♡~ Черна обич ~ Любов под наем ~♡ Тема 55

  • 45 975
  • 727
  •   1
Отговори
  • Мнения: 9 540



Kara sevda  -  "Черна обич"  -  всяка сряда от 20:00ч. по Star tv

Режисьор: Хилял Сарал
Сценаристи: Йозлем Йълмаз и Бурджу Гьоргюн



В главните роли:

Кемал - Бурак Йозчивит   
Нихан - Неслихан Атагюл       
Емир - Каан Урганджъолу
Лейля - Зеррин Текиндор           
Галип - Бурак Серген




Резюме:

Два отделни свята от двете страни на Босфора - толкова далечни и толкова близки едновременно. Какво ще стане, ако двама души от тези светове се влюбят?
Кемал е едно от трите деца на семейство от средната класа. Учи последна година за минен инженер. За него мечтите са забранени и той не вярва в чудеса... особено в чудеса като любовта. Животът му се преобръща и той губи контрол, когато среща Нихан.
Нихан е част от бляскавото общество, но е много далеч от ценностите на средата си.
Любовта им изглежда невъзможна, но те успяват да преодолеят дистанцията и да я запазят... До деня, в който Кемал трябва да напусне Истанбул, за да работи в мина. Това е кръстопътят за тях, моментът на тежки решения.
Кемал приема, че те принадлежат на различни светове, погребва мъката си и се мести в Зонгулдак. Той обаче не знае, че Нихан също има тайна, която трябва да скрие. Те се разделят и любовта им изглежда невъзможна.
Скоро Нихан се омъжва за Емир, който е влюбен в нея от детството и макар бракът им да изглежда идеален, за нея няма по-голяма любов от Кемал.
Инцидент в мината повежда живота на Кемал по нова пътека и той се връща в Истанбул, изправяйки се пред Нихан, Емир и всичко, което е загърбил. Вече му е невъзможно да избяга от миналото.
Историята ни показва как всичко, което приемаме за даденост, може да се промени, как разликата в статуса може да бъде с две лица.
Как любовта може да бъде наистина вечна...




Първи сезон:
Еп. 1 - 14.10.2015 год.
Еп. 35 - 15.06.2016 год.

Втори сезон:
Eп. 36 - 21.09.2016 год.




Сезон 2 - Тийзър 1

Сезон 2 - Тийзър 2

Сезон 2 - Тийзър 3










Kiralık aşk  -  "Любов под наем"  -  всеки петък от 20:00ч. по Star tv

Режисьор: Шенол Сьонмез
Сценарист: Мерич Аджеми



В главните роли:

Дефне - Елчин Сангу
Йомер - Баръш Ардуч         
Синан - Салих Бадемджи
Ясемин - Синем Йозтюрк /1 сезон/
Седа - Мюжде Узман
Памир - Сечкин Йоздемир
Нериман - Нергис Кумбасар





Резюме:

Дядото на богатия Йомер поставя условие на леля му и чичо му: за 6 месеца те трябва да сторят всичко възможно, за да оженят племенника си работохолик или остават без пукната пара. В лицето на бедната сервитьорка Дефне, леля Нериман вижда възможност за осъществяване на плана си. Тя предлага на младото момиче да бъде преобразена, да започне работа като асистент на Йомер и да успее да накара той да се омъжи за нея. Ще успее ли коварния план? Или съдбата е подготвила друго за Дефне и Йомер...




Първи сезон:
Еп. 1 - 19.06.2015 год.
Еп. 52 - 24.06.2016 год.

Втори сезон:
Еп. 53 - 23.09.2016 год.
Еп. 69 - 20.01.2017 год.




Сезон 2 - Тийзър 1

Сезон 2 - Тийзър 2





















Специални благодарности към екипите, които превеждат сериалите на български език!







Линкове с превод на сериите на руски език:

"Черна обич"

"Любов под наем"



Линкове с превод на сериите на български език:

Любов под наем -Дата

Любов под наем - youtube

Черна обич - youtube












       

          

         
 
                    

         



За феновете на руското творчество, посветено на "Любов под наем"




Скъпи момичета, уважаеми съфорумки  Hug  В нашата забавна тема съществува рубриката "Без милост" Flutter
Нека всички продължим съществуването и развитието й!  Flutter

Помага срещу лошо настроение, гняв, депресия  Flutter

Не се препоръчва на хора със слаби сърца!  Whistling

Истината е една - половинките на нашите любимци не ги заслужават! Поради тази причина любимите ни баклавички са задължени да излизат, харесват, обичат, угаждат, възхваляват и обожават само и единствено УЧАСТНИЧКИТЕ В ТАЗИ ТЕМА!!!







Добре дошли в темата!

