Слизане на кърмата след раждане

Здравей

Пожелавам леко раждане и много радост с бебчето!

Според моя опит с едно бебе - никакви проблеми - не съм имала втръдяване на гърдите - около третия ден ги усетих по-тежки и леко подути, също малко по-топли от обичайното. Първият ден цедях коластрата (която имах от пети месец някъде) защото бебето беше няколко часа в кувьоз и му я давах после, след това си засука (беше си при мен от почти веднага и през цялото време след това) и освен спонтанни изтичания, други проблеми не съм имала  .

Но първите дни сучеше доста - смисъл не съм го сваляла от гърдите, а съм го чакала той да се откачи - също, не съм спазвала никакви времеви интервали между храненията. Не съм си подготвяла гърдите по никакъв начин предварително и не ги мия преди кърмене. Пожелавам ти един сладък и лесен цокльо като моя  .

А ако случайно нещо не протече гладко с началото на кърменето, те съветвам директно да се обърнеш към НАПК или ЛЛЛ консултанти - координати можеш да намериш във форума. На лични мога да ти дам телефоните на консултантите, които си бях приготвила, ако искаш. Успех и много хубави моменти 

И още нещо - представа нямам, пък и спомен също, кога коластрата е станала на зряло мляко - просто давай да суче колкото се може повече, отколкото се може по- рано 

С първия ни син, имах проблем с гърдите-бях 4дни в реанимация (по правилник на болницата .2005г), бебетата не бяха при нас, и аз бях надута яко, с твърди и ест. болезнени гърди
Там никой нищо не обяснява..добре че бях "изяла" тукашната библиотека (и не само инфото от тук де..), та теорията ми беше от огромна полза за справяне с проблема
След това си направих няколко мастита, но това не ме отказа да кърмя 2г и 9мес
С втория ни юнак, след кошмарно секцио, кърмата ми я нямаше никаква; но отново благодарение на написаното от консултантките и опита на майки; разбира се и вече натрупан личен опит, кърмя успешно близо 2г...и скоро няма изгледи да спра

Желая ти леко раждане, бързо възстановяване, здраво бебе без колики, и разбира се дъъъълго кърмене

П.П. Добре е ако имаш нужда от помпа, то тя да е хубава (медела/авент); против запушвания на мл.канали-лецитин (1200мг х 1-2 на ден за профилактика; при проблем-3-4бр); за рагади-лансинох

Аз нямах никакви нарезположения, дори не знаех дали имам коластра. След като взех бебето (аз родих със секцио) една акушерка ми показа как да го поставям на гърда и след това да се доизчеждам с помпата, за да нямам напрежение в гърдите и за да стимулирам лактацията. Така и правех, може би след няколко дни започнах да усещам едно парене, ако не се изцеждах както трябва. Обаче, когато млякото "слиза" аз усещам една болка в гърдите, но бързо минава.
Успех!

Аз раждах със секцио и в деня на операцията нищо не е текло и гърдите не съм си ги усещала по-различно. На следващия ден потече коластра, доста обилно при това, т.нар. зряло мляко - няколко дена по-късно. Болезнени чак не са ми били гърдите никога, случвало ми се е да ги усещам напрегнати, когато се попрепълнят (и досега ми се случва - малко хаотично сучем). Това, което бях пропуснала като информация и малко ме изненада, беше усещането за студ, когато ми слизаше млякото - навън беше близо 40 градуса, а аз се тресях от студ. Оказа се, че се случвали и такива неща и няма от какво да се притеснявам.

В началото имахме малко проблеми с кърменето - зърната ми са плоски и Йоанна не успяваше да засуче, ползвахме силиконови зърна, за да се получават нещата (които вече почти месец не ползваме), но с помощ от ЛЛЛ се оправиха работите и сега се кърмим много успешно.

Здравей, den_den,

Началото на кърменето е различно при всяка двойка майка-бебе. При някои майки усещанията са изцяло положителни, други изпитват болка и дискомфорт в някакъв момент. От голямо значение са нагласата и информираността на майката. 

