Кандидат снаха : американка от китайски произход

Насочване за какво и на къде?

Това ми напомня на моята свекърва, която ме караше едва ли не за ръка да водя сина й в университета да си бил завършил ученето. Представете си. Така и направих ( любезно) , завърши, аз лично му писах едни забатачени курсови работи ( щото сме в една сфера с него) и да му заверят някакви последни изпити. Това е адски ненужно разберете хора. Даже при нас смешката беше, че самата свекърва се беше обаждала във факултета ( защото тя е от същата сфера ) и да пита кога ще изпитат сина й. Толкова смешно нещо не мога да си представя хора.
Моите родители никога, ама никога не биха направили това. От малка съм самостоятелна да си гоня нещата, решавам нещата и т.н. Баща ми не знае къде е факултета и къде точно съм била на квартира. Отгледали са ме в стил: подкрепяме те на 100 %, помагаме доколкото можем финансово, но живота си е твой, избора си е твой, научи си да си гониш нещата....  да си носиш последствията.... и добри и лоши...

Та резултата, за мъжа ми, от "майчината" грижа на свеки, е че сина й е умен човек и би се оправил добре и сам, би завършил и сам... нооо понеже от дете е гледан в стил...."айде мама те бута за това, мама урежда това, мама иска това, мама пита за онова, 100 въпроса и команди в минута"............ той е като с извадени нерви и НЕНАВИЖДА някой да му дудне и да го пита, да го бута и да иска нещо от него ( дори за дребни неща може да избухне ако се искат от него) ... до степен че е неспособен сам да организира дори ежедневни неща.... увреден, как да кажа, лишен от желание от дете, точно поради опяване. Уважава майка си, но мисля че в основата на това , някъде дълбоко стои СТРАХ от нея. Гледа до днес да живее според нейните очаквания, и отговаря на 100 въпроса по телефона всеки път. Тя е водена от най- добри намерения, да не решите че нещо искам да я обидя, но  последствията  са ужасяващи.  !!!!

Да не залитнете сега по моите недостатъци. Няма да споделям лична информация, но безпокойството на родител за детето му, независимо от възрастта и разстоянията, са налице винаги. Аз вече себе си трудно напътствам, та какво остава за човек, който преди повече от 7 години изпратих без мушкато в саксия и с един куфар, без родители за гидове и носачи, но с много кураж и знания в един от най-добрите университети на света. Университет, в който пристига целият род за да се зарадва къде е постъпило чадото им, моят син "завладя" сам, завърши с отличие и валедиктория и сега продължава докторат в друг още по прочут университет. Понеже много обича да преподава не му остава време за собствения му изпит. Това е. Синът ми е "самостоятелна бойна единица". Отдавна сам си взема решенията. Както за любимото момиче. Ние я приехме, надявам се да е разбрала, като една от нас. Въпреки това майка му и приятелката му имат право да се безпокоят за него. Да търсят път да го подкрепят. За това става дума. А иначе и да искам- няма как да контролирам, когото и да било. Мога само да ги обичам. Хубав ден ви желая от сърце!

Понеже съм била в ролята на сина ти, само дето заминах преди цели 18 години вече, а сега имам дете, откакто я има нея реално си давам сметка какво съм причинила на родителите си и защо им побеляха рано-рано косите. Само се моля дъщеря ми да не е толкова самостоятелна (това в кръга на майтапа).

И аз заминах преди доста години, без дори да се замислям какво им е на мойте родители. Трябваше да ми се родят деца, за да "прогледна" и разбера как се чувстват. Би ми било по-странно, ако жената не се притесняваше за сина си. Особено на такова далечно разстояние.
А конкретно за китайците съм забелязала, че при тях има огромно уважение към старшите поколения. Това е голям плюс.

Василева,синът ти е завършил най-престижни университети ,преподава,предполагам,му плащат за това ,живее на 10000 километра и ти от тук го "напътстваш" чрез жена му да си вземел изпита.Абе,малко странно ми се вижда.На снахата ,със сигурност.Най-малкото ,ти й показваш,че този мъж не е достатъчно зрял, да си движи задачите,нямаш му доверие.Изпита можеш да го коментираш с него и то без да се преекспонираш.Остави хората да си живеят ,а ти си намери занимания.Примири се, живеят далеч и трудно можеш да общуваш реално отдавна с детето си.

