Разговаряхме за това, че голямата ми дъщеря /на 9 г./ винаги лъже, като е направила нещо нередно. Никога не си признава, въпреки че много сме разговаряли и винаги обяснявам колко ще ме ядоса, като разбера, че ме е излъгала. За лошата постъпка може и да й се размине наказанието, но за лъжата – никога. Още повече, че не може да лъже добре и винаги разбирам. Многократно се е убедила, че на лъжата краката са къси и въпреки това не може да го преодолее. Инстинктивно първо излъгва, а после си признава. Като я накажа да не излиза от стаята си например, започва да ми се моли и да и да обещава, че вече няма да лъже, при което й обяснявам, че вече го е направила и трябва да си понесе последствията, а щом не й е приятно преди да излъже пак, хубаво да си помисли какво я очаква. Свекърва ми ме съветва да спра да я наказвам, защото щяла да свикне и нямало да й прави впечатление. По-добре да се опитам от негативното да извлека позитивното и да й кажа, че това не било лъжа, а нейна фантазия и да я накарам да го опише в разказче и да обясни какво я е накарало да постъпи така. Не мога да разбера как по този начин ще спре да лъже, но съм склонна да експериментирам. Въпреки, че ми се струва, че ако дълго се прилага този метод могат да се размият представите на детето за добро и лошо. После обаче продължихме с поущряването. Пита ме, защо преди няколко дни, като й се е похвалила, че е получила 20 по руски /тук са по десетобалната система, но учителката явно е била много доволна/ ние не сме я поущрили. Трябвало да имаме винаги скрити под ръка подаръци за такива случаи. Казвам й, че не съм привърженик на подобни стимули за учене. Като получи хубава оценка, винаги я целувам и й казвам колко се гордея с нея. Според мен не се награждава за оценка, а оценката е награда за положения труд и старание. Още повече пък не приемам метода на някои родители да дават на децата си пари за хубавите оценки. На което свекърва ми, ми казва: О, мила! Какво е това комунистическо мислене? Вече имаме демокрация и пазарна икономика. Докато разсъждаваш така ще имаш проблеми с възпитанието.
Е това вече хич не ми е ясно и не мога да го възприема. Затова искам да си сверя часовника. Аз ли съм с някакви остарели разбирания? Вие как постъпвате в подобни ситуации?