Непосредствено след самото раждане е малко вероятно гърдите ти да са силно болезнени. Тогава в тях има коластра. Коластрата е първото мляко на бебето: най-ценната храна, която то ще приеме през живота си, макар и съвсем малко като количество. Тя подготвя храносмилателната система на бебето да обработва мляко, помага на бебето по-лесно да се адаптира към живота извън утробата, защитава го от различни патогени, спомага за изхвърляне на мекониума.

Постепенно в следващите дни сучещото бебе и хормоналните промени в организма на майката водят до слизане първо на преходно мляко, което по състав е между коластра и зряло мляко, а след това и на зрялото мляко (кърмата). В някакъв момент е възможно майката да усети гърдите си препълнени и болезнени, понякога това се случва когато гърдите започнат да произвеждат зрялото мляко. Един от основните начини да се избегне това е бебето да се сложи на гърда възможно най-скоро след раждането, ако е възможно веднага, след като се роди, а след като кърменето започне, бебето да суче често (8-12 пъти за денонощие), при всеки признак на глад. Разбира се ако все пак гърдите се препълнят и станат болезнени, има начини това да се преодолее.

Желая ти леко раждане и прекрасно бебче, а ако имаш въпроси сме насреща

В този форум ще прочетеш на много места колко в важно да се поставя бебето да суче колкото може по-скоро след раждането и колкото може по-често.

Защо е важно?

Защото първо, коластрата е безценна за бебето. Тя е имунно злато. Тъпо е майките да цедят коластрата или да я спират с медикаменти и после да купуват кравешка коластра, защото детето много боледува и дай да го подсилваме...

Второ, честото сукане стимулира образуването на кърмата. Дали ще имаш кърма, или няма да имаш, зависи от това дали бебето суче редовно.

Трето, ранното и редовно поставяне на гърда осигурява изпразването и облегчаването.
Ако гърдите не се изпразват, препълването дава усещане за дискомфорт, болка и напрежение.
Порочната схема по някои родилни домове е бебето да се държи отделно, да се захрани с биберон, а в това време гърдите на майката постепенно стават твърди и болезнени, и когато наистина има кърма, бебето не може да засуче добре, защото му е трудно. Карат майката да цеди, което за първескиня е трудно, като с ръка, така и с помпа, и кърменето изглежда ужасно неприятно, така че някои жени се отказват.

Личният ми опит - след първото раждане бебето беше при мен, родих през нощта, на стената имаше някакви указания, че щяла да ми помогне акушерка да закърмя и тн, обаче беше събота и нямаше никой. Бебето се събуди, казах си, че ще опитам и сама и опитах, нищо сложно, бебето си умее всичко, сучеше си като по учебник. Реалният проблем ми беше как да се наместя в леглото с бебе в ръце, защото ме боляха шевове от раждането. По-лесно е да си лежиш и някой да ти подаде бебчо. Разреших проблема, като сложих бебето на леглото и легнах до него. Просто след раждане сядането не е много приятно. Същинското слизане на кърмата беше след 2 дни, почна да се усеща едно боцкане, като мравучкане, и бебето не успяваше да изсуква всичко, та се наложи и да цедя. Акушерките в болницата ни караха да цедим до дупка, това е прекалено, защото се стимулира хиперлактация. Цеди се колкото да ти олекне. Нощем понякога гърдите доста се препълват и се усеща това напрежение и болка, но и затова си има спасение, като се събуди бебето в 3ч. нощем, по-добре да го накърмиш, отколкото да реве гладно до сутринта. Нощното кърмене е важно, защото бебето расте много интензивно и му е нужна много храна, а нощем хормоните са с високи нива и се образува много мляко. Не го ли накърмиш, организма получва сигнал да намали производството... По този въпрос ще чуеш най-противоречиви съвети, защото "стомахчето трябвало да почива, ти ядеш ли нощем" Ние не ядем нощем (е, като изключим един солиден процент от мъжете, които нощем опразват хладилника), защото не растем като бебето, имаме резервни мазнини, и ядем храна, която се смила часове наред. А бебето удвоява теглто си за няколко месеца, няма сланинки в излишек първите месеци и храната му е бързосмилаема... Така че това обуславя нуждата да яде и нощем.
Ако бебето засуква правилно (разгледай картинки как да го поставяш на гърда, важно е да не виси на зърното, а да обхване цялата ареола), ако кърмиш на поискване, ако си спокойна и се радваш на детенцето си, всичко минава много по-лесно. Спокойствието е другото важно нещо за успешно кърмене  - без паника "сега колко грама изяде?", без излишно мерене, цедене "да видя колко мляко имам" и тн.
Природата си знае работата, ако не й пречиш, всичко ще е наред. Ако кърменето беше неприятно по принцип, човешкият род досега да е изчезнал.
Имай вяра в себе си, ти си най-добрата майка за своето дете.
 

