Здравейте мили мами!Извинявам се ако вече има такава тема 
Бременна съм в началото на 4ти месец с второ детенце.Големият юнак вече е на 2,8г.Бременността ми е планувана и желана.Проблемът е,че съм страшно депресирана и плача постоянно 
Имам чувството,че никой не ме разбира,карам се с всички!На всичкото отгоре пратиха нашият татко командировка,което ме довърши!Не спирам да се карам с него и му говоря някакви абсурдни неща,които и аз осъзнавам,че са лудост и не съм права,но не мога да спра.Чувствам се изоставена,а нямам повод за това си чувство.Решихме да си намерим квартира и да се преместим при таткото.Това ще отнеме време.Има ли друга мама с такива емоционални проблеми?Мислите ли,че е нормално да съм толкова чувствителна?
Бременна съм в началото на 4ти месец с второ детенце.Големият юнак вече е на 2,8г.Бременността ми е планувана и желана.Проблемът е,че съм страшно депресирана и плача постоянно Имам чувството,че никой не ме разбира,карам се с всички!На всичкото отгоре пратиха нашият татко командировка,което ме довърши!Не спирам да се карам с него и му говоря някакви абсурдни неща,които и аз осъзнавам,че са лудост и не съм права,но не мога да спра.Чувствам се изоставена,а нямам повод за това си чувство.Решихме да си намерим квартира и да се преместим при таткото.Това ще отнеме време.Има ли друга мама с такива емоционални проблеми?Мислите ли,че е нормално да съм толкова чувствителна? 
Уф,не знам как ще е така.Дано отмине по-бързо,че е мъчително 
Целувам ви 
, изпитвах ужас да не навредя с нещо на бебето, да не влезе някой в дома ми, да не се случи нещо лошо на синът ми и мъжът ми, по цяла нощ не спях и се ослушвах за стъпки. Винаги съм вярвала че депресиите са лиготии и тъпотии, но явно не съм била права. До доктори и хапчета на стигнах, оправих се, но беше много неприятно. 