# 1
  • Мнения: 9 540
Глава 89
   
Прогнозите за дъжд притесниха Дефне, въпреки че на небето нямаше и едно облаче. Имаха готовност сватбата да премине и в ресторанта на хотела, но тя все пак предпочиташе да са навън. Всичко бе толкова красиво, че тя бе забравила за притесненията си.
Ясемин и Суде ѝ помогнаха да облече роклята. Беше я избрала с цвят на шампанско, с широки поли и свободна талия. Колкото и невероятно да бе, но някак си не изглеждаше толкова огромна, колкото се чувстваше. Тъкмо бе влязла в шестия месец и наистина вече се чудеше как ще издържи до деветия. Сигурно щеше да се налага да я вдигат с кран накрая.
Суде бе пристигнала специално за сватбата, след което щеше да замине отново. Обеща да се върне в края на август, когато очакваха и малкото чудо. Бебето проявяваше все още инат и не искаше да се покаже, за да разберат родителите му момче или момиче е. Поради тази причина те го наричаха чудо или съкровище. Списъкът с имена, които Дефне бе съставила, намаляваше с всеки изминал ден, но все още заемаше три страници.
20 май бе датата, която с Йомер избраха, за да затвърдят брака си. Служителите от хотелът на семейството на Алп се бяха погрижили за почти цялата организация, спасявайки булката от повечето главоболия. От нея и Ясемин се искаше само да избират между посочените цветове за покривките, между тези и тези цветя. Музиката бе избрана по вкуса на Дефне, а за храната се бе погрижил Йомер. Така, разпределяйки си задачите, бяха успели да организират всичко за месец, справяйки се без проблем и с нещата във фирмата.
Пасионис подписа договора с „Beauty”. Йомер и Синан планираха през лятото да отпътуват за Лондон за седмица, за да открият първия си магазин там. За съжаление, Дефне нямаше как да иде с тях. От солидарност Ясемин бе обещала да остане с нея.
Дефне изчака нетърпеливо, докато приятелките ѝ закачат трите прекрасни гребена в косите ѝ. Нямаше да слага воал. Гримът ѝ също беше много лек, а откъм бижута се бе ограничила с медальона, който ѝ подари Йомер на Нова година. По принцип тя не се разделяше с него и нямаше търпение да добави снимка на бебето на празното място в него.
Неджми и Синан помагаха на Йомер в съседната стая, докато Корай обикаляше, мърморейки на служителите че това или онова не е така, както той го иска. Тъй като всички бяха пристигнали още снощи, те вече му бяха свикнали и не му обръщаха внимание.
Алп и Шебнем развеждаха приятеля на Суде, когото тя бе довела изненадващо. Бяха заедно от доста време и искаше да го запознае с роднините си, но предишното ѝ посещение не беше подходящо за целта.
Семейство Топал, Исо и майстор Садри бяха в градината, наблюдавайки последните приготовления. Малкия Исо днес кротуваше, впечатлен от новата обстановка и непознатите, някой от които постоянно му се радваше.
Шукрю и някои от служителите на Пасионис бяха останалите гости. Всичко бяха по- малко от 50 човека, но точно това бе и целта. Малка и скромна сватба, с близки и приятели, която да запомнят. Нериман и Хюлюсю имаха твърдата забрана от Неджми дори да приближават мястото.
Момичетата оставиха Дефне сама, за да заемат местата си. В коридора се засякоха със Синан и Неджми и хващайки ги под ръка, всички се отправиха към градината. Събирайки се, гостите се приготвиха за посрещнат младоженците.
Йомер влезе, без да почука. Знаеше, че тя е сама и го очаква. Неговата Дефне. Беше застанала пред огледалото и не помръдна, когато той влезе. Застана зад нея, прегръщайки я. И двамата наблюдаваха отражението на другия. Беше толкова красива- като принцеса, излязла от някоя приказка.
-   Прекрасна си!- Нямаше какво повече да ѝ каже, всичко му се струваше прекалено недостатъчно, за да я опише.- Аз съм най- щастливият мъж, защото те има в живота ми.
-   Аз съм късметлийката, че си до мен!- Притисна се към него.- Радвам се, че ме убеди. Щастлива съм!
-   Знаех, че имаме нужда от това. Едно ново и чисто начало, което само ще укрепи любовта ни. Ти си всичко, което има значение за мен. Ти и малкото чудо, което расте в теб.
-   А ти си нашата упора. Никога нямаше да стигна до тук, ако не бе ти, Йомер! Ти си моят подарък от живота и никога няма да успея да ти се отблагодаря за всичко, което ми даде.
-   През по- голямата част от живота си аз се чувствах сам, дори когато бях заобиколен от хора. Така беше, докато не срещнах теб. Дефне Ипликчи, ще станете ли отново моя съпруга?!
-   Да! Отново, и отново, и отново! Винаги, когато поискаш! Твоя съм!
Излязоха, хванати под ръка. Усмивките не слизаха от лицата им, докато преминаваха краткия път до сватбената маса. Синан и Ясемин заеха местата си на свидетели. Церемонията започна, а единственото, което Дефне чуваше, бяха бесните удари на сърцето си. Сякаш се омъжваше за пръв път. Вълнението ѝ попречи да чуе първият път въпроса на съдията и той трябваше да повтори. Под смеха и аплодисментите на гостите тя извика силно „Да”, след което се засмя. Имаше чувството, че лети.
Всичко премина като на сън. Смях, поздравления, целувки. Прегръщаха и я поздравяваха толкова дълго, че ѝ се зави свят. Йомер също беше повлечен в тълпата и им отне доста време, докато успеят отново да се намерят. Хвана ръката ѝ и я изведе на импровизирания дансинг около басейна. Прегърна я, позволявайки ѝ най- после да се отпусне в ръцете му. Облегната на рамото му, тя се остави да я води в бавната мелодия, пеейки си тихо. Йомер целуваше косите или бузата ѝ, шепнейки ѝ колко много я обича. Искаше ѝ се да останат така завинаги.
След като песента свърши най- после успяха да се доберат до масата си. Дефне нямаше търпение да събуе обувките си, които изрита още щом седна. Макар да бяха с минимални токчета и много удобни, кръстът вече я болеше и тя просто кимна на Ясемин, която ѝ донесе тихомълком равните балеринки. Синан и Йомер говореха нещо до тях, когато се чуха първите недоволни възгласи на Корай. Клатейки глава, Ясемин отиде да провери какво пак не е по волята на капризния фотограф.
-   Добре ли си? Искаш ли нещо?!- Йомер държеше ръката ѝ под масата, навеждайки се към нея за целувка.
-   Добре съм, не се притеснявай. И съкровището на мама кротува, явно усеща колко важен ден е днес за нас.
-   Сигурен съм, че знае! Нали, сладкишче?!
Леко побутване я накара да се засмее, а Йомер само да притисне още по- плътно длан към корема ѝ. Обичаше да усеща животът, който растеше в нея. Да е сигурен, че с него всичко е наред.
Разрязаха тортата много след като се бе стъмнило. Дефне хвърли букета малко след това и той попадна в ръцете на Дериа. Много се смяха, когато Корай се опита да ѝ го отнеме. Явно наистина една сватба не можеше да мине без сбиване.
Суде направи сигурно около хиляда снимки, тъй като фотографът Корай бе зает с храната. Сватбата бе увековечена от всеки ъгъл, през цялото време. Всички си прекараха невероятно и щяха да запазят само хубави спомени от събитието.
Малко преди полунощ Йомер вдигна Дефне на ръце и се отправи към хотела под бурните аплодисменти на жените и веселите подвиквания на мъжете. Премина през фоайето и се качи в асансьора. Тя се смееше, докато стигнат до техния етаж. Дефне очакваше да я пусне, щом пристъпи в апартамента, но Йомер просто продължи към спалнята. Постави я на леглото внимателно, след което се наведе над нея.
-   Обичам те!- Прошепна точно, преди устните му да намерят нейните.



