Мислех, че никога няма да мога да спра да кърмя. Но ето, че се случи. Отварям темата не за друго, а за да дам кураж, съвет или каквото там е нужно на мамите, които кърмят след 1 год, а им се ще да спрат.
След като дъщеря ми стана на 1 год почти изведнъж нещо се преобърна в мен и от пристрастена кърмачка се превърнах в невротичка, която се чувства едва ли не изнасилена като кърми.
Дъщеря ми се будеше много често през ноща- понякога на всеки час. Аз предлагах цица всеки път защото така я бях научила- с нея заспиваше за секунди. А и на мен ми беше станало навик така да правя. Но бяхме попаднали в омагьосан кръг- никой не беше доволен. Колкото повече давах да суче, толкова повече тя се будеше заради физическия контакт, толкова повече аз ходех като зомбирана и недоспала.
Една вечер се събуди над 10 пъти, сука на сухо и тогава чашата преля-реших да отбивам. Това беше към 20 и някой януари. До тогава се кърмехме следобяд за приспиване, вечер, през ноща-колкото пъти се събуди. За 1 седмица спрях дневните кърмения. После започнах да намалявам нощните- първо опитвах да я приспя с гушкане, ако не се получеше и почнеше много да плаче- давах да суче. За около 1 седмица останахме само на 2-3 кърменета- тези от които наистина имаше нужда бъщеря ми и не можеше да мине без рев. Както се сещате кърмата ми доста намаля и това ми даде доста кураж- казвах си ето, няма мляко, не мога да й давам да суче на сухо и мен да ме боли.
Стигнахме до това тя да реве и да си иска, а аз да не давам. Точно 2 нощи беше най- гадното- тя се събужда с рев, сочи циците и вика "ъ-ъ", аз предлагам да я гушкам, тя ме бута, аз предлагам шише с мляко (на мнение съм, че трябва да храня нощем, ако е гладна, независимо на каква възраст е)-тя го бута, плаче 1-2 мин, измори се, гушне ме, надигне се...пак същото се повтара с бутането...и така около 1 час. До истерични ревове не сме стигали. Аз й говоря, милвам я, обяснявам, че няма вече мляко в циците, говоря й максимално нежно, задължително я гушкам. За 1 седмица тя разбра, че няма да й давам да суче нощем и спря да си иска. В началото не искаше шише до сутринта, но след 3-4 дни към 5-6ч започна да пие.
Остана само кърменето за приспиване. Според мен сучеше не повече от 10тина мл- доста намаля кърмата. Поизчаках така няколко дни. Една вечер, когато тя беше в добро настроение аз се направих на ударена и не й предложих да суче. Това беше на 9.02
И така приключихме.
Тя повече не поиска. На 11.02 видях, че едната ми гърда има мляко, достраша ме да не запуша канал и реших да й дам да сукне за десерт. И оооооо, чудо- ТЯ НЕ ПОИСКА ДА СУЧЕ????!!!! Не можех да повярвам, но е факт!
И още нещо...Не знам случайност ли е, но откакто не й давам да суче нощем- тя спря да се буди. Най много да промрънка, аз я гушвам и тя заспива.
С 2 думи- стратегията беше "с твърдо побутване в удобния момент"
Далеч съм от мисълта да обобщавам нещо. Просто това е нашата история. Ако може да е полезна на някой- ще съм щастлива
След като дъщеря ми стана на 1 год почти изведнъж нещо се преобърна в мен и от пристрастена кърмачка се превърнах в невротичка, която се чувства едва ли не изнасилена като кърми.
Дъщеря ми се будеше много често през ноща- понякога на всеки час. Аз предлагах цица всеки път защото така я бях научила- с нея заспиваше за секунди. А и на мен ми беше станало навик така да правя. Но бяхме попаднали в омагьосан кръг- никой не беше доволен. Колкото повече давах да суче, толкова повече тя се будеше заради физическия контакт, толкова повече аз ходех като зомбирана и недоспала.
Една вечер се събуди над 10 пъти, сука на сухо и тогава чашата преля-реших да отбивам. Това беше към 20 и някой януари. До тогава се кърмехме следобяд за приспиване, вечер, през ноща-колкото пъти се събуди. За 1 седмица спрях дневните кърмения. После започнах да намалявам нощните- първо опитвах да я приспя с гушкане, ако не се получеше и почнеше много да плаче- давах да суче. За около 1 седмица останахме само на 2-3 кърменета- тези от които наистина имаше нужда бъщеря ми и не можеше да мине без рев. Както се сещате кърмата ми доста намаля и това ми даде доста кураж- казвах си ето, няма мляко, не мога да й давам да суче на сухо и мен да ме боли.
Стигнахме до това тя да реве и да си иска, а аз да не давам. Точно 2 нощи беше най- гадното- тя се събужда с рев, сочи циците и вика "ъ-ъ", аз предлагам да я гушкам, тя ме бута, аз предлагам шише с мляко (на мнение съм, че трябва да храня нощем, ако е гладна, независимо на каква възраст е)-тя го бута, плаче 1-2 мин, измори се, гушне ме, надигне се...пак същото се повтара с бутането...и така около 1 час. До истерични ревове не сме стигали. Аз й говоря, милвам я, обяснявам, че няма вече мляко в циците, говоря й максимално нежно, задължително я гушкам. За 1 седмица тя разбра, че няма да й давам да суче нощем и спря да си иска. В началото не искаше шише до сутринта, но след 3-4 дни към 5-6ч започна да пие.
Остана само кърменето за приспиване. Според мен сучеше не повече от 10тина мл- доста намаля кърмата. Поизчаках така няколко дни. Една вечер, когато тя беше в добро настроение аз се направих на ударена и не й предложих да суче. Това беше на 9.02
И така приключихме.
Тя повече не поиска. На 11.02 видях, че едната ми гърда има мляко, достраша ме да не запуша канал и реших да й дам да сукне за десерт. И оооооо, чудо- ТЯ НЕ ПОИСКА ДА СУЧЕ????!!!! Не можех да повярвам, но е факт!И още нещо...Не знам случайност ли е, но откакто не й давам да суче нощем- тя спря да се буди. Най много да промрънка, аз я гушвам и тя заспива.
С 2 думи- стратегията беше "с твърдо побутване в удобния момент"
Далеч съм от мисълта да обобщавам нещо. Просто това е нашата история. Ако може да е полезна на някой- ще съм щастлива
) не е удовлетворена - трябва да преустанови деянието по най-безболезнен начин. Да, става и не е толкова сложно, само малко носталгия има, което е в реда на нещата.
Заради търпението, когато бях новобранка в кърменето, заради това, че ме научихте да кърмя и да го правя с удоволствие, заради женската съпричастност и човешката отзивчивост. Благодаря ви че ви има! 
