Как идва любовта към второто дете?

  • 2 615
  • 18
  •   1
Отговори
  • anywhere
  • Мнения: 3 303
Здравейте, майчета! Както някои от вас знаят, аз съм бременна с второто си детенце, планирано, много желано и чакано!  Grinning Покрай всичките въпроси, обаче, които ми човъркат главицата в момента, ме вълнува и темата с любовта към второто детенце! Изобщо - как се обичат две деца, еднакво ли, отнема ли се от любовта към първото, кога започваш да обичаш второто както първото... такива неща. Ще се радвам да споделите!  Grinning

# 1
  • Мнения: 76
Napalno te rasbiram.
Vsi4ki tesi vaprosi si gi sadavah i as,kogato biah sa vtori pat bremenna.

Obi4at se ednakvo silno.Tova as ve4e 4ustvah dokato bebeto mi be6e oste v korema Simple Smile

Edinstvenoto sa koeto mi e stavalo ma4no i sam se uprekvala e,4e kato se rodi vtoroto,imah 4ustvoto 4e parvoto si dete ostaviah na saden plan(makar 4e ne e savsem taka) i mi stava6e jal sa nego.

S vremeto nestata se kanalisirat oba4e.Vsiako edno ot tiah si namira mestenzeto i osven da bade6 edna stastliva maika nisto drugo ne ti ostava.

# 2
  • Мнения: 2 274
Аз също съм бременна с второ си дете и  в момента преливам от любов и към двамата... Heart Eyes Радвам се на баткото,  после нежно си говоря с човечето в корема ми, понякога си говорим тримата и се гушкаме....Толкова се умилявам в такива моменти, че ми се плаче...ох , ревла станах аз с тази бременност...Т.е. мисля, че това един вид подготовка за времето, когато ще се чудя кого първо да прегърна!

# 3
Зъхи, ами още в момента когато се роди се влюбих в нея. И да си призная малкото ми е слабост Embarassed Може би, защото знам колко бързо минават тия сладки монети като първа усмивка, зъбче, прохождане, думичка и т.н. Но с ръка на сърце мога да кажа, че ги обичам и двете еднакво много и съм готова да убия за тях. Grinning

# 4
  • Мнения: 6 243
Синът ми беше на 9 години, когато се роди малката (всъщност, на рождения му ден). На него казахме, че тя е подарък за рождения ден и той я прие като подарък и сега си я има за негова. Това за баткото. А аз не мога да си обясня как сме живяли толкова време без нея. Сигурна съм, че я заобичах още като разбрах, че съм бременна, защото много я искахме.

# 5
  • Мнения: 1 413
Второто дете се обиква както първото - в секундата когато го видиш. Няма разлика - ако съм с Ева съм изцяло отдадена на нея, ако съм с Криси - също. Обичта не се измерва в количество, тя е качествен показател и затова мразя някой като ми каже:ти обичаш единия повече-аз обичам и двамата безгранично.

# 6
  • Мнения: 7 831
Цитат на: Honda
Зъхи, ами още в момента когато се роди се влюбих в нея. И да си призная малкото ми е слабост Embarassed Може би, защото знам колко бързо минават тия сладки монети като първа усмивка, зъбче, прохождане, думичка и т.н.


Е това все едно аз съм го писала.
Mного се обичат  Grinning от момента в който ги видиш. А с Дани съм толкова спокойна, че като че ли се наслаждавам на моментите повече и гледам да не ги изпусна  Grinning .

# 7
  • Мнения: 444
Не се притеснявай,колкото и деца да имаш,всичките ще ги обичаш еднакво.Аз с всяка бременност съм изпитвала подобни съмнения и накрая установих,че майчиното сърце е достатъчно голямо,за да отдаде по равно цяло море от любов на всяко едно от децата си.

# 8
  • Мнения: 8 769
Зъхи, и аз минах през тези въпроси в началото на бременността си. Дори споделих с майка ми, която (както повечето от вас знаят) е мама на три деца. Тя ми каза,че всички деца се обичат и не се прави разлика. Наистина, никой от нас не се е чувствал ощетен по отношение на родителска обич. Как са го постигали 33uu , обаче сега вече не ги мисля тези неща. Единствено физически мама казва, че е изпитвала трудност да ни прегърне и тримата наведнъж newsm19 -единия на едното коляно, другия на другото, а аз като най-голяма все съм питала "Ами за мен място?"  Rolling Eyes
Сега вече обичам малкото човече в мен, колкото и голямото човече подскачащо около мен! Представям си каква лудница ще настане, когато бебето се роди, но пък ще бъде весело.      Tada
Повече се чудя дали няма да изпускам важни моменти в развитието на децата си и няма ли да ми е раздвоено вниманието....но ....като дойде ще се види....

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Цитат на: Туфи
...Повече се чудя дали няма да изпускам важни моменти в развитието на децата си и няма ли да ми е раздвоено вниманието....но ....като дойде ще се види....


ей туй е въпросът. Да ти кажа честно - кефя се на всяка "новост" на синът ми, но като че ли умът ми е все при щерката. Какво прави, ЯДЕ ЛИ НЕЩО поне, дали не й е трудно с уч. материал, някой дразни ли я????  Rolling Eyes
Въпроси - по 100 на ден, но като го видя малчо леко се откъсвам от тях.  Grinning

"Обичта на МАМА не е пита,
та да късате парчета!
Обичта на мама е голяма,
като пътя през балкана,
щом по него се минава,
по-широк и хубав става.
Тъй и обичта на мама
само става по-голяма,
щом като обича двама..."


Това се сетих току-що и е от една детска книжка (поредица"В
 ГОРАТА"). Мисля, че много точно е казано  Sunglasses .

# 10
  • Мнения: 830
МНого накратко - идва съвсем естествено , и не е по-малка от любовта към първото !

# 11
  • Мнения: 372
И аз си мислех ,че второто ще е ощитено от страна на любовта ми ,но не би.Напротив обикнах го в мига в който ми го показаха.За сведение когато родих големия не мисля ,че веднага дойде онова силно майчино чувство на любов.Всичко стана постепенно,а с второто беше като искра .Мисля ,че бях се научила да обичам повече от всичко.А баткото сега наистина е ощитен малко от страна на внимание,но се надявам скоро малкия да отхвръкне и да се радвам на двамата.

# 12
Шани, много хубаво стихче. Запазих си го.
Благодаря Heart Eyes

# 13
  • Мнения: 3 479
В момента, в който пожелах да го имам. Обичам децата си еднакво, но второто - много по-осъзнато. Повече ме боли за първото ми дете обаче, защото на него съм била родител за първи път и съм допуснала грешки, които няма да допусна при второто.

# 14
  • Мнения: 384
Цитат на: sladka hapka
Синът ми беше на 9 години, когато се роди малката (всъщност, на рождения му ден). На него казахме, че тя е подарък за рождения ден и той я прие като подарък и сега си я има за негова. Това за баткото. А аз не мога да си обясня как сме живяли толкова време без нея. Сигурна съм, че я заобичах още като разбрах, че съм бременна, защото много я искахме.


Същото и при нас ама 1:1, даже и същата разлика, 9 години.  Мъжат ми често се шегува "Ама как може да сме те чакали толикова време Grinning "

Общи условия

Активация на акаунт