Благодаря ви много за отговорите момичета! 
Понякога изникват много въпроси в главата ми -  от как ще мине раждането, дали ще се справя ефективно да кърмя, до как се бута количка  даже.... всичко това ми е толкова непознато. Не съм имала много досег с бебета. Знам, че майчинския инстинкт няма да ме подведе, но все пак има я тази несигурност, страх от новото. Знам, че ще се справя, защото бебчето е правено с много любов.
А относно кърменето ходих на лекция на ЛЛЛ и съм доволна от нещата, които научих. Но важно е на практика какво става.  Е тука ще трябва да изчакам още месец. 

Споко-всички сме били така

При мен чак такъв "майчински инстинкт"... всичко си дойде на мястото с времето; първите дни не знаех на кой свят съм и какво се случва..толкова ми бе ошеметено (в частност, секциото ми мн допринесе за това). 

Аз родих нормално, бебето си беше в бокса с бебета, даваха ми го само за кърмене. В началото, след като се нацока, се доизцеждах с помпа, за да стимулирам процеса, защото малкия не сучеше много ефективно, че беше с тежка жълтеница и само спеше. Кърмата ми слезе чак като се прибрахме вкъщи - сигурно на 4-5-6д. , не съм 100% сигурна кога стана.

Не си купих шишета и АМ "за всеки случай", но ангела ми е слаб и при най-малкия проблем щях да посегна (а ние имахме много проблеми). За щастие, с много упоритост, се кърмихме изключително до 6м., а сега имаме по 5-6 кърмения на ден

Не бях подготвена за болките в корема от прибиращата се матка докато бебето суче - тогава болката беше толкова силна, че едва не изпусках бебето...

И за твое успокоение ще ти кажа, че преди да забременя отношение ми към децата беше, меко казано, неприятно ("Чудя се какво да избера - куче или дете? Да съсипя килима или живота си? ). Но смятам, че се справям повече от чудесно и то без чужда помощ, гледаме се самички, мъжа ми помага като не е на работа, бабите гледам да не ми "помагат" и само го виждат малкия за час - два и толкова!

den_den, мила, искам да ти кажа, че и аз преминах през същите неща, никога не бях докосвала бебе, нямах представа дори как да го погаля... родих със секцио и веднага след реанимация отидох да я видя - ами не ми се вярваше, че това мъниче е излязло от мен, хем си е твое, хем не го познаваш и не знаеш какво да го правиш. На следващия ден ми я донесоха в стаята и аз чаках може би близо час, за да дойде акушерка и да ми покаже как да вдигна бебето и всички останали неща. Да, ама не, никой не идваше, а аз бях седнала на края на леглото и абсолютно се чувствах безпомощна, не знам какво да правя, а на всичкото отгоре не изпитвам и някаква безгранична любов, абе хем съм щастлива, хем ми се реве, а в същото време съм много уплашена. А толкова много исках бебе...нещата си идват на мястото, бъди сигурна, че ти ще си най-добрата майка за твоето бебе, аз всеки ден си повтарям това, а и бамбина като ми се усмихне с любов съм абсолютно убедена, че съм супер мами
Общувай с мамчета и други бременни, на мен това много ми помогна.
Леко бременеене и си почивай много