Та вчера (20 февруари) господина с патериците (оперираха му коляното преди няколко седмици) пристигна в 11 сутринта.
Синкото така се зарадва милия...
Отидохме до магазина, яко го разходих куцащия, след това дойдохме у нас и хоп, като муха на л-но той се залепи за компютъра ми. Следователно децата останаха без внимание през по- голямата част от визитата.
Телефона на другаря обаче не спря да звъни или да бибика след всеки СМС. Женичката му си изяде задните части от яд, че той при нас.
Аз присъствах на някой от разговорите им... боже, ми то нямаше никакви чувства вложени в тези разговори. Той й говори с един такъв безразличен тон, ни обичам те ни целувки (за някой от вас може това да са лигни, за мен си бяха ежедневие когато още бях женена жена), бе нищо. И май оназ му трясна телефона по едно време. След това му се обади да му каже, че отива да купонясва.
Викам му, ти на това семейство ли му викаш? Той седи смутено и се опитва да се усмихне.
Казах му за дръвниците дето се навъртат около мене, също и му казах, че не се занимавам с тях защото втори като него не искам в живота си. Той вика: Аааа, щастлива си, че те зарязах.
Казах му: Да, но не съм щастлива за начина по който го направи.
Той мълчи, не знае какво да каже... май и му се приплака по едно време, започна да си търка очите...
В едно нещо съм почти сигурна. ТОЙ НЕ Я ОБИЧА! Не обича и мене, поне не по мъж обича жена начина, но нея не я обича изобщо. Така говореше за нея, че ... просто не може да се говори така за човек за когото си женен и когото обичаш.
Сериозно съм се замислила какво му има на този. Тъпче се с хапове против депресия и подобни, а с нас като живееше нужда от тези лекарства нямаше (или поне не очевидно крещяща нужда за тях не е имало).
Туй цялото е една огромна мистерия за мене...
А как ми идеше да го избухам с юмрук в устата като каза на син ни: Като станеш на 15 години и ела да живееш с мене до дето решиш да излезеш от дома. САМО ПРЕЗ ТРУПА МИ!
Оливер понесе раздялата зле. Разплака се като чу, че тати си тръгва.
Таткото от друга страна каза, че може би другия месец пак ще дойде.
Следващия път ще чакам инициативата за идването да е негова, а не аз пак да го каня да идва.
Малко май е объркано това... простете... изливам си впечатленията и емоциите, па на който не му харесва, да не чете.