Да излагаш аргументи в публичен анонимен форум е като да спориш с радиото. Не мога и да ви се обидя. Само да препоръчам малко повече чувство за ирония и без менторски тон. Занимания си имам толкова, че не е изключено и с вас да се занимавам- в по-обобщен, но достатъчно сериозен и отговорен контекст. Според вас коя обща тема има между две жени, които обичат един мъж, но едната му е майка. За времето? За природните забележителности? Най-нормалното в моментите, в които оставахме двете, е да си говорим за него. Момичето също си има мечти и надежди. Планове- при нейната професия се налага да са много дългосрочни. Нещо грешно в тези планове да участват родителите. Какво значи "остави ги да си живеят"? Не знам дали съм права, но моето усещане е, че момичето имаше повече нужда от мен от тези наши разговори. Защото е много млада и много влюбена. Чувствата им не мога да коментирам, внучета още няма, за да се суетим около тях. Остава да коментираме мъжа, който и двете обичаме и се грижим за него, както можем. Тя най-вече. Добро и почтено момиче, доколкото я опознах. Да даде господ да се сближим.  И нещо смешно- не може да намига. Дали заради структурата на клепачите, но много се смяхме.

Виктория, нормално е да се притеснявате за сина си, което включва и неща като изпити. Предполагам, че става дума за comprehensive exam/quals или за proposal defense, а често се случва хората да ги отлагат, особено ако са перфекционисти. Изпитите са доста сериозни и докарват доста предварителна тревожност. Може би защото знам за какво става дума, съм по-склонна да оправдая вашата намеса и интерес, тъй като точно този изпит често се оказва препъни-камъка в докторските програми и то не заради самата си сложност, а по-скоро заради притесненията вътрешни на кандидатите и отлагането му до безкрайност, докато не стане прекалено късно. Това се случи на 3-ма души ог групата от 9, с които започнах. Нека бъде по-смел и по-решителен, от отлагането няма смисъл. Ще се справи прекрасно. В моя случай, тъй като бях по-възрастна когато се занимавах с това си образование, работех на пълен работен ден и бях вече омъжена. Много ми помогна подкрепата на съпруга ми, който беше поел цялото домакинство и въобще ми беше освободил напълно времето извън работа за подготовка. Затова всъщност подкрепата на приятелката, особено ако живеят заедно, е доста важна.

Сама си пуснала тема в обществен форум да обсъждаме снаха ти от американско китайски произход ,не сме ти се заврели ние в семейството да ви клюкарим. Не знам какви мнения си очаквала за човек ,който не познаваме и евентуално ,се очакват някакви обобщения за всички китайци и американци  взети  заедно.Прочети  си собствените  постове,може би от страни ще се видиш по друг начин.В случая ,не си важна ти и колко ти си пряма и даваш по краткия път.Първо ,заради езиковата бариера,второ заради културните различия,трето заради характера на момичето,което едва ли си схванала вече напълно.Давай го по-кротко , ако искаш.
П.П На мен би ми станало тъпо,ако разбера че свекърва ми ме обсъжда в обществен форум.А и светът стана доста тесен.Снахата може и да не те прочете,но някоя близка като нищо може да те идентифицира.

Благодаря на проявилите доброжелателен тон. Интересни са ми вашите истории. Ако желаете можем да продължим да ги споделяме, защото много български родители са в нашето положение. Това, от което имах нужда е малко кураж за ситуация, за която не бях много подготвена, а не от клюки. Получих подкрепата, на която се надявах и благодаря. В препирни, обиди и спорове няма да влизам. Нямам проблем с идентификацията си. Нищо от написаното от мен не смятам, че обижда някого. Както някой писа преди време- може би в китайската "мамма" споделят мисли за това гостуване у дома. Забравих да ви разкажа как в един ден преди нова година спряха за 4-5 часа парното и топлата вода и беше паника да не погинем. Изкарах топли пуловери, пуснаха се климатици и духалки. На котлона постоянно топла вода...Мила родна картинка. Усмихвайте се, мили дами! Драми няма. Сега ще си сипя едно за ваше здраве! Хубава вечер!

По-точно: Много се смях.

Важното е, че всичко е минало добре.

Виктория, ако мога да си позволя един непоискан съвет, той е е все пак да не се притеснявате чак толкова много от впечатлението, което оставяте или пък предварително да се настройвате с каквито и да било очаквания. Ако отношенията на синът ви се задълбочат и стигнат до брак, трябва да се окажете от представите си, че нещата ще са както биха били ако синът ви живееше наблизо и нямаше физическа и културна дистанция. Нещата са такива, каквито са, а не такива, каквито сте си ги представяла.

Все пак ясни и откровенни отношения, никога не вредят.

Аз нямам съвет, нито имам наблюдения, просто ми се искаше да кажа, че историите ви са много мили и се записвам, за да чета и други евентуално

Ох, да - този бисер е мой, хаха. Исках да напиша "китайския вариант на БГ Мамма", обаче в бързината ето какво се получи. И аз си се смях доста после, даже реших да не го редактирам.

Радвам се, че гостуването е минало добре. Спирането на парното и топлата вода си е точно комедия по нашенски сюжет. Добре че тока не са спряли също.