Според един японец в България, отношението към него не е добро, защото го мислели за китаец. Когато хоратата разберат че е японец, отношението напълно се променяло и ставали много дружелюбни. Той се чудеше защо. Защо изобщо има предазсъдъци към едни непознати хора, а няма такива към други непознати хора.
Моето мнение по въпроса...Още от времето на соца България имаше и поддържаше много добри контакти с Япония в различни направления.Тя се славеше като страна с високи технологични успехи, пред която тогавашните наши управляващи благоговееха.Нашата инженерно-техническа общност се стремеше да се доближи до тях,взаимства и приложи техните постижения в електрониката,технологиите и в други области с някои общи проекти в наши условия.Имаше голям ентусиазъм тогава на държавно ниво да станем техническа нация по подобие на Япония и Германия-ейй,големи мечти.(Доколко са били успешни-друг въпрос,защото в последствие се намесиха руснаците и отрязаха мераците на Т.Живков по въпроса.)
Японците бяха известни като силно дисциплинирани,с висок морал,трудолюбиви, успешни в много области,ценители на красивото и доброто,на природата и какво ли не.Обществото ни беше силно впечатлено от тях.Историите за самураите предизвикваха възторг.Книгата на Марко Семов "Япония като за Япония" за живота в тази страна беше бестселър .Сериала "Шогун" се гледаше с голям интерес. Марките Хитачи,Тошиба,Мацубиши и други са познати у нас още отдавна.Японската техника беше синоним за качество...а японеца се славеше като умен ,интелегентен, човек на дълга и честта, свръхчовек дори, пример за подражание и възхищение....
Така,че промяната в отношението разбирайки,че човека е японец...и в контекста на горе казаното не ме учудва.
Руския е труден за западняците, а за азиатците, предполагам колкото на нас китайския. 
