постоянно си мисля че няма да се справя и няма да мога да го гледам че ще бъда лоша към него че ме е страх какво ще последва ... страх ме е като цяло че съм пораснала така да кажа сякаш чувствам себе си като дете което съзнавам няма логика защото съм достатъчно зряла да се справя но мисълта не ме напуска че просто няма да успея да се справя да го гледам чувствам себе си променена сякаш остаряла и т.н не знам какво е това депресия ли е на някой случвало ли му се е ... толкова ме радват детските ритничета а на моменти чак се плаша и си казвам как ще излезе ... представям си как расте в мен и хем ми е интересно хем се плаша и някакви такива ... не знам някой имал ли е такива мисли минават ли .. наистина се плаша от себе си чакам го с нетърпение а в същото време ме е страх че няма да бъда достатъчно добра и няма да мога да го гледам нито ще го обичам ... в началото когато разбрах че съм бременна не разбрах какво се случва постепенно свикнах и се радвах до 4 месец разглеждах и дрешки и т.н докато сега сякаш самата мисъл ме плаши да купувам разни неща .... хора какво да правя ясно съзнавам че не мога без бебето та то е смисъла на живота ми защо трябва да се появяват такива мисли защо ...