Кандидат снаха : американка от китайски произход

Точно това си мислех Сигурно коментират какви са, как се държат, а аз какво да правя...

Баба ми казваше: "Ожени се за жена която може да готви вкусно пиле с ориз" не я послушах и сгреших, дано китайката може ...

Това със сигурност е така. Общественото мнение е много важно и "проучването" на бъдещия зет е съвсем сериозно. Нещо като в малките села у нас.
Да добавя и че азиатците като цяло нямат чувство за хумор или поне е доста различно.
Без да определям кое е добро и кое не, азиатската култура е много различна от нашата. В началото на една връзка това изглежда привлекателно, но с годините, в брака може да е причина за напрежение. Повечето от "международните" бракове, които познавам, започнали с много любов, достигат до подобно положение. Защото с годините човек се връща към корените си, а в такова семейство корените са на различни места. Това, което ни е формирало в детството е различно.
В брака и без това е трудно да се напасне към друг човек, а когато е и със съвсем чужд начин на мислене, трудностите се нарастват.

Пътувала съм из Китай доста, преди години, по работа, но обиколихме доста техни провинции и видяхме невероятно неща. Инак в Америка също съм била, ама не съм живяла в тези държави. Имам приятел китаец, близък, беше ми кандидат жених, искаше човека да се ожени в Бг на всяка цена. Беше  от Бейджин, техен дипломат и работеше в Мин на финансите, скромно момче иначе.
Азиатците обаче са много различни от нас. Това е така.

Не мисля, че някой може да даде адекватен съвет за снаха с такъв произход. Не мисля че българка живяла винаги в Бг може да е подготвена особено. Различни са, любезни обаче, семпли като поведение и реакции, често искат неща и целят неща, за които няма да разбереш директно. Трябва да се сетиш. Не се натрапват и не се набиват на очи. Може любезно да хапват ястията ти и после , ако ги питаш,  пак с усмивка ще обяснят че хич не им е харесало ястието, но са яли от любезност.
 Има някаква дисциплина обаче при тях, която е напълно непонятна за нас. Заради начина им на живот и режима там. Но тези живеещи в Америка сигурно са различни. Адаптират се лесно.
Запомнила съм, че на официални срещи не се ходи с голи пръсти ( джапанки или сандали) и че нещата се подават/ подаряват захванати с две ръце. Иначе за култура, смях, хранене и сърбане на супа да речем, кискане, сополи , кашляне, или хигиена са на доста по - примитивно ниво от нас, говоря за тези дето срещнах в Китай,
Падат си по йерархията и уважението към по - старшия по чин,  по - стария по възраст и мъжа като цяло. Боготворят чужденците, особено ако са с руси коси и сини очи.
Сигурно китайка би била семпла снаха , без особени претенции, но ако нещо не й харесва няма да разберете директно. Биха могли да са подмолни и лукави обаче, ( като тяхната императрица Цъси , това в кръга на шегата)

victoria vassileva,
Спрямо Вашата възраст не е ли рано за зет?
Може би се интересувате за бъдещ съпруг китаец, който има статут на постоянно пребиваващ в САЩ?

Това ме уби.

Дори да не харесат яденето или подаръка, няма да го кажат. Не са откровени, каквито и да са причините за това. Тези в Америка само на пръв поглед са по-различни. Просто са усвоили до съвършенство мимикрията. Любезни и семпли, ненатрапчиви...да, до време. Докато се роди синът. Тогава нещата се променят. Тя вече е валиде султан.
Да, за тях европейците са ценни, защото докато за китайските мъже не са загадка, за европейците са и могат да ги манипулират, както си поискат.

Моят мъж е американец с азиатски корени, държи си се като чист американец, макар че го отрича много горещо.
Всяка култура е много различна, и зависи колко е запалена по темата.

Интересна тема.
Имам три познати китайки, едната е родена тук, в САЩ, другите две са дошли чрез брак.  Първата е доста различна от останалите две, не че е изненадващо, но разликата е драстична.
Щом Вашата е американка, нещата, според мен ще бъдат доста по-лесни.

Успех на кандидат свекървата, все пак няма да живеят заедно,  а останалото ще се напасне с времето.

Нали дамата пита за бъдещата снаха?
Имам чувството, че нещо обърках темите

Благодаря на всички за мненията. Момичето е вече тук и е много мило. Не изразява бурно чувства, но очевидно обича сина ми, а и той нея. Харесва люти храни. Има алергия към скариди. Не е религиозна- интересно и беше за храните и обичайте, но ние не ги спазваме много точно, не спазваме пост. Постепенно се замислям как без да искам се задейства майчинският инстинкт.С други думи- и китайските мами да са спокойни. Доколкото зависи от мен и от близките ми момичето ще е уважавано и добре гледано докато е при нас. А и после, защото нашето момче е умно и добро.  Хубави празници и ако се сещате за други неща-  пишете. С интерес ще чета.

Лактозна непоносимост
Коренното американско население и азиатците имат най-висока непоносимост  само малко по-ниска от тяхната е тази на чернокожите, евреите, испанците и южноевропейците. Лактозната непоносимост е най-слаба сред северноевропейците и техните потомци. В Съединените щати около 25% от кавказците, 51% от испанците и 75% от всички афроамериканци имат недостатъчни нива на лактаза, за да усвоят млечните продукти, докато 90% от азиатските американци изпитват непоносимост към лактозата. (Lancet 338 (1987): 663-664; Nutrition Today 31 (1996))
Късмет с момичето. Радвайте й се и бъдете щастливи.

Благодаря! Това за млечните продукти ми беше важно, заради баницата. А и в какво ли не слагаме мляко. Много харесва домашна лютеница и оказа се унгарски мраморен салам. Помагате ми и наместо торта ще е баклава.

А какво общо има лактозната непоносимост? Авторката каза, че момичето е алергично към скариди.

Е, как какво, къде скариди, там и лактозна непоносимост   сигурно вървят ръка за ръка