Взаимопомощ

  • 48 874
  • 327
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 987
Може и да си имала късмет,Може и да ти е бил силен организма,проблема и,не знаем нашия какъв ще е и дали ще може да износи бебче толкова скоро.Имам позната с около 20 спонтанни аборта именно,защото не чакаше,та може би си била по-силна за щастие,но тази мъка да загубиш бебе ще се постарая да не я преживявам повече,поне доколкото зависи от мен,не че това помогна първия път,но все пак...изобщо не намеквам на другите да чакат,който не може да не го прави,всеки взима сам решения,та аз не знам дали аз ще дочакам,за сега не правим опити,защото се чувствам психически слаба,за тялото ми не мисля,че не се е възстановило,но и психиката оказва влияние,та ще се стърпя още малко.

# 31
  • Мнения: 154


Ето това е единият гоблен, който направих. Сега правя друг. Правя такива с квадратни диаманти, те са по - красиви. Иначе има и с кръгли диаманти, но не се доближават толкова до гоблен, който е правен с конци. Иначе съм си поръчала още два: https://www.aliexpress.com/store/product/Flowers-Butterfly-5d-Di … .0.61a8772faxcf0x и този https://www.aliexpress.com/store/product/5d-Diy-Diamond-Painting … 61.1511ed38z11bRM. Ще ги видим и те как ще станат. Иначе е доста занимателно. Имаш схема на самото платно, отлепяш си малко по малко и лепиш самите маниста.
Иначе има и една група във фейсбук, една жена поръчва гоблени и ги продава. Та мисълта ми е, че ако не ти се занимава ти да си ги поръчваш от алиекспер може и на нея да се поръчат.
Аз си избрах два с ангелчета, единия го подарих на мама. Сега правя и на свекървата един. Общо взето си минава времето.
А относно това, което е написала a_tita, хубаво е да не се изчаква толкова време. Може би наистина зависи и от психиката на човек. Аз съм ходила само на един профилактичен преглед както си пишеше в епикризата, та тогава доктора ми каза, че всичко се е възстановило, но това е от доктора, който ме изроди. Та за това искам да си мина един преглед при друг доктор, за да видим всичко дали е точно. Имам едно бяло течение, което искам да видим какво е и да го излекуваме. Та така де, дори и да съм се възстановила както каза доктора, то искам всичко да е наред. Той тогава ми направи изследване за гъбички и каза че не са, имало бактерии ама не били опасни и можело да не се лекуват FlushedFlushedFlushed Та това са ми съображенията и за да може да се види дали всичко си функционира правилно: овулация, яйчници.. Та и ако всичко е наред и ние със съпруга ми се чувстваме добре да може да започнем нови опити към 5тия месец, защото не е казано, че ще стане и веднага.

Последна редакция: пн, 26 фев 2018, 10:46 от didche_

# 32
  • Мнения: 987
Гоблените са супер,но си е много занимавка,а аз не съм от най-търпеливите,но иначе можеш да си правиш,ако ти доставя удоволствие и да продаваш,тъкмо ще си докарва някой допълнителен лев,който в нашето време не е излишен.А за май месец и аз натам съм се насочила,ще си направя подарък за рождения ден и дано е успешен,чакахме година дано поне се получат от раз нещата.а_tita май имаше предвид за бебеправенето,че не е чакала,а не за прегледа.А може и пак нещо да не съм схванал аз,малко ми е трудно тези дни да се фокусирам.Тоя олигофрен лекаря ми ме вика 50 пъти,но веднъж не ми е направил правилните изследвания,гледа ми щитовидна жлеза,КЗ, ПКК и още някакви по 3 пъти ми ги пусна и от цялата работа никаква файда,поне микробиология да беше пуснал

# 33
  • Мнения: 2 472
Да, точно това имах предвид, но въпреки това, забременях чак след 1 година и 8 месеца. Та при мен със сигурност основен фактор за това е бил стреса разбира се, но и възрастта. При вас нещата ще се получат много по-бързо, защото сте много младички предполагам. Аз не знам какви изследвания са ми правили точно, само помня, че ми взеха 25 проби с кръв директно теглиха от абоката  5-6 часа след като родих.

