Защо се разделихте със съпрузите си? (втора част)

  • 4 514
  • 41
  •   1
Отговори
 Здравей!Когато видия,че има и мъжки с един такъв наистина вулгарен език мога да си представя защо са се разделили.Но при мене беше различно.Бяхме добре и аз се чувствах като една част от семейството му.Свекървата ми беше най-добрата приятелка,но аз това не го забелязах защото обичах него.Заради един страхоте скандал(стана защото той нае една скъпа квартира с цел да се преместим от града)и това ме нави да остана с него и да го подкрепя но тогава си изощрих отношенията със свекърите.Свекървата ме помоли да остана при него,но аз исках да го запиша за психолог.Той не беше красив,нито имаше добра работа или заплата,ходеше мръсен и изсулен,но...имаше добър характер за мен.Аз бях дотолкова заблудена в това,че не осъзнах колко неспособен беше за да го третираше така свекървата.Най-много ми се издразниха,че се обърнах към социалните грижи,но тогава не исках да мисля за нещо друго и за детето което имаше нужда от таткото.Два месеца бяхме заедно в интернат,но той не пожела да поеме лекарски контакт.Повлияна изцяло от персонала,взех решениже да се разделяхме само временно.Временно...ала си изощрих взаимоотношенията със свекърите.Сега когато си мисля кой е бил правилния избор,но докато той беше студен и безотговен и не се замисляше нито за семейството нито дом,неговата мъжка много обичаше да се грижи за мене и то по наистина уникален начин.Бях и като дъщерия и докато тя смяташе много неща за естествени мъжат ми искаше да я кара като бохем(в истинският смисъл на думата).И родителите му не бяха такива,като я мислеше той.Жалко че на заден план винаги оставаше детето,вместо да си помогнехме един на друг и да се изучихме.За разтоварване,никога не съм отварияла дума но съм искала да направя радост на детето.Жалкото е че никoй не разбра какво беше да не те пуснеха да се видиш с родителит си дори за някоя седмица,когато са те вързали в чужда страна и никого не познаваш.На дискотека или подобни никога не помислих да изляза,докато детегледачка си имах,но не това исках.Трябваше ме някого,който да ме сменеше замалкo докато отскочих до училище,ала това момиче нямаше възможност да ми помогне за през деня.Лошо никога не се бях държала с таткото,но накрая аз се оказах в положенжето да бях сама и наистина без помоща на родители,не очаквах толкова помощ от тях колкото духовната подкрепа за да се справих с изискаванията около възпитанижето на детето.Беше мимучно и самотно,а дори вина нямах за това.Вината я прехвърлиха съответно на мене,но аз самата зная че аз не направих нищо повече от това,че го обичах.Или да бях се събрала с майка му в противен случай.Нито създадох детето,ако не съм го обичала.Аз повече печелих за себе си,ако мислех егоистично,но детето си пожелах от Бога поне след като вече ми беше предложил да се оженим,и вярвах че и двамата се обичахме.Вярвах и че беше зрял за годините си,ала...поне Бог ми беше свидетел ако никoй друг не е могъл да разбере това.Обвини ми в изневяра,но отново Бог ми е свидетел,че му бях вярна и сериозна със връзката,но и си обичах много детето.Не ми беше лесно да остана сама мъжка без родител,виже поне имате родителите си заедно с вас за да ви подкрепят и дават сили емоционално.Каквото и да е станало или да става,аз зная че на Бога съм вярна и винаги съм била честна и сериозна с това семейство,никога не злоупотрбих с тиях и истински си обичах детето както мъжка.От радостта да се грижиш за дете няма нищо по-красиво на този свят,жалко че през някои студени очи това не се усеща.На детето останах вярна и на себе си,а съпругът ми ако е твърдял че не съм го обичала,значи той няма достатъчно в сърцето и очите си,за да го е усетил.Болно е само за него самия,защото неговата душа остава празна.Причините могат винаги да бъдат различни,но при нас нямаше никакви конфликти във връзката,или семейно,преди раздялата.Нито по жени ходеше,нито пиеше,но си имаше други причини,и ако аз не съм ги видяла не беше нужно цял колектив или лекари да ме лъжеха.Развод не предприех сама,но той вече го искаше след шест месеца.Първо се разведе с мен,а след месец само ме помоли да се съберияхме.Е,обичах го,но още се съмнявам в искреността от негова страна.И въпреки всичко ми е самотно,защото заради неговите грешки останах без обичта на свекърва ми.А само ако не се бях хващала за него,тя щеше да е до мене и до ден днешен.И накрая само аз сама си зная за това каква точно си беше ситуацията между нас,защото с очите си съм видяла всичко вкъщи.И дори да лъжат след това за някои неща.Важното е че пред самата себе си оставам чиста,но съжалявам че детето му е трудно,заради несериозността на баща му докато бяхме заедно.Аз просто не бях достатъчно силна след като останах сама,най-неразбрана останах когато поисках да се видя с родителите ми и да ме подсилеха малко като мъжка на детето.