https://www.youtube.com/watch?v=u1Ui6DsWooE

Превод на песента  newsm76 newsm76

Скрит текст:
Моите песни си ти

Може би във всеки звук на песен
Може би в крайбрежна механа
Може би в дима на изпушената ми цигара

Докато пада от небето звезда
Докато крача сам по мокрия път
Докато мисля за съвсем различни неща
Все си в ума ми
Не минало
Моето настояще си ти
Все си с мен
В деня ми и в нощта ми
Как да те изсвиря, как да те изкажа
Моите песни си ти

Сякаш никога не си си тръгвала и винаги те е имало
Като тайна скривана от всекиго
Като плач в тишината
Все си с мен

Като оправдание над мен
Като мириса на неоткъснато цвете
Като непрестъпени забрани
Все си с мен

Не минало
Моето настояще си ти
Все си с мен
В деня ми и в нощта ми
Как да те изсвиря, как да те изкажа
Моите песни си ти

# 2
  • В света на ЕлБАр
  • Мнения: 10 368
Дзаак  Hug Hug хайде бе сватбарки нерде сте  newsm78
Татлъм за новата тема и новата глава  bouquet bouquet отивам да си я прочета  Party

# 3
  • Мнения: 2 478
 Hug Hug Hug

Закъснях за сватбата, обаче Темпи така хубаво я разказа, че не съжалявам bouquet
А и песента много романтична, благодаря на писателката Heart Eyes

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 2 987
Много хубава сватба беше, много се забавлявахме, само не знам Котето къде изчезна загубих я между гостите!  Laughing
Темпи, за новата тема  Hug bouquet

# 5
# 6
  • Мнения: 11 965
Аз докато се наработя и домакина казал " Обичам те", тортата изядена Sick Sick Sick Sick

пък и вие сте се барнали все едно Йомер Ипликчи предложение на вас ще прави Whistling, аз съм си джапанките от левчето и скъсаните дънки, но няма да се връщам Mr. Green

За новата тема, bouquet

# 7
  • В света на ЕлБАр
  • Мнения: 10 368
Ядохме, пихме и се веселихме  Laughing. Данче ми загуби ме  Whistling ти като видя младоженеца и хукна след него  Mr. Green пък аз се заех с тежката задача да опазя тортата от Кориша  Naughty докато стане време за нея  Joy после вече Дериа имаше честта да се бори с господин капризен фотограф  hahaha. Славе  Wink всички са в джаза така че никой няма да забележи че си с джапанките  Peace

# 8
  • Мнения: 11 965
Ядохме, пихме и се веселихме  Laughing. Данче ми загуби ме  Whistling ти като видя младоженеца и хукна след него  Mr. Green пък аз се заех с тежката задача да опазя тортата от Кориша  Naughty докато стане време за нея  Joy после вече Дериа имаше честта да се бори с господин капризен фотограф  hahaha


Това кратко резюме на сватбата ли е Rolling Eyes Rolling Eyes

# 9
  • В света на ЕлБАр
  • Мнения: 10 368
Ядохме, пихме и се веселихме  Laughing. Данче ми загуби ме  Whistling ти като видя младоженеца и хукна след него  Mr. Green пък аз се заех с тежката задача да опазя тортата от Кориша  Naughty докато стане време за нея  Joy после вече Дериа имаше честта да се бори с господин капризен фотограф  hahaha


Това кратко резюме на сватбата ли е Rolling Eyes Rolling Eyes
Аха  Joy Joy Flutter

# 10
  • Мнения: 11 965
 smile3506 smile3506

Скрит текст:
I'm the boss

Още от сутринта гледам лошо и съм много кисела. Долната ми устна е в стартова позиция да я подложа във всеки един момент, в който нещо не ми изнася. Причината за всичко това е, че мама снощи трябваше спешно да замине за Измир заради някакъв симпозиум, в който трябвало да има представител на фирмата, а пък онази Яса още да се прави на сърдита и да си виси в Германия при сестра си. За моя радост се оказа, че и на другия ден няма кой да ме гледа и тати ме взе със себе си в офиса. Ооо пак има посрещачи в моя чест, но онази защо казва на другата, че двамата с тати гледаме лошо, все едно Ипликчи се е клонирал, тая пък... Родителя ме носи и влизайки в кабинета:
- Синан?- О, чичо Синан няма да ти се усмихвам защото сега трябва да съм сериозна.
- Йомер? Днес ще е много натоварен ден. Имаме две съвещания и коктейла следобед в чест на нашите партньори...
- Знам братле, затова съм и тук...сме тук...Шукрю, остави това там до прозореца на светло , а и там климатика не се усеща... Благодаря ти, че разпъна кошарката. Чантата там на креслото сложи...Каро, ще спиш ли миличка? Хайде...Синан, я сложи това одеалце там...Така...Ох, най после...
- Братле, какво става?
- Не питай...Снощи нали се наложи Дефне да замине за Измир. Каролин явно усети, че майка и я няма и цяла нощ хленца, бе неспокойна, а и зъбките и все още не са избили и се носихме до разсъмване из дома... - С една дума фитнеса за днес е направен...
- Докато спи да се залавяме за работа...Всъщност Дерия ще я наглежда за сега, докато намеря кой да гледа...
 Ау отцепела съм от раз, обаче сега къде съм? Тук всичко ми е непознато...Само проскубаното Гюпсе ми е познато...Я да пробвам да се обърна да огледам по добре... Ауу, коя е тази проскубаната седнала там... Искам мамааааааааа...
- А  малката Каро май се е наспала- Вай, откри топлата вода- Аз съм кака Дерия, сега ще видим къде е г-н Ипликчи- Кой?А тати къде еееееееее....

................
- Г-н Йомер, ето ви бебето, май се е събудила вече.
- Чухме Дерия, всички чухме. Ела, миличка... - Ау тате, какви са тези господа и как само са се барнали, а аз съм само с бебешки дрехи, така не може... Я да им дам една чаровна усмивка, а балонче да сложа ли...няма, май не е много естетично...- Усмихваш ли се Каро....
- Моля, да ни извините господа. Йомер, може ли за минутка- Чичо Синан какво пък иска сега, точно започна да става весело...

.................
- Братле, знам че Каро е важна за теб, както и за мен, все пак тя ми е като дъщеря, но какво ще правим, няма с нас да е на съвещанието. За сега аз ще се оправя, но моля те намери някой да я гледа, особено за приема след обяд, все пак ние сме домакините, а и мистър Ларсен ще дойде...
- Добре, добре...Върви сега...Е дъще, да видим кой ще те гледа.- Ти бе тате...

Половин час по късно

Оказа се , че всички май са заети и тати много се изнерви. Леля и чичо имали празненство в ресторанта, баба Тюркян щяла да гледа Исо, но можела и мен да вземе, но тати прояви разум и не се съгласи.Чичи  Исо бил завел майка си в болница, а НеротУ не била надеждна, Шукрю чакал най важния гост Ларсен да кацне и да го доведе, за бавачка на час бащата даже и не се сети, а кой ли щеше да иска да ме бави...и точно умуваха с чичо Синан
- Тадам, кой се появи с целия си блясък и харизма..
- Кориш!
- Ау какво внимание от двамата патрони. Много ме зарадвахте...
- Синан, не мога да причиня това на детето си...
- Йомер, няма май друг изход... Кориш...Кориш...обещавам ти по голям кабинет, светъл, със собствен климатик, ергономичен стол, доставка от новата сладкарница три пъти на ден....
- Ти какво ще искаш от мен?
- Да гледаш Каро за два часа!
- А! Щом е за малката ми принцеса щях да го направя и без всичко това, но щом си се сетил няма да откажа...
..................

Около час по късно

- Йомуш, Йомуш, вземи си този бацил...
- Корай, що за вид имаш- Кориша си бе вързал кърпа на лицето и носеше очила, а мен ме държеше колкото се може по далеко от себе си- И защо Каро прилича на жълто пиле, какво си направил?- Апчиху тате, тези работи ме гъдилкат по нослето Апчиху...
- Каро има скарлатина, цялата е на червени петна и киха и пак...
- Корай, всеки момент гостите ще дойдат...
- Не я искам. В началото беше добре, спахме, после пихме мляко...А Йомуш, да знаеш млякото и за кафе не става, има много странен вкус... И после и сложих тази боа да е по шик, а тя взе и ми размаза чиизкейка със боровинки и разсипа сока от череши върху себе си- Тате, ако знаеш как се забавлявах, докато Кориша подскачаше и се вайкаше, ето тук на бодито ми има малко сок, искаш ли....А боровинка от косата ми? И махни това рошаво нещо от меееееннн...
- Корай!
- А?
...................