Дидче, гоблените са чудесни, много ми хареса и този с двойката с чадъра, който си поръчала! С удоволствие да си ги измайсториш!

# 34
  • Мнения: 987
Те в болницата отделно ми взеха кръв,а за забременяването,една докторка ми каза да не се пазим именно по тази премина,слагаш си някаква мислена бариера и после по трудно съм щяла да забременея именно заради тези мисловни спирачки,но и това според мен е различно при всеки,Може би до ген,защото когато реших,че искам бебе стана на 3-ти месец сравнително бързо,а след като родиш дори е възможно от хормоните и по-честа овулация.Целта е да я нацелиш,а тестовете според мен не помагат кой знае колко,2 дни преди овулация и нещата стават от раз.Пробвах  да го правим на овулацията и не ставаше и накрая пробвах 2 дни преди нея и се получи,тоест самите сперматозоиди да са се придвижили до където трябва и като се освободи фоликула направо да нападат.То малко като някакво нападение го обясних,ама аз така си ги обясних нещата,а дали са точни незнам на 100%.

# 35
  • Мнения: 154
Ние в началото като решихме, че искаме бебе започнахме да правим опити август 2015 и забременях март 2016 г. Ние пък през по - голямата част от времето все си викахме, че искаме бебе и правим опити за бебе и все не ставаше. Накрая вече решихме, че ще си правим секс както преди, просто за удоволствие и то тогава взе, че стана. Така, че не знам дали е до ГЕН или до психика. Но и с две мои приятелки беше така, все правят опити за бебе и все не ставаше, та чак като се поуспокоиха тогава се случиха нещата. Та и си бременеехме почти заедно.
Сега не знам как ще се случат неща. Ние го искаме толкова много, че дано просто тялото да си окаже по - важната роля. Че ако трябва да се успокоим и да не го мисли,не знам след колко време ще ни се получат нещата.
Иначе за бебеправеното, разбра какво имате предвид. И на мен ми се искаше още като спряха лохиите и да започваме, но и моя мъж така като чу какво ни казаха да сме били изчакали и той реши да послушаме. Ама дето се вика, то каквото ни е драснато това и става. Само дано всичко да е наред и вече да сме щастливи мами и татковци.

# 36
  • Мнения: 987
То и успокоението има ефект,както казах не съм от най-търпеливите,та 2 месеца и бях откачила и ми писна,та си казах,последно и се отказвам,хич не ми пука ,като стане ще разбера,и то взе,че стана,а сега не знам как ще стане като ще сме толко вманиачени.И аз все си повтарям,ако е писано ще стане,та все се надявам съдбата да се намеси  и да се спука презерватива,ама не,То като искаш не става.А мои приятелки нямам,които да са правили опити,все ми казват-не знам как стана.Гледах една предаване"не знаех,че съм бременна" тези са още по-напред от нас,отиват в болницата с болка,мислейки,че имат спукан апандисит и раждат,е така е най-добре,без тревоги как е,без постоянни изследвания,без всякакви глупости,направо раждаш.

# 37
  • Мнения: 154
Да и аз съм го гледала това предаване и все съм се изумявала. Как пък хич да не усетиш бебчето. Аз като се сетя за пръв път като започнах да я усещам колко се вълнувах. А и си беше енергично, така си ме е подритвала понякога, че чак съм се стряскала, а те видиш ли не усещат нищо.... Но определено не са били стресирани. Както казваш хоп и бебе. По принцип до колкото съм чувала, уж сега след раждане повторно забременяване се случва много бързо. Имам една позната, която ми каза, че е забременяла на 3-тия месец, пък и тук из темите прочетох за много такива случаи. Таа, да речем че и при нас така ще стане. Хормоните да са в наша полза.
До колкото разбирам и вие вече имате сексуални опити, но с презерватив. И ние ги започнахме, пазим се, но не и с презерватив. Честно казано за първият ни опит след раждането бая се вълнувах - та дали пак ще ни е хубаво и какво що...

