Отговори
  • Мнения: 17
Здравейте.Преди 1 година и половина почина  моя приятелка,наборки бяхме аз съм на 11.01.1993 а тя на 19.12.1993.Тя си отиде много нелепо,просто по жесток начин.не го пожелавам на никого....Тя почина на 26.5.2010 и до края на 2010 и  2011 Май месец плачех всеки ден,просто нямаше ден в който да не седна да гледам снимката и и да не плача.Всеки божи ден.Когато се навърши 1 година от смъртта и аз се затворих в себе си,не исках да говоря с никого,постоянно плачех.И до ден днешен плача всеки ден,гледам снимките и,фейсбука и,коментарите и,спомням си толкова много неща.Искам да и кажа толкова много,а не мога...Това ме убива.Казват че времето лекува,но не е  така,когато се сетя за нея и очите ми се пълнят със сълзи.Посетих над 5 психолога вече и никой не можа да ми помогне..Съсипа ми се и психиката и всичко.Не мога да живея вече без нея.Не намирам утеха за болката си,изчетох много  за безсмрътието на душата,за задгробния живот,и все не мога да намеря косвено доказателство,че той съществува,че тя не се е унищожила напълно..Не знам какво да правя вече,отчаяна съм от всичко,а не смея да си посегна на живота.Обичам я толкова много,не мога да живея без нея.Помогнете ми,дайте ми съвет,споделете мнение,разкажете нещо преживяно от вас,дайте ми мъничка надежда..светлина в точи безкраен черен тунел..  Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 newsm45 #Puppy dog #Puppy dog #Puppy dog #Puppy dog #Puppy dog

Последна редакция: пн, 31 окт 2011, 22:00 от angell_93

# 1
  • Мнения: 2 480
Ех, момиче! Животът е пред теб! Искаме или не, случват се и неприятни за нас неща. Някои твърде рано губят своите родители, а други дори децата си! Дали на тези хора им е лесно? Но животът върви и трябва някак си да се живее. Не е хубаво да го проваляме заради нечия гибел. Не искам да кажа, че не трябва да уважаваме и почитаме въпросния близък човек. Нормално е да се сещаме за него, понякога да ходим на гробищата и да поръчваме лигургия в негова памет. Но не трябва да живеем с мисълта за неговата трагична гибел непрекъснато, защото това може да ни съсипе! В твоя случай най-доброто лечение е натрупването на нови впечатления, преживявания, нови приятели. Зная това от мой познат психиатър. Преди няколко години му зададох подобен въпрос, свързан с катастрофа, от която едва оцеляхме.
Не зная дали има смисъл да се дават пари на психолози и доколко ще я свършат. Нямам опит с тях. Но можеш да приемеш този съвет от мен, който всъщност е съвет от психиатъра.

# 2
  • Мнения: 24
Здравей,

Съболезнования за загубата на приятелката ти!
Тъгата и останалите чувства, които изпитваш са напълно нормални, при теб те продължават много дълго време, за това бих те посъветвала да потърсиш консултация, не при психолог, а при психиатър, тъй като те имат право да изписват медикаменти, които могат да ти помогнат.
Много важно е и да потърсиш подкрепа от семейството и приятелите си. Много добър съвет е дала  vl, може да палиш свещички в църква за упокой на душата на приятелката ти и да записваш името и за литургия, поговори със свещеник.
Друг начин да почиташ приятелката си е като се опиташ да правиш нещо добро в нейна памет, напр. да помагаш в благотворителна организация, да отделяш определена сума за подкрепа на такива или дори да посадиш дърво.
Помни приятелката си като извор на щастие и радост, тя не би искала да страдаш, а да си щастлива.

# 3
  • Мнения: 34
аз се страхувам, че времето не лекува, а понякога засилва болката, защото човекът все повече ти липсва, с времето се натрупват ситуации, в които искаш да го видип, да говориш с него, да го прегърнеш, а сега с тези мобилни номера и фейсбук е още по психарско да загубиш любим човек....

# 4
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Здравей. Прочети хубаво поста на vl и го осмисли...

Написано е истински, с много разбиране и желание за помощ.

Нямам какво да добавя.

Общи условия

Активация на акаунт