Здравейте! Много съм притеснена от факта, че според новия проекто закон на МОМН ще бъдат преструктурирани Ресурсните центрове и те ще станат общински т.е няма да ги има!!!
Аз съм майка на дете със СОП и единствените хора, които пожелаха да работят с моето дете са тези специалисти. Какво ще правим ние, родителите на такива деца, ако тази структура бъде унищожена???
Не говоря за големите градове и общини, става въпрос за малките населени места като нашето, където общината нехае за нищо, просто децата ни ще останат без специални грижи. При нас тези дечица не ги вземат нито в ясла, нито в градина, моето дете го взеха в ЦДГ с много настояване от страна на семейството ми, близки и приятели, защото никой не желае да се занимава с такива деца, а ресурсния учител, психолога и логопеда полагат много старание и всички виждаме положителните резултати, радваме се и сега ни "забиват страхотен шамар". Много съм притеснена, това е недопустимо да се случва в 21 век -децата ни да остават на улицата, защото аз виждам блясъка в очите на моето дете и на много други деца, които се учат да говорят, да се движат с помощта на педагозите в страхотни кабинети, които са обзаведени модерно.
Моля Ви, ако и вие сте родител на дете с увреждане, нека не допуснем унищожаването на Ресурсните центрове, за да има кой да помага на децата ни и на самите нас - родителите.
Аз съм майка на дете със СОП и единствените хора, които пожелаха да работят с моето дете са тези специалисти. Какво ще правим ние, родителите на такива деца, ако тази структура бъде унищожена???
Не говоря за големите градове и общини, става въпрос за малките населени места като нашето, където общината нехае за нищо, просто децата ни ще останат без специални грижи. При нас тези дечица не ги вземат нито в ясла, нито в градина, моето дете го взеха в ЦДГ с много настояване от страна на семейството ми, близки и приятели, защото никой не желае да се занимава с такива деца, а ресурсния учител, психолога и логопеда полагат много старание и всички виждаме положителните резултати, радваме се и сега ни "забиват страхотен шамар". Много съм притеснена, това е недопустимо да се случва в 21 век -децата ни да остават на улицата, защото аз виждам блясъка в очите на моето дете и на много други деца, които се учат да говорят, да се движат с помощта на педагозите в страхотни кабинети, които са обзаведени модерно.
Моля Ви, ако и вие сте родител на дете с увреждане, нека не допуснем унищожаването на Ресурсните центрове, за да има кой да помага на децата ни и на самите нас - родителите.
: 
за жалост при нас няма нищо и това беше спасението на децата ни.