# 38
  • Мнения: 987
Аз все още имам лека болка понякога,надявам се да мине по-бързо,а за пазенето,ако ползваш хапчета май по-добре,защото си подтискаш овулацията и като спреш да се пазиш,овулацията ти е в кърпа вързана.И мисля,че е и по-дълга.А за усещането на бебето,мен ме подпираше в ребрата,и с ръчичката като мърдаше усещах,а като се разхълцаше беше страшно,то едно тресене,една чудо,как да не ги усетиш тия работи.Аз съм си направила една тетрадка,в която съм си записала всичко от бременността и като я прочитам понякога,някои неща съм ги усетила мнооого рано,лекарката все ми повтаряше,че не е възможно да съм усетила тези неща,в този етап на бременността,самото оплождане мисля,че усетих,много леко пробождане в  лявата страна на матката и лекарката каза,не въобразила си си.Като отидох на преглед ми казаха,че не съм бременна,половин час търси и нищо не намери,казах и къде какво съм усетила и точно там видя бебето и пак каза,че е някакво съвпадение.И толко ме е яд,че съм усетила всички тия ненужни неща,а не съм усетила страданието на детето си.

Последна редакция: вт, 27 фев 2018, 18:09 от borislavabgmamma

# 39
  • Мнения: 154
Може би сме създадени, за да усещаме само хубавите неща. Аз не съм срещнала или поне нямам спомен, някое момиче да е казало, че е усетило нещо лошо когато са се случвали такива неща. Може би така се запазва и психиката. Не знам. И моята кукла доста хълцаше и целия ми корем се мърдаше.
И аз усещам едно леко опъване когато имаме интимни контакти. То няма как.
Ти как си, мила? Съня започна ли да се връща сега когато спортуваш и си намираш някакви занимания?

# 40
  • Мнения: 987
Тези дни имахме малко ангажименти и малко спрях да тренирам,но от днес почвам пак,трябваше и да ставам по-рано,та сега е малко по-добре със съня,но все още има на къде да се работи,но поне вече не спя по 4-5 часа,а даже повече от 8 може би си наваксвам съня.Ако лекарката не ми беше казала 2 дни преди това,че е нормално да се движи така,седмица преди термина щях да разбера,но за жалост ми каза ооо не се притеснявай още трябва да се намества,но явно не е било нормално да са точно такива движенията.Аз я питах,защото и преди прегледа имаше по-голяма активност,а според мен накрая няма толкова пространство да се движи толкова.Ти иначе как си,как вървят нещата при теб?Някакви изследвания прави ли?И какво стана с гинеколога,посети ли го?Не отлагай,че една приятелка не беше ходила 1 и полувина след като роди и една киста беше тръгнала на зле,сега трябва да проведе доста сериозно лечение и дано се оправят нещата,та прегледа ти е важен,колкото и да те дразнят лекарите в този момент,това е нещо важно за теб.Приеми,че го правиш за теб и бъдещото бебче,защото сега трябва да сме физически по-добре от всякога.

# 41
  • Мнения: 154
Ами как да съм. Ходя си на работа и така ми минават дните по - бързо. Ами на мен вчера ми дойде, та сега чакам да ми свърши и да ида при доктор. Така чаках този момент. Сега ще ида при личната за направление, дано ми даде и препоръка за някой доктор. Мисля да ида и на частно за второ мнение. Просто така за по - сигурно. Иначе други изследвания не съм пускала. Като отида на преглед ще си занеса всички документи с мен, то не че имам много, но епикризата и заключението на патолога и вече ще се надявам докторите да ми кажат дали има нужда от някой по - специфични изследвания. Чудя се за генетично изследване.... Гледах един репортаж за едно семейство, което три пъти губят бебето си и накрая и пускат генетични изследвания, та установяват проблема. Аз бях питала, но така и не разбрах - патолога няма как да открие всичко за причината за смъртта, но пък плода няма никакви аномалии. Общо взето се надявам да се случа с добър доктор, който да ми отговори на въпросите и да ми даде правилни насоки.