Последна редакция: нд, 05 фев 2006, 19:35 от Reza

# 1
  • Мнения: 1 023
Офф:

дали,

сега важно и методично стъпка по стъпка:

като кликнеш на отговори/цитат се отваря прозор4е с чисто бяло поле. то се казва "публикувай отговор".
точно над каренцето и за да не се бърка правоъгълничето има едно синьо квадратче с бели букви EN.
като го натиснеш с ляв бутон се отваря падащо меню:
EN - латиница
BF - фонетична - с латински букви еквивалент на български
BG - бдс.

избери си BF - червеното квадратче и си пищи с латинските букви на БЪЛГАРИЦА, бе!

баси!  #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out #Cussing out

милк - й се удрят очите в очилата от такива маймунски текстове. извинете.

Последна редакция: чт, 15 дек 2005, 22:40 от milk

# 2
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Dali пиши на български бе жено!
Твои думи:
Kogato vidija,che ima i majki s edin takuv naistina vulgaren ezik moga da si predstavja zashto sa se razdelili.
Те това ме уби. То ако от псувни и груб език зависеше брака!
И не съм чела всичко - да не саъм си намерила очите на улицата - ма по диагонал, то Бог ида ти свидетелства - все тая, ти ако нямаш сили да отстояваш правото да видиш родителите си - айде моля, никой не би могъл да те защити!
Как така загърби и пренебрегна родителите си? Как ти го даде сърцето? Слаба си - водиш се по чужд акъл...
Ма спри да с4е самообвиняваш щото се уморих на всеки ред да чета как ти видиш ли си виновна за всичко! Не си - ако наистина те беше харесвала свеки - да те беше разбрала!

# 3
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Крайно време е и аз да споделя притесненията си.
Вече не знам с приятеля ми заедно ли сме или не.
В началото живях при него,но като наближи термина
ми решихме,че когато родя първите месеци ще си бъда в къщи
за да ми помага майка ми-речено сторено.От болницата в къщи.
Първите месеци всичко беще наред-той идваше всеки ден,
радваше се на бебето,даваше пари.Колкото повече минаваше
времето обаче толкова и неговите посещения почнаха да
намаляват.На няколко пъти намеквах,че е крайно време
да се пренесем у тях,но винаги имаше причина това да не
стане-не била готова стаята на бебето,трябвало да пътува
и др.от тоя род. Sad
Сега детето е почти на 1 и 5месеца,него не съм го виждала
или чувала повече от месец(не знам колко точно)и въобще
не знам заедно ли сме или не!Поне пари да даваше-вечно
трябва да му напомням че всичко струва пари!
Не знам дали някоя от вас е била в подобно положение,
но ако има такава приемам всякакви съвети.
Да късам ли с него,да се опитам да оправя нещата или какво?
Наистина съм объркана и ми трябва съвет.
Предварително благодаря!  bouquet

# 4
  • Мнения: 2 327
Adara, изглежда, че вие вече не сте заедно.
По скоро помисли искаш ли да се събереш с тоя човек отново. Явно се е променил. Може живота сам да му е харесал. Да се е почувствал свободен... И така нататък...

Но ако искаш повече мнение пусни си твоя тема.

# 5
  • Мнения: 1 559
Адара, не се отнася само за теб,това ,което искