе никаква дама от „Ейвън“, се отдалечи от караваната и отиде при лабораторията за дрога. Миризмата на пропан се засилваше с всяка стъпка, докато не стана почти непоносима. Следите, които жената оставяше след себе си, бяха бели, малки и деликатни, идваха отникъде и сякаш бяха направени от пух на глухарче. Ризата се вееше около дългите й бедра.
Пред бараката жената взе един лист, който се беше заплел в един храст. Горе с големи сини букви пишеше ВСИЧКО ЗА ПРОДАН ВСЕКИ ДЕН! Под надписа имаше снимки на големи и малки хладилници, перални, миялни машини, микровълнови фурни, прахосмукачки, преси за боклук, кухненски роботи и какво ли не още. На една снимка стройна млада жена с джинси се усмихваше многозначително на дъщеря си, която беше руса като мама. Красивото момиченце държеше пластмасово бебе и му се усмихваше. Имаше и големи телевизори, на които мъже играеха футбол, бейзбол, мъже в състезателни коли и скари, зад които стояха мъже с гигантски вилици и щипки. Макар да не се казваше направо, посланието на рекламната листовка беше ясно — жените работят и въртят дома, докато мъжете пекат плячката на скара.
Иви нави рекламата на руло и започна да щрака с пръстите на лявата си ръка под края му. При всяко щракане изскачаше искра. Иви също можеше да пече на скара. Вдигна рулото, огледа пламъка и го хвърли в бараката. "Отдалечи се с бърза крачка и тръгна през гората към Шосе 43, известно на местните като Болс Хил Роуд.
— Натоварен ден — каза на пеперудите, които отново кръжаха около нея. — Много, много натоварен ден.
Когато бараката се взриви, не се обърна. Не трепна и когато парче гофрирана ламарина профуча над главата й."
"Дамата от „Ейвън“, която не бе никаква дама от „Ейвън“, се отдалечи от караваната и отиде при лабораторията за дрога. Миризмата на пропан се засилваше с всяка стъпка, докато не стана почти непоносима. Следите, които жената оставяше след себе си, бяха бели, малки и деликатни, идваха отникъде и сякаш бяха направени от пух на глухарче. Ризата се вееше около дългите й бедра.
Пред бараката жената взе един лист, който се беше заплел в един храст. Горе с големи сини букви пишеше ВСИЧКО ЗА ПРОДАН ВСЕКИ ДЕН! Под надписа имаше снимки на големи и малки хладилници, перални, миялни машини, микровълнови фурни, прахосмукачки, преси за боклук, кухненски роботи и какво ли не още. На една снимка стройна млада жена с джинси се усмихваше многозначително на дъщеря си, която беше руса като мама. Красивото момиченце държеше пластмасово бебе и му се усмихваше. Имаше и големи телевизори, на които мъже играеха футбол, бейзбол, мъже в състезателни коли и скари, зад които стояха мъже с гигантски вилици и щипки. Макар да не се казваше направо, посланието на рекламната листовка беше ясно — жените работят и въртят дома, докато мъжете пекат плячката на скара.
Иви нави рекламата на руло и започна да щрака с пръстите на лявата си ръка под края му. При всяко щракане изскачаше искра. Иви също можеше да пече на скара. Вдигна рулото, огледа пламъка и го хвърли в бараката. "Отдалечи се с бърза крачка и тръгна през гората към Шосе 43, известно на местните като Болс Хил Роуд.
— Натоварен ден — каза на пеперудите, които отново кръжаха около нея. — Много, много натоварен ден.
Когато бараката се взриви, не се обърна. Не трепна и когато парче гофрирана ламарина профуча над главата й."
Нещо лесно за раздвижване:
"— Направихме всичко възможно да изясним обстоятелствата, при които настъпи смъртта на тези трима души — поде Х — В някои от случаите вероятността определени хора да са замесени е твърде голяма и в същото време не можем да твърдим, че който и да е от нас е извън подозрение. Отново повтарям твърдото си убеждение, че от нас седмината един е опасен и навярно душевноболен престъпник. Нямаме улики, за да го разпознаем. Единственото, което можем да направим в момента, е да обсъдим какво ще предприемем, за да получим помощ от сушата. А в случай, че тя закъснее (което е твърде вероятно при това лошо време) какви мерки ще вземем, за да осигурим собствената си безопасност. Ще ви помоля да обмислите внимателно всичко и да споделите с мен всяко хрумнало ви предположение. Междувременно бъдете крайно предпазливи. До този момент убиецът бе улеснен от обстоятелството, че предполагаемите жертви не са и подозирали за присъствието му. От този момент нататък всеки един от нас трябва да е нащрек спрямо останалите. „Съмнението е вашето оръжие“. Не поемайте рискове и бъдете предпазливи. Това е всичко."