# 42
  • Мнения: 987
То от аутопсията няма какво да разбереш,и в моята нищо не пишеше.А изследванията които са генетични и разни такива,са лекарите да ни лапнат парите и за наше успокоение.При нас са станали неща,които не се причиняват от други фактори.При мен би могло да е от тромбофилия,ако в един момент е спряло да получава кръв от пъпната връв,а при теб от тесен таз друго не мисля,че може да има което да е от някакъв вид проблем и да е повлияло на нещата.Та аз ще кажа да ми пуснат такова изследване малко като се стегна,че сега и да пускам каквото и да било,няма да е напълно точно,че нормалния ми живот не протича като сега.И все пак най-вероятната причина е лош късмет.Дано все пак са ни добри изследванията и нещата другия път завършат щастливо и с много безсънни нощи,но не от мъка,а щастие и едно ревливо бебенце,а защо не и две.С две вече сънят ще е кът.Общо взето гледай да направиш изследвания за неща,в които ти се съмняваш,че ако си при същия лекар ще търси под вола теле.На теб сега това първи цикъл ли ти е,че ти май преди мен беше раждала,а на мен вече ми идва веднъж.Ако ти е първи цикъл не се изкушавай с бебеправене,изчакай да започне да идва на интервал като преди.И аз чакам втория да видя на какъв интервал ще е,да знам дали е близко до нормализация или пътя е дълъг до това.Но на мен пък ми бяха много дълго лохиите,като гледах колко е слабо мислех,че ще спре след седмица ама не,мъчи ме повече от 40 дни.И после и цикъла ми беше по-дълъг от обикновенно,та сега ще видим как ще е този път,че май от това зависи най-много възстановяването на матката.И съм решила следващия път няма да се приготвям с нищо за бебето,като съм в болницата мъжа ми да оправя,ще стигне времето,дано не изпадна отново в паника като сега,че няма да стигне за нищо това време.А името абсурд,и сега мислех така,но много харесах името Габриела и избрах него,след като се случи нещастието се разрових и разбрах,че значи близо до бога,и сега е близо до него.Та друг път ще чакам да видя как изглежда и тогава избирам име и то след като съм проверила какво значи,че като се случат такива гадни неща,и в нищо да не се вярвал ,всяко нещо според теб може да е причина.

Последна редакция: ср, 28 фев 2018, 17:21 от borislavabgmamma

# 43
  • Мнения: 132
Здравейте момичета, включвам се и аз към вас. Загубих моето бебче миналата година лятото, в началото на 9ти месец. Направиха ми секцио, защото се притесняваха, че матката ми е изтъняла много на мястото на първото секцио и контракциите могат да са опасни. Така че просто от днес за утре се оказах “изтърбушена” и с разбити мечти и очаквания. Бебето беше с увреден мозък, и предвид прогнозите, да речем че това е бил добър развой на нещата. Сега вече 7 месеца по-късно плача по-малко, но все така не мога да спя, постоянно преживявам някакви неща, обвинявам се, ядосвам се, отчайвам се ... Ей такива работи Simple Smile. Тръгнах на работа на 40 тия ден от операцията и се заблуждавах, че ще се разсейвам така, но не. Мъката трябва да се преживее, има си етапи и няма как да се прескочат. А аз още дори не съм в етапа на приемането, просто не мога да повярвам, все едно ми е сън и не се е случило. Не знам как ще се престраша за нова бременност.

# 44
  • Мнения: 987
Здравей dol_phine ,радвам се,че се присъедини към нас,не знам дали ще ти помогне темата,но на мен ми помага като споделям с хора,които ме разбират и не се преструват,че ме съжаляват,с което и без това никой няма да помогне.След секциото повече време ли трябва да се възстановява тялото ти?Гледай да си психически по-спокойна,напълно спокойна се съмнявам да си,предполагам, че колкото по-бързо го направиш,толкова по-лесно ще го приемеш,но страха ще е винаги там,дано всичко се развие добре следващата бременност и да си следващата мама с бебенце у дома.И аз си мисля,че като дойде времето ще ме обземе паника,но няма да се отказваме,как ще се оставим победени от тъгата,преживяхме най-лошото нещо,а един страх ли ще ни победи.Помнете,че сме по-силни от колкото предполагаме.

Общи условия

Активация на акаунт