Преди време бях писала във форума някакви глупости като се бях депресирала след като един мъж ме беше зарязал след като правихме секс веднъж. А бях направо влюбена в него. В интерес на истината не ме беше лъгал, но се подведох по някои неща, защото съм наивна. Сега съм го преодоляла малко или много.
Отказала съм се от срещи през последните месеци, обаче пак взех да се замислям.
Никога не съм имала сериозна връзка.
Имам по-малко опит с мъже от 18 годишна пикла. Изглеждам най-много на 25 (не преувеличавам). Имам либидото на трийсет и няколко годишна жена, а хич нямам опит в секса.
Споменавам за възрастта, защото хората се държат по-приветливо с мен като ме мислят за млада. А пък един женен, дето ми се натискаше, директно ми каза, че не би го правил, ако съм била на 20 както ме мислил първоначално
Изглеждам привлекателна. Обаче не знам как да говоря с мъже. Не знам как да си намеря мъж. Не знам как се ходи по мъже.
Срамежлива съм. Интровертна съм. Нямам "среда". Иначе като ме поопознае човек, не съм толкова лоша
Опитвам се да излезна от зоната си на комфорт, но трудно се получава. Ходя на фитнес, но не се запознавам там. Отвреме-навреме пътувам, но не съм срещала подходящи мъже. Бях пробвала онлайн, но е някакъв абсурд. Пробвах на танци, но изобщо не е за мен и не е моя тип хора.
Имам си стандарти, но бих правила компромиси. Не съм толкова заблудена, че да имам нереалистични очаквания.
Отгоре на всичко ме е страх, че дори да взема да излизам с някой, ще ме зареже след като правим секс и пак ще се чувствам ужасно. Прекалено съм чувствителна.