"— Направихме всичко възможно да изясним обстоятелствата, при които настъпи смъртта на тези трима души — поде Х — В някои от случаите вероятността определени хора да са замесени е твърде голяма и в същото време не можем да твърдим, че който и да е от нас е извън подозрение. Отново повтарям твърдото си убеждение, че от нас седмината един е опасен и навярно душевноболен престъпник. Нямаме улики, за да го разпознаем. Единственото, което можем да направим в момента, е да обсъдим какво ще предприемем, за да получим помощ от сушата. А в случай, че тя закъснее (което е твърде вероятно при това лошо време) какви мерки ще вземем, за да осигурим собствената си безопасност. Ще ви помоля да обмислите внимателно всичко и да споделите с мен всяко хрумнало ви предположение. Междувременно бъдете крайно предпазливи. До този момент убиецът бе улеснен от обстоятелството, че предполагаемите жертви не са и подозирали за присъствието му. От този момент нататък всеки един от нас трябва да е нащрек спрямо останалите. „Съмнението е вашето оръжие“. Не поемайте рискове и бъдете предпазливи. Това е всичко."
Благодаря. 
не очаквах. чела съм я толкова отдавна.
наскоро попаднах на тази книга, звучи ми познато, но познато от типа струва ти се , че виждаш нещо с периферното си зрение, а като се обърнеш него го няма. по-интересно от книгата е да разбера за какво ми напомня. какво "виждам".
не съм сигурна, че препоръчвам
не очаквах. чела съм я толкова отдавна.
наскоро попаднах на тази книга, звучи ми познато, но познато от типа струва ти се , че виждаш нещо с периферното си зрение, а като се обърнеш него го няма. по-интересно от книгата е да разбера за какво ми напомня. какво "виждам".
не съм сигурна, че препоръчвам
Цитат
14.08 … Хребетът е добър, с нещо напомня на лунните хребети. Елбрус е страшен и странен над облаците. А нашият Харбас е обрасъл с къса тревичка и редки сини цветенца. Летят стършели и се впиват жадно и грубо в тези цветчета, сякаш искат да ги изнасилят. Сутринта изведнъж се чу шум от крила и отчаян писък. Прелетя сянка и под колата се стрелна изплашена до смърт птичка. Неуспешна атака на сокол…
… Тенгиз казваше, че ако дълго време контактуваш с Бога, няма да запазиш здравия си разсъдък. Май беше от Умберто Еко. Или не? Не е важно. Важното е, че е казано силно…
… Тенгиз казваше, че ако дълго време контактуваш с Бога, няма да запазиш здравия си разсъдък. Май беше от Умберто Еко. Или не? Не е важно. Важното е, че е казано силно…
втори цитат и малка подсказка
и подсказката
Цитат
— Вие наистина ли вярвате, че мога да творя бъдеще?
— Не вярвам — твърдо каза Е*** Б***. — Зная го.
— Бълнувате — каза Вадим безпомощно. — Фантазия!
— Изобщо не е. Добре ни е известно, че не само виждате бъдещето, но и умеете, както сам се изразихте, да го „творите“. Знаем го от много сигурни източници. От много сигурни, В*** Д***!
— Глупости — повтори В***. — Нима не разбирате, че това са глупости? Не става така!
И тогава се разнесе неочакваният и затова особено ужасен вопъл на Т*** Е***:
— В*** Д***! Внимавайте! Не лъжете другарите! Вие наистина МОЖЕТЕ! Не се противете, направете каквото искат…
— Господи — каза В***, гледайки го ужасен. — Вие пък какво общо имате?
— Зная всичко! — Т*** Е*** все така клечеше, сякаш ходеше по голяма нужда, и в тази жалка поза крещеше обвинително и трепереше като трескав, протегнал укорително ръка към В***. — Нали виждам как непрекъснато ни правите времето!… Той прави времето! — продължи Т*** Е***, обръщайки се към сивия Е*** Б***, който с целия си вид демонстрираше неподправен интерес към ставащото. — Той не предсказва, не-е — той прави! През целия път. Когато се уморяваме да наблюдаваме, вика дъжд. Когато трябва да наблюдаваме, е ясно!!! Гледайте: есен е, а тук е топло, боси ходим… На него сега му трябват наблюдения и ясно небе!
— Не вярвам — твърдо каза Е*** Б***. — Зная го.
— Бълнувате — каза Вадим безпомощно. — Фантазия!
