Усещат ли децата раздялата?

  • 991
  • 7
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 655
Днес съм станала рано рано, за да работя и ми хрумна да Ви попитам за това.
Предчувстваха ли децата Ви раздялата?
Как се държаха към Вас и бащата?
Промениха ли поведението си?
Как им се отрази раздялата?
Сещат ли се за другият?
Ако имате време споделете впечатленията си. Успяха ли децата да превъзмогнат случилото се.

# 1
  • Мнения: 1 809
Ами моят син е вече на 5г и 7 месеца.Последно видя "баща си",когато беше на около 2,5-3г.Единственият спомен за него е,че сме ходили до БИЛА ..и че една вечер сме се карали много и той е посегнал да ме удари..Сега от време на време просто споменава,че го е страх да не го срещне по улиците...Изобщо...за съжаление,детенцето няма никакъв хубав спомен,а само един страх...

# 2
  • Мнения: 351
Здравей,
аз също не мога да дам отговор, защото Ния е малка още и ако изобщо възприеме някого като баща, то това със сигурност няма да е родния и. въпреки съм самотен родител съм убедена, че тя ще има нужда от 2-ма родители, но за сега нямам какво да направя по този въпрос... освен да я обичам за двама.

# 3
  • Мнения: 508
Моята дьщеря беше доста голяма и преживя ра3вода ни доста тежко.
Тя беше на около 17.А3 в 4ужбина,тя при баща си в бг.След като е ра3брала 4е е 3апо4нал отново да играе на ха3арт и 3нае моето мнение по вьпроса 3а игрите,от страх да не се ра3ведем,ме и3льга,4е не 3нае дали играе.
С мен се дьржа в продьлжение на година много лошо,а тате беше жертва.Оправдавам я с това,4е те просто са били дьлго време двамата.
Поведението кьм околните от нейна страна не се промени.Благодаря на Бог,4е я па3и,3авьрши гимна3ията с отли4ие и сега е втора година студентка.
Живее сама на квартира и поддьржа врь3ка и с двамата.
Тя успя да превь3могне ра3дялата,може би 3ащото е голяма,може би средата с която се движи,може би 3аради средствата с които имам вь3можност да и помагам....
Благодаря на Бог,4е я опа3и и от наркотици и вси4ко лошо което може да се слу4и и3вьн дома.
Тя беше само на 15,когато трьгнах 3а 4ужбина,а баща е бил денонощно в ка3иното.Бе3 дори баба и дядо.Сама се е справяла с домакинство и у4ение.
А ра3водьт беше труден и 3а трима ни.
Сега сьм щастливо омьжена отново.

# 4
  • Мнения: 1 023
сигурно ще се повторя,но: децата усещат настроението и чуствата на родителя/родителите си.
за тях те са водещи, когато са по малки, какво точно чуства да изпитват.
когато е малко дете и падне, удари се лошо, чуди се дали да заплаче - какво правите?
а./ или пляскате и казвате браво с най-голяма усмивка;
б./ или го гушвате и му говорите състраделно и жалостиво;

е, дали плаче в първия случай? - не. даже се смее или поне забравя бързо и пак отива да играе.
но пък във втория - с колкото глас има.

или дали и как ще усетят раздялата - зависи от вас.
децата имат нужда от дом, който е "техен", от познат режим - важно е да знаят какво след какво следва - те не обичат импровизации, освен ако те не са инициатори; и внимание - ама не междудругото, а внимание лично и към тях.
или като с второто братче или сестриче - искаш ли? ще имаш! - детето не знае нито дали иска, нито дали ще му харесва - вие сте тези които му вменяват чуство на братска/сестринска обич към другото същество, въпреки че то няма потребност.
та, това е в общи линии.



милк - ви желае да не си блъскате главите с черни мисли - по-ведри4ко, моля

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Мисла като Милк за случаите когато децата са малки.
Но когато са големи - имат свои мисли и чувства. Независимо в каква степен са били привързани към бащата - те ще страдат. Дори от промяната на обстановката, камо ли от загубата на някой който не им е безразличен.
Кака ще преодолеят това страдание - зависи от това в каква степен са зрели и интелигентни родителите - ако успеят да надвият себе си и лошите си емоции един към друг - тогава ще стане бързо и мах безболезнено.
Виж става зле когато се проектират отрицателните емоции на някой от партньорите върху детето.
Много е важон ако може да не се прекъсва напълно връзката с който и да е от родителите.

# 6
  • Popovo
  • Мнения: 571
Усещат, зависи от възраста им. Марти беше голям на почти 6 години. Страдаше да, много страдаше, но и знаеше защо се разделяме с баша му. Може би година след това казваше, че никога няма да пие алкохол, за да не стане като баща си. И въпреки всичко много го обича и много му липсва, баща му е!

# 7
  • In transit
  • Мнения: 11 706
Ванко беше на около 6 години, казах му в деня, в който се изнесох след като го взех от градината. В първия момент се разплака и каза: "Неможе ли баба да се махне от там?" , т.е донякъде е усещал че една от причините да се махна е бившата ми свекърва. След 5 минути вече беше разбрал, че щом ще вижда баща си всичко е ОК. В начлото му липсваше, но  колкото пораства разбира, защо съм се махнала и даже стигнахме дотам, че сам ме пита "има ли начин да не ходи при баща си". Мисля, е децата сега израстват по-бързо, живота го налага....

Общи условия

Активация на акаунт