Най-после малко време остана, момичета, да драсна някой ред за моите две хубавици! И не толкова да разказвам на вече раждалите мами, колкото да дам кураж на тези, които още са в очакване - има и леки раждания на близнаци, наистина!
Родихме се на 17 септември в 38 седмица. Тъй-като първото бебе трайно се беше настанило главично (второто не беше ясно как ще се обърне) и изглеждаше по-голямо, а пък съм и гърмян заек
, реших да раждам нормално - поне да опитам, ако стане - стане. Никак не ми се искаше да преживявам секцио с пълна упойка, (тук друго не познават 
)
На 16 септ. сутринта усетих нещо познато - вода тече по краката ми и не мога да я спра...Когато ме прегледаха в болницата, обаче, за моя изненада се оказа, че нямам разкритие, че долният полюс на мехура е здрав (което е много добре, така бебето остава защитено от проникване на каквито и да било замърсявания) и че водите текат по малко от горната му страна. Лекарката каза, че в подобна ситуация плодът можело да бъде задържан успешно с месеци....А и нямало практика да се индуцира близначно раждане току-така. Сиреч да не се настройвам за бързо раждане.
Останах да се мотая в отделението и да гледам как се раждат другите бебета...Нищо особено не чувствах и така до вечерта, когато при следващия преглед се оказа, че имам 6-7 см разкритие - без болки, без нищо раждането си е вървяло по мъничко. Малко преди полунощ изведнъж започнаха здрави болезнени контракции на 2-3 минути. Добре, че ми разрешиха да се разхождам, беше почти поносимо в сравнение с това да се лежи. След 2-3 часа "разходки" още с първите няколко напъна и без проблеми се роди първата ми госпожица - Юлия. Втората мома през това време натопорчи екипа, защото се изхитри да се обърне по корем, но лекарката успя да я хване за петичката, да я издърпа надолу и да хване и другото краче и така Лаура се роди всъщност от крачно положение (звучи много страшно, но е доста по-леко от седалищното). Разлика в усещанията между едното и другото раждане нямаше - и двете станаха бързо. Благодарение на лекарката нямах и никакви разкъсвания, шевове и пр. направо не можех да повярвам... Най-неприятното и трудно нещо беше да издържа легнала по гръб по време на напъните - казват ти да дишаш, ама нали знаете как се лежи и диша по гръб с две дяца в корема...Загубата на кръв след раждане на близнаци също е по-осезаема, но това са бели кахъри...
Малките веднага ми ги отмъкнаха в интензивното отделение, където стояха 1 ден под наблюдение, но не в кувьоз, а в легълце, където ме пуснаха да ги видя няколко пъти, а на следващия ги донесоха в стаята при мен
.
Оттогава все сме си заедно, плачем малко, много спим и засега не сме много ящни - повече се упражняваме и се опознаваме взаимно
.
Много сме уморени, няма време за нищо, но сме много щастливи и окрилени всички!
Дано и при вас всичко да върви с лекота!
Родихме се на 17 септември в 38 седмица. Тъй-като първото бебе трайно се беше настанило главично (второто не беше ясно как ще се обърне) и изглеждаше по-голямо, а пък съм и гърмян заек
, реших да раждам нормално - поне да опитам, ако стане - стане. Никак не ми се искаше да преживявам секцио с пълна упойка, (тук друго не познават )На 16 септ. сутринта усетих нещо познато - вода тече по краката ми и не мога да я спра...Когато ме прегледаха в болницата, обаче, за моя изненада се оказа, че нямам разкритие, че долният полюс на мехура е здрав (което е много добре, така бебето остава защитено от проникване на каквито и да било замърсявания) и че водите текат по малко от горната му страна. Лекарката каза, че в подобна ситуация плодът можело да бъде задържан успешно с месеци....А и нямало практика да се индуцира близначно раждане току-така. Сиреч да не се настройвам за бързо раждане.
Останах да се мотая в отделението и да гледам как се раждат другите бебета...Нищо особено не чувствах и така до вечерта, когато при следващия преглед се оказа, че имам 6-7 см разкритие - без болки, без нищо раждането си е вървяло по мъничко. Малко преди полунощ изведнъж започнаха здрави болезнени контракции на 2-3 минути. Добре, че ми разрешиха да се разхождам, беше почти поносимо в сравнение с това да се лежи. След 2-3 часа "разходки" още с първите няколко напъна и без проблеми се роди първата ми госпожица - Юлия. Втората мома през това време натопорчи екипа, защото се изхитри да се обърне по корем, но лекарката успя да я хване за петичката, да я издърпа надолу и да хване и другото краче и така Лаура се роди всъщност от крачно положение (звучи много страшно, но е доста по-леко от седалищното). Разлика в усещанията между едното и другото раждане нямаше - и двете станаха бързо. Благодарение на лекарката нямах и никакви разкъсвания, шевове и пр. направо не можех да повярвам... Най-неприятното и трудно нещо беше да издържа легнала по гръб по време на напъните - казват ти да дишаш, ама нали знаете как се лежи и диша по гръб с две дяца в корема...Загубата на кръв след раждане на близнаци също е по-осезаема, но това са бели кахъри...
Малките веднага ми ги отмъкнаха в интензивното отделение, където стояха 1 ден под наблюдение, но не в кувьоз, а в легълце, където ме пуснаха да ги видя няколко пъти, а на следващия ги донесоха в стаята при мен
. Оттогава все сме си заедно, плачем малко, много спим и засега не сме много ящни - повече се упражняваме и се опознаваме взаимно
. Много сме уморени, няма време за нищо, но сме много щастливи и окрилени всички!
Дано и при вас всичко да върви с лекота!
И ДАНО ТАТИ И ДРУГИТЕ ТРИ СЛАДУРА ДА ПОМАГАТ АКТИВНО,ЧЕ ДА ИМА ВРЕМЕ МАМА ДА СЕ ПОЯВЯВА И ТУК 