Малко по късно

С тати слизаме на долния етаж,където е приема. След като се оказа, че няма кой да ме гледа или по скоро не иска, тати просто ме почисти,облече ми нещо което НеротУ бе забравила при него, а то се оказа рокля дизайнерска за мен и сега съм изтупана по последна мода с джувка в косата , много съм сериозна с проскубаната Гюпсе в едната ръка, защото тати каза, че трябва да се държа като голямо момиче...Ами добре баща ми, но нищо не обещавам...
Не мога да кажа, че ми е неприятно да съм в центъра на внимание. Всички искаха да ме подържат, да ми говорят разни глупости, но тати не ме даде на никой. Защо ли?...Много си харесах един чичко с гола глава и така му се усмихвах съблазнително, че накрая дойде при нас и започна да говори нещо на тати, но аз защо не разбирам нищо? Хайде и тати започна да говори като някой пингвин. Ау това била английски!...Чичо искаш ли зайчето Гюпсе? На вземи- бам по главата. Точни така обърни ми внимание...Ти защо имаш такава джувка на гушката си? Трябва да е на главата ти? Опс на тати звъни телефона, но той не може да го стигне и Синоша не е наблизо. Ей ти с голата глава защо не ме вземеш, да помогнеш на тати...А сети се...И какво ми приказваш, нищо не ти разбирам... Имаш ли уши? На , дръж Гюпсету...Ама то падна...А така сложи го в джоба си...И тази панделка трябва да е на главата ти, а не там...но защо не се маха, я да дръпна пак...Ко каза?
- Дефне?- а била мама, сега няма да говоря с нея, че съм заета...
- Йомер, да не сте си организирали ергенска вечер, каква е тази музика и говор?
- Не скъпа, в момента с Каро сме на приема в чест на нашите партньори. Нищо не казвай...О да, в момента завързва контакти с мистър Ларсен, като се мъчи да му сложи папионката на главата... И очарова всички с усмивки и физиономии. Но най интересно е да докопа някой за косата или да му бръкне в ушите...Как може една Ипликчи да е неугледна,всъщност ти пратих снимка.... В момента обяснява нещо на Ларсен на нейния си език , да той каза , че има внук на нейната възраст...Като му казах, че е почти на седем месеца, малко се сконфузи, защото била по едра от внука му, който била на една година- пак ли обсъждате килограмите бе тате, не спряхте значи, ами не съм кльоща какво да правя...
Тате, ама този смешен чичко не разбира нищо, аз му обяснявам новата цветова концепция  на колекцията ни, а той се прави на маймуна...

Един час по късно

Вече сме в колата, тати каза че толкова внимание ми стига и остави чичо Синан да се оправя, а и аз  много на  високо да обяснявах новата пазарна ситуация във фирмата и започнаха гостите
 да се събират около мен, но баща ми явно изревнува, че не му обръщат внимание и каза " Хайде Каро, май се превъзбуди"....
- Г-н Йомер, малката палавница заспа ли, че не се чува?
- Не Шукрю. По скоро се е съсредоточила в това да напъха заека си в обувката, но нещо не и се отдава...
- Г-н Йомер, не смея да го кажа пред  Дефне, но Каролин все повече започва да прилича на вас, във всяко едно отношения, само очите и са сини...- Ауу, размаза ме бе чичо Шукрю, едно нещо да кажеш, но да си е на място...
- И така да е Шукрю, но за тази вечер заслугата е на Дефне. За да бъде толкова спокойна Каро, явно добре е гледана.- Тате за мама ли говориш, а? Да искам ли сега мама...Тц, по късно като си легнеш тате, ще ти напомня за мама...Тъп заек, защо не искаш да влезеш там...Шукрю искаш ли Гюпсе да кара с теб?
- Каро!!
Какво бе тате? Усмивка...и балонче....



Последна редакция: ср, 03 май 2017, 01:19 от Slawena

# 11
  • Мнения: 9 540
Охх че добре ми дойде рано рано малкото дяволче  Joy Joy Joy

А сега добро утро  Hug Hug че и днеска ми се очертава крейзи ден  ooooh!

# 12
  • В света на ЕлБАр
  • Мнения: 10 368
Добро утро  Hug Hug Hug

smile3506 smile3506

Скрит текст:
I'm the boss

Още от сутринта гледам лошо и съм много кисела. Долната ми устна е в стартова позиция да я подложа във всеки един момент, в който нещо не ми изнася. Причината за всичко това е, че мама снощи трябваше спешно да замине за Измир заради някакъв симпозиум, в който трябвало да има представител на фирмата, а пък онази Яса още да се прави на сърдита и да си виси в Германия при сестра си. За моя радост се оказа, че и на другия ден няма кой да ме гледа и тати ме взе със себе си в офиса. Ооо пак има посрещачи в моя чест, но онази защо казва на другата, че двамата с тати гледаме лошо, все едно Ипликчи се е клонирал, тая пък... Родителя ме носи и влизайки в кабинета:
- Синан?- О, чичо Синан няма да ти се усмихвам защото сега трябва да съм сериозна.
- Йомер? Днес ще е много натоварен ден. Имаме две съвещания и коктейла следобед в чест на нашите партньори...
- Знам братле, затова съм и тук...сме тук...Шукрю, остави това там до прозореца на светло , а и там климатика не се усеща... Благодаря ти, че разпъна кошарката. Чантата там на креслото сложи...Каро, ще спиш ли миличка? Хайде...Синан, я сложи това одеалце там...Така...Ох, най после...
- Братле, какво става?
- Не питай...Снощи нали се наложи Дефне да замине за Измир. Каролин явно усети, че майка и я няма и цяла нощ хленца, бе неспокойна, а и зъбките и все още не са избили и се носихме до разсъмване из дома... - С една дума фитнеса за днес е направен...
- Докато спи да се залавяме за работа...Всъщност Дерия ще я наглежда за сега, докато намеря кой да гледа...
 Ау отцепела съм от раз, обаче сега къде съм? Тук всичко ми е непознато...Само проскубаното Гюпсе ми е познато...Я да пробвам да се обърна да огледам по добре... Ауу, коя е тази проскубаната седнала там... Искам мамааааааааа...
- А  малката Каро май се е наспала- Вай, откри топлата вода- Аз съм кака Дерия, сега ще видим къде е г-н Ипликчи- Кой?А тати къде еееееееее....

