Друга причина да питам тук и то тайно от него е че мъжът ми не дава и да се издума за псохолози и сексолози а в обкръжението си нямам мъж на който да се доверя.
Накратко ще кажа какво е положението.
Преди около година мъжът ми претърпя малка урологична операция. От резултатите обаче излезе карценом. След консултации с трима водещи хирурзи-уролози всички бяха на мнение, че единствното решение е ампутация на пениса. Друго решение няма. Междувременно се появи нов тумор доста по-голям, който се разрастваше много бързо. С две думи операцията стана повече от наложителна. Физически се възстанови сравнително бързо поне по мое виждане. Сега е здрав и прав, но иначе мъжът ми е вече стана корено друг човек.
Стана затворен. Почти не говори. Не излиза никъде. Преди излизахме по всеки повод или без повод веднъж на седмица. Сега като му кажа да излезем и ми дава пари и казва да излизам където искам, а той остава в къщи с децата ако реша да изляза без тях. Излизах , но ми е кофти сама , а и приятелите ни ме питат непрексънато какво му е и се чудя вече какво да им казвам.
Отслабна доста. Почти не яде. Даже и като му сготтва най-любимие му яденета хапва няколко хапки, после все едно му присяда и става от масата.
Трудно заспива. Взе да спи отделно уж да му е по-спокойно, но пак ми се е случвало да намирам леглото му празно. Излизам на двора и го виждам да стои на масата под навеса и ей така да си гледа в тъмното. Като отида при него и седна става без да каже нищо и се прибира.
Работи много. Той и преди си работеше доста, но вече взима поръчки и за почивните дни. Излиза сутрин в 7 и се прибира към 7-8 часа. Почти не почива. Как издържа не знам.
Миналия месец отидохме на море. Постоя един ден и ми каза, че за него е мъчение. Качи се на колата и се върна да работи. Дойде чак като трябваше да ни взима.
Децата и те вече забелязват , че баща им вече не е предишния човек. Питат ме какво му има но аз не знам какво да им кажа. В предвид че са момчета не им казахме каква точно е операциата и за сега не знаят. Да отбележа , че никой освен мен не е наясно с неговото състояние.
Най обаче ми тежи, че вече не можем да общуваме нормално нито физически нито да си говорим. Всеки път като искам да го прегърна ме избутва и ми вика че не бил в настроение. Първо не се обиждах защото и аз съм го казвала много пъти но вече е нетрпимо.
Опитвам се от време на време да похдвана разговор за темата. Питам го как да му помогна а той или се троска и излиза или ми говори неща , които съм му казвала преди но иронично, което много ме обижда.
С две думи игноира всеки мой опит да му помогна да излезе от топва състояние.
В пълно неведение съм. Вече почти 8 месеца минаха от втората операцията и около година от първата и не става по добре.
Моля ви. Много ви моля да ми дадете някакви идеи как да подходя или помогна защото виждам, че никак не му е леко и от там и на мен не ми е леко вече да го гледам така.
Съзнавам ,че въпроса ми е труден и всичко е затворен кръг но все пак имам надежда че с мнение на мъже ще мога да намеря подход към него и да вземем да общуваме пак нормално.
Моля за съвети и помощ.