— Изобщо не е. Добре ни е известно, че не само виждате бъдещето, но и умеете, както сам се изразихте, да го „творите“. Знаем го от много сигурни източници. От много сигурни, В*** Д***!
— Глупости — повтори В***. — Нима не разбирате, че това са глупости? Не става така!
И тогава се разнесе неочакваният и затова особено ужасен вопъл на Т*** Е***:
— В*** Д***! Внимавайте! Не лъжете другарите! Вие наистина МОЖЕТЕ! Не се противете, направете каквото искат…
— Господи — каза В***, гледайки го ужасен. — Вие пък какво общо имате?
— Зная всичко! — Т*** Е*** все така клечеше, сякаш ходеше по голяма нужда, и в тази жалка поза крещеше обвинително и трепереше като трескав, протегнал укорително ръка към В***. — Нали виждам как непрекъснато ни правите времето!… Той прави времето! — продължи Т*** Е***, обръщайки се към сивия Е*** Б***, който с целия си вид демонстрираше неподправен интерес към ставащото. — Той не предсказва, не-е — той прави! През целия път. Когато се уморяваме да наблюдаваме, вика дъжд. Когато трябва да наблюдаваме, е ясно!!! Гледайте: есен е, а тук е топло, боси ходим… На него сега му трябват наблюдения и ясно небе!
и подсказката
Цитат
Творчество братьев С*** стало провозвестником перемен в России, заявил в понедельник "Интерфаксу" писатель, главный редактор "Литературной газеты" Юрий Поляков. "Он успел увидеть результаты этих перемен, и далеко не все его радовало, но факт остается фактом - А*** и Б*** С*** были властителями дум 60-х, 70-х и 80-х", - считает главный редактор "Литературной газеты". Поляков назвал С*** "последним классиком великой советской фантастики". "Он оказал огромное влияние на формирование нескольких поколений в стране", - добавляет он. Также Поляков уверен, что А*** и Б*** С*** - это по сути один автор. "Редчайший случай такого счастливого соавторства в мировой литературе", - уточнил писатель.
втори цитат и малка подсказка
...
и подсказката
...
и подсказката
Цитат
Творчество братьев С*** стало провозвестником перемен в России, заявил в понедельник "Интерфаксу" писатель, главный редактор "Литературной газеты" Юрий Поляков. "Он успел увидеть результаты этих перемен, и далеко не все его радовало, но факт остается фактом - А*** и Б*** С*** были властителями дум 60-х, 70-х и 80-х", - считает главный редактор "Литературной газеты". Поляков назвал С*** "последним классиком великой советской фантастики". "Он оказал огромное влияние на формирование нескольких поколений в стране", - добавляет он. Также Поляков уверен, что А*** и Б*** С*** - это по сути один автор. "Редчайший случай такого счастливого соавторства в мировой литературе", - уточнил писатель.
от подсказката ми се струва, че става въпрос за Аркадий и Борис Стругацки. За мое съжаление нищо тяхно не съм чела...
те са книгата https://chitanka.info/text/9732-bezsilnite-na-tozi-svjatзначи твой ред е.
няма смисъл да продължавам със загадката
ето началото на книгата, която чета в момента:
"Нарекли го Черно, понеже е черна участта му и черни са душите край него, а и делата са черни. Кара Дениз — Черно море."
...
"Не се надигаше зла насрещна вълна срещу турската галера, а морето беше тихо, вятърът повяваше всеки ден след залез слънце и духаше цяла нощ от брега, ала от него водата само леко се къдреше. Сутрин по водата и във въздуха наставаше мъртвило, само по пладне подухваше свеж ветрец, литваше подир слънцето, като че го гонеше и умираше привечер заедно с него.
Галерата се прокрадваше покрай брега, без да смее да навлезе в широкия простор на това препълнено с водата на големите славянски реки море, непрогледно в дълбочините, тайнствено-непристъпно, черно като дявол. Кара Дениз…"
"Нарекли го Черно, понеже е черна участта му и черни са душите край него, а и делата са черни. Кара Дениз — Черно море."
...
"Не се надигаше зла насрещна вълна срещу турската галера, а морето беше тихо, вятърът повяваше всеки ден след залез слънце и духаше цяла нощ от брега, ала от него водата само леко се къдреше. Сутрин по водата и във въздуха наставаше мъртвило, само по пладне подухваше свеж ветрец, литваше подир слънцето, като че го гонеше и умираше привечер заедно с него.
Галерата се прокрадваше покрай брега, без да смее да навлезе в широкия простор на това препълнено с водата на големите славянски реки море, непрогледно в дълбочините, тайнствено-непристъпно, черно като дявол. Кара Дениз…"
Препоръчани теми