................
- Г-н Йомер, ето ви бебето, май се е събудила вече.
- Чухме Дерия, всички чухме. Ела, миличка... - Ау тате, какви са тези господа и как само са се барнали, а аз съм само с бебешки дрехи, така не може... Я да им дам една чаровна усмивка, а балонче да сложа ли...няма, май не е много естетично...- Усмихваш ли се Каро....
- Моля, да ни извините господа. Йомер, може ли за минутка- Чичо Синан какво пък иска сега, точно започна да става весело...

.................
- Братле, знам че Каро е важна за теб, както и за мен, все пак тя ми е като дъщеря, но какво ще правим, няма с нас да е на съвещанието. За сега аз ще се оправя, но моля те намери някой да я гледа, особено за приема след обяд, все пак ние сме домакините, а и мистър Ларсен ще дойде...
- Добре, добре...Върви сега...Е дъще, да видим кой ще те гледа.- Ти бе тате...

Половин час по късно

Оказа се , че всички май са заети и тати много се изнерви. Леля и чичо имали празненство в ресторанта, баба Тюркян щяла да гледа Исо, но можела и мен да вземе, но тати прояви разум и не се съгласи.Чичи  Исо бил завел майка си в болница, а НеротУ не била надеждна, Шукрю чакал най важния гост Ларсен да кацне и да го доведе, за бавачка на час бащата даже и не се сети, а кой ли щеше да иска да ме бави...и точно умуваха с чичо Синан
- Тадам, кой се появи с целия си блясък и харизма..
- Кориш!
- Ау какво внимание от двамата патрони. Много ме зарадвахте...
- Синан, не мога да причиня това на детето си...
- Йомер, няма май друг изход... Кориш...Кориш...обещавам ти по голям кабинет, светъл, със собствен климатик, ергономичен стол, доставка от новата сладкарница три пъти на ден....
- Ти какво ще искаш от мен?
- Да гледаш Каро за два часа!
- А! Щом е за малката ми принцеса щях да го направя и без всичко това, но щом си се сетил няма да откажа...
..................

Около час по късно

- Йомуш, Йомуш, вземи си този бацил...
- Корай, що за вид имаш- Кориша си бе вързал кърпа на лицето и носеше очила, а мен ме държеше колкото се може по далеко от себе си- И защо Каро прилича на жълто пиле, какво си направил?- Апчиху тате, тези работи ме гъдилкат по нослето Апчиху...
- Каро има скарлатина, цялата е на червени петна и киха и пак...
- Корай, всеки момент гостите ще дойдат...
- Не я искам. В началото беше добре, спахме, после пихме мляко...А Йомуш, да знаеш млякото и за кафе не става, има много странен вкус... И после и сложих тази боа да е по шик, а тя взе и ми размаза чиизкейка със боровинки и разсипа сока от череши върху себе си- Тате, ако знаеш как се забавлявах, докато Кориша подскачаше и се вайкаше, ето тук на бодито ми има малко сок, искаш ли....А боровинка от косата ми? И махни това рошаво нещо от меееееннн...
- Корай!
- А?
...................

Малко по късно

С тати слизаме на долния етаж,където е приема. След като се оказа, че няма кой да ме гледа или по скоро не иска, тати просто ме почисти,облече ми нещо което НеротУ бе забравила при него, а то се оказа рокля дизайнерска за мен и сега съм изтупана по последна мода с джувка в косата , много съм сериозна с проскубаната Гюпсе в едната ръка, защото тати каза, че трябва да се държа като голямо момиче...Ами добре баща ми, но нищо не обещавам...
Не мога да кажа, че ми е неприятно да съм в центъра на внимание. Всички искаха да ме подържат, да ми говорят разни глупости, но тати не ме даде на никой. Защо ли?...Много си харесах един чичко с гола глава и така му се усмихвах съблазнително, че накрая дойде при нас и започна да говори нещо на тати, но аз защо не разбирам нищо? Хайде и тати започна да говори като някой пингвин. Ау това била английски!...Чичо искаш ли зайчето Гюпсе? На вземи- бам по главата. Точни така обърни ми внимание...Ти защо имаш такава джувка на гушката си? Трябва да е на главата ти? Опс на тати звъни телефона, но той не може да го стигне и Синоша не е наблизо. Ей ти с голата глава защо не ме вземеш, да помогнеш на тати...А сети се...И какво ми приказваш, нищо не ти разбирам... Имаш ли уши? На , дръж Гюпсету...Ама то падна...А така сложи го в джоба си...И тази панделка трябва да е на главата ти, а не там...но защо не се маха, я да дръпна пак...Ко каза?
- Дефне?- а била мама, сега няма да говоря с нея, че съм заета...
- Йомер, да не сте си организирали ергенска вечер, каква е тази музика и говор?
- Не скъпа, в момента с Каро сме на приема в чест на нашите партньори. Нищо не казвай...О да, в момента завързва контакти с мистър Ларсен, като се мъчи да му сложи папионката на главата... И очарова всички с усмивки и физиономии. Но най интересно е да докопа някой за косата или да му бръкне в ушите...Как може една Ипликчи да е неугледна,всъщност ти пратих снимка.... В момента обяснява нещо на Ларсен на нейния си език , да той каза , че има внук на нейната възраст...Като му казах, че е почти на седем месеца, малко се сконфузи, защото била по едра от внука му, който била на една година- пак ли обсъждате килограмите бе тате, не спряхте значи, ами не съм кльоща какво да правя...
Тате, ама този смешен чичко не разбира нищо, аз му обяснявам новата цветова концепция  на колекцията ни, а той се прави на маймуна...

