Изчетох това, което пише в библиотеката и принципно ми се иска да продължа да кърмя момчето си, но от друга страна всички (включително гинекологът ми) ме съветват да отбия колкото се може по-скоро. Е, много бързо няма как да стане, защото малкият човек не е толкова малък (1г. 1м.) и сам си иска и е много настоятелен. Дори забелязвам, че откакто съм бременна си иска по-упорито и стои по-дълго време на гърдата (можеби защото млякото е намаляло).
От друга страна обаче аз се чувствам доста изморена, отпаднала и зърната ми са станали доста чувствителни. Това са нормални неща при ранна бременност, но сега са по-силни от преди. Чудя се дали да не пия някакви хранителни добавки (витамини вече ми изписаха - малко ми се от тях, ама какво да се прави), още повече, че сега точно няма нищо свежо за ядене. Чудя се също дали garmastan или lansinoh ще облекчат болезнените зърна или няма да помогнат въобще.
Дайте съвет и как да се справя с негативните мнения около мен, защото всички ме натискат да спирам да кърмя, че съм се изтощавала, че трябвало да мисля за бъдещото бебе. Сякаш те повече са се загрижили за него от мен ...
Надявам се поне тук да срещна разбиране, че искам да продължа да си кърмя детето, докато то иска... И че няма с това да навредя на бъдещото си бебе!