Вчера в яслата дъщеря ми е била заплашена, че ако говори, докато се храни, мама няма да дойде да я вземе.
Още като я прибрах, беше необичайно умърлушена. Заведох я в парка, защото времето беше хубаво, но тя не пожела нито да играе, нито да тича. Седна в мен, настоявайки да я гушкам .Доста време постояхме така мълчаливо, наблюдавайки играта на другите деца. Попитах я добре ли е, дали нещо не я боли. Оказа се, че нищо не я боли, температура също нямаше. В един момент, посред мълчанието, продума: "Йейа Кати каза-Мими говои масата, мама нама вземе Мими аслата" и си лапна пръстчето. Подивях. Дребното е на ясла от 12- ти септември, съвсем скоро спря да плаче сутрин и да си влиза сама, а сега някой не си е премислил думите и буквално се е изтропал на метеното, дето се казва. Обърнах я към мен и й казах, че колкото и да говори на масата, каквото и да направи, я обичам и че винаги ще идвам да си я вземам от яслата. И че ако някой друг път й каже нещо подобно, да му каже, че това не е вярно. Усмихна ми се широко, но доколко ме разбра, не знам, защото изобщо не пожела да ме пусне, носих я на ръце до вкъщи, там отказа да я съблека. Едва свалих обувките й. Заспа в ръцете ми, както си беше с якенцето , още в седем вечерта. Когато малко по- късно я събличах заспала, за да й сложа нощния памперс и пижамката, се разплака жално. Цяла нощ се гушкахме, въпреки това цяла нощ спа неспокойно.
Обикновено заплахата е "Който не слуша, ще го пратим в другата група". ОК. По- приемливо ми звучи. Но това...
Тази сутрин направих забележка на сестрите. Обясних им, че добре разбирам колко е трудно да се грижат за толкова много деца, но че подобни заплахи са недопустими. Няма по- страшно нещо от това да напълниш главата на едно толкова малко човече със страхове и съмнения, които за него са по- плашещи от всички баби Яги на света.
Уж ме разбраха.
Та мисълта ми е- толкова страшно провинение ли е говоренето на масата? Ние, понеже сме прости хора от провинцията, обикновено си говорим по време на вечеря, защото това е събитие, което и бездруго рядко се случва- мъжът ми работи на смени и ако два пъти седмично вечеряме заедно, сме щастливи.
Намирам за неестествено да седнем да се храним и на масата да се чуват само звуци от преглъщане.
Аз ли не съм в час- то е ясно, че съм далеч от съвършенството, ама никога не съм забранявала на дъщеря ми да ми говори на масата. Едно време ни учеха, че не било възпитано, но , както казах, аз съм си простачка. Единственото неприемливо за мен е да се говори с пълна уста по няколко причини, но и това не намирам за прекомерно провинение, за което да следват заплахи или наказание.
Вие наказвате ли за говорене на масата?
Още като я прибрах, беше необичайно умърлушена. Заведох я в парка, защото времето беше хубаво, но тя не пожела нито да играе, нито да тича. Седна в мен, настоявайки да я гушкам .Доста време постояхме така мълчаливо, наблюдавайки играта на другите деца. Попитах я добре ли е, дали нещо не я боли. Оказа се, че нищо не я боли, температура също нямаше. В един момент, посред мълчанието, продума: "Йейа Кати каза-Мими говои масата, мама нама вземе Мими аслата" и си лапна пръстчето. Подивях. Дребното е на ясла от 12- ти септември, съвсем скоро спря да плаче сутрин и да си влиза сама, а сега някой не си е премислил думите и буквално се е изтропал на метеното, дето се казва. Обърнах я към мен и й казах, че колкото и да говори на масата, каквото и да направи, я обичам и че винаги ще идвам да си я вземам от яслата. И че ако някой друг път й каже нещо подобно, да му каже, че това не е вярно. Усмихна ми се широко, но доколко ме разбра, не знам, защото изобщо не пожела да ме пусне, носих я на ръце до вкъщи, там отказа да я съблека. Едва свалих обувките й. Заспа в ръцете ми, както си беше с якенцето , още в седем вечерта. Когато малко по- късно я събличах заспала, за да й сложа нощния памперс и пижамката, се разплака жално. Цяла нощ се гушкахме, въпреки това цяла нощ спа неспокойно.
Обикновено заплахата е "Който не слуша, ще го пратим в другата група". ОК. По- приемливо ми звучи. Но това...
Тази сутрин направих забележка на сестрите. Обясних им, че добре разбирам колко е трудно да се грижат за толкова много деца, но че подобни заплахи са недопустими. Няма по- страшно нещо от това да напълниш главата на едно толкова малко човече със страхове и съмнения, които за него са по- плашещи от всички баби Яги на света.
Уж ме разбраха.
Та мисълта ми е- толкова страшно провинение ли е говоренето на масата? Ние, понеже сме прости хора от провинцията, обикновено си говорим по време на вечеря, защото това е събитие, което и бездруго рядко се случва- мъжът ми работи на смени и ако два пъти седмично вечеряме заедно, сме щастливи.
Намирам за неестествено да седнем да се храним и на масата да се чуват само звуци от преглъщане.
Аз ли не съм в час- то е ясно, че съм далеч от съвършенството, ама никога не съм забранявала на дъщеря ми да ми говори на масата. Едно време ни учеха, че не било възпитано, но , както казах, аз съм си простачка. Единственото неприемливо за мен е да се говори с пълна уста по няколко причини, но и това не намирам за прекомерно провинение, за което да следват заплахи или наказание.
Вие наказвате ли за говорене на масата?
.
Много не-педагогическа постъпка от страна на лелята... 
, но това сме си ние... 
Питам: "В градината не може ли да говорите?", отговорът е отрицателен. 