Един час по късно

Вече сме в колата, тати каза че толкова внимание ми стига и остави чичо Синан да се оправя, а и аз  много на  високо да обяснявах новата пазарна ситуация във фирмата и започнаха гостите
 да се събират около мен, но баща ми явно изревнува, че не му обръщат внимание и каза " Хайде Каро, май се превъзбуди"....
- Г-н Йомер, малката палавница заспа ли, че не се чува?
- Не Шукрю. По скоро се е съсредоточила в това да напъха заека си в обувката, но нещо не и се отдава...
- Г-н Йомер, не смея да го кажа пред  Дефне, но Каролин все повече започва да прилича на вас, във всяко едно отношения, само очите и са сини...- Ауу, размаза ме бе чичо Шукрю, едно нещо да кажеш, но да си е на място...
- И така да е Шукрю, но за тази вечер заслугата е на Дефне. За да бъде толкова спокойна Каро, явно добре е гледана.- Тате за мама ли говориш, а? Да искам ли сега мама...Тц, по късно като си легнеш тате, ще ти напомня за мама...Тъп заек, защо не искаш да влезеш там...Шукрю искаш ли Гюпсе да кара с теб?
- Каро!!
Какво бе тате? Усмивка...и балонче....





Оххх сладката палавница  Crazy Mr. Green
Славе  Hug нямаш представа колко цветно и с картинки си ги представям Каро и тати Йомер  Joy Joy Joy Joy Joy

# 13
  • Мнения: 2 478
smile3506 smile3506

Скрит текст:
I'm the boss

Още от сутринта гледам лошо и съм много кисела. Долната ми устна е в стартова позиция да я подложа във всеки един момент, в който нещо не ми изнася. Причината за всичко това е, че мама снощи трябваше спешно да замине за Измир заради някакъв симпозиум, в който трябвало да има представител на фирмата, а пък онази Яса още да се прави на сърдита и да си виси в Германия при сестра си. За моя радост се оказа, че и на другия ден няма кой да ме гледа и тати ме взе със себе си в офиса. Ооо пак има посрещачи в моя чест, но онази защо казва на другата, че двамата с тати гледаме лошо, все едно Ипликчи се е клонирал, тая пък... Родителя ме носи и влизайки в кабинета:
- Синан?- О, чичо Синан няма да ти се усмихвам защото сега трябва да съм сериозна.
- Йомер? Днес ще е много натоварен ден. Имаме две съвещания и коктейла следобед в чест на нашите партньори...
- Знам братле, затова съм и тук...сме тук...Шукрю, остави това там до прозореца на светло , а и там климатика не се усеща... Благодаря ти, че разпъна кошарката. Чантата там на креслото сложи...Каро, ще спиш ли миличка? Хайде...Синан, я сложи това одеалце там...Така...Ох, най после...
- Братле, какво става?
- Не питай...Снощи нали се наложи Дефне да замине за Измир. Каролин явно усети, че майка и я няма и цяла нощ хленца, бе неспокойна, а и зъбките и все още не са избили и се носихме до разсъмване из дома... - С една дума фитнеса за днес е направен...
- Докато спи да се залавяме за работа...Всъщност Дерия ще я наглежда за сега, докато намеря кой да гледа...
 Ау отцепела съм от раз, обаче сега къде съм? Тук всичко ми е непознато...Само проскубаното Гюпсе ми е познато...Я да пробвам да се обърна да огледам по добре... Ауу, коя е тази проскубаната седнала там... Искам мамааааааааа...
- А  малката Каро май се е наспала- Вай, откри топлата вода- Аз съм кака Дерия, сега ще видим къде е г-н Ипликчи- Кой?А тати къде еееееееее....

................
- Г-н Йомер, ето ви бебето, май се е събудила вече.
- Чухме Дерия, всички чухме. Ела, миличка... - Ау тате, какви са тези господа и как само са се барнали, а аз съм само с бебешки дрехи, така не може... Я да им дам една чаровна усмивка, а балонче да сложа ли...няма, май не е много естетично...- Усмихваш ли се Каро....
- Моля, да ни извините господа. Йомер, може ли за минутка- Чичо Синан какво пък иска сега, точно започна да става весело...

.................
- Братле, знам че Каро е важна за теб, както и за мен, все пак тя ми е като дъщеря, но какво ще правим, няма с нас да е на съвещанието. За сега аз ще се оправя, но моля те намери някой да я гледа, особено за приема след обяд, все пак ние сме домакините, а и мистър Ларсен ще дойде...
- Добре, добре...Върви сега...Е дъще, да видим кой ще те гледа.- Ти бе тате...

Половин час по късно

Оказа се , че всички май са заети и тати много се изнерви. Леля и чичо имали празненство в ресторанта, баба Тюркян щяла да гледа Исо, но можела и мен да вземе, но тати прояви разум и не се съгласи.Чичи  Исо бил завел майка си в болница, а НеротУ не била надеждна, Шукрю чакал най важния гост Ларсен да кацне и да го доведе, за бавачка на час бащата даже и не се сети, а кой ли щеше да иска да ме бави...и точно умуваха с чичо Синан
- Тадам, кой се появи с целия си блясък и харизма..
- Кориш!
- Ау какво внимание от двамата патрони. Много ме зарадвахте...
- Синан, не мога да причиня това на детето си...
- Йомер, няма май друг изход... Кориш...Кориш...обещавам ти по голям кабинет, светъл, със собствен климатик, ергономичен стол, доставка от новата сладкарница три пъти на ден....
- Ти какво ще искаш от мен?
- Да гледаш Каро за два часа!
- А! Щом е за малката ми принцеса щях да го направя и без всичко това, но щом си се сетил няма да откажа...
..................

Около час по късно

- Йомуш, Йомуш, вземи си този бацил...
- Корай, що за вид имаш- Кориша си бе вързал кърпа на лицето и носеше очила, а мен ме държеше колкото се може по далеко от себе си- И защо Каро прилича на жълто пиле, какво си направил?- Апчиху тате, тези работи ме гъдилкат по нослето Апчиху...
- Каро има скарлатина, цялата е на червени петна и киха и пак...
- Корай, всеки момент гостите ще дойдат...
- Не я искам. В началото беше добре, спахме, после пихме мляко...А Йомуш, да знаеш млякото и за кафе не става, има много странен вкус... И после и сложих тази боа да е по шик, а тя взе и ми размаза чиизкейка със боровинки и разсипа сока от череши върху себе си- Тате, ако знаеш как се забавлявах, докато Кориша подскачаше и се вайкаше, ето тук на бодито ми има малко сок, искаш ли....А боровинка от косата ми? И махни това рошаво нещо от меееееннн...
- Корай!
- А?
...................

Малко по късно

С тати слизаме на долния етаж,където е приема. След като се оказа, че няма кой да ме гледа или по скоро не иска, тати просто ме почисти,облече ми нещо което НеротУ бе забравила при него, а то се оказа рокля дизайнерска за мен и сега съм изтупана по последна мода с джувка в косата , много съм сериозна с проскубаната Гюпсе в едната ръка, защото тати каза, че трябва да се държа като голямо момиче...Ами добре баща ми, но нищо не обещавам...
Не мога да кажа, че ми е неприятно да съм в центъра на внимание. Всички искаха да ме подържат, да ми говорят разни глупости, но тати не ме даде на никой. Защо ли?...Много си харесах един чичко с гола глава и така му се усмихвах съблазнително, че накрая дойде при нас и започна да говори нещо на тати, но аз защо не разбирам нищо? Хайде и тати започна да говори като някой пингвин. Ау това била английски!...Чичо искаш ли зайчето Гюпсе? На вземи- бам по главата. Точни така обърни ми внимание...Ти защо имаш такава джувка на гушката си? Трябва да е на главата ти? Опс на тати звъни телефона, но той не може да го стигне и Синоша не е наблизо. Ей ти с голата глава защо не ме вземеш, да помогнеш на тати...А сети се...И какво ми приказваш, нищо не ти разбирам... Имаш ли уши? На , дръж Гюпсету...Ама то падна...А така сложи го в джоба си...И тази панделка трябва да е на главата ти, а не там...но защо не се маха, я да дръпна пак...Ко каза?
- Дефне?- а била мама, сега няма да говоря с нея, че съм заета...
- Йомер, да не сте си организирали ергенска вечер, каква е тази музика и говор?
- Не скъпа, в момента с Каро сме на приема в чест на нашите партньори. Нищо не казвай...О да, в момента завързва контакти с мистър Ларсен, като се мъчи да му сложи папионката на главата... И очарова всички с усмивки и физиономии. Но най интересно е да докопа някой за косата или да му бръкне в ушите...Как може една Ипликчи да е неугледна,всъщност ти пратих снимка.... В момента обяснява нещо на Ларсен на нейния си език , да той каза , че има внук на нейната възраст...Като му казах, че е почти на седем месеца, малко се сконфузи, защото била по едра от внука му, който била на една година- пак ли обсъждате килограмите бе тате, не спряхте значи, ами не съм кльоща какво да правя...
Тате, ама този смешен чичко не разбира нищо, аз му обяснявам новата цветова концепция  на колекцията ни, а той се прави на маймуна...

Един час по късно

Вече сме в колата, тати каза че толкова внимание ми стига и остави чичо Синан да се оправя, а и аз  много на  високо да обяснявах новата пазарна ситуация във фирмата и започнаха гостите
 да се събират около мен, но баща ми явно изревнува, че не му обръщат внимание и каза " Хайде Каро, май се превъзбуди"....
- Г-н Йомер, малката палавница заспа ли, че не се чува?
- Не Шукрю. По скоро се е съсредоточила в това да напъха заека си в обувката, но нещо не и се отдава...
- Г-н Йомер, не смея да го кажа пред  Дефне, но Каролин все повече започва да прилича на вас, във всяко едно отношения, само очите и са сини...- Ауу, размаза ме бе чичо Шукрю, едно нещо да кажеш, но да си е на място...
- И така да е Шукрю, но за тази вечер заслугата е на Дефне. За да бъде толкова спокойна Каро, явно добре е гледана.- Тате за мама ли говориш, а? Да искам ли сега мама...Тц, по късно като си легнеш тате, ще ти напомня за мама...Тъп заек, защо не искаш да влезеш там...Шукрю искаш ли Гюпсе да кара с теб?
- Каро!!
Какво бе тате? Усмивка...и балонче....





 newsm62 newsm10 newsm51

Много приятно да си пия кафето сутринта и да чета за малкото дяволче Каро Grinning

# 14
  • Мнения: 11 965
 Hug Hug Hug Hug

Днес явно яко ни е налегнала работата comp03

И една подсказка- някой ще ходи в странство, а познайте кой с кого Confused

Общи условия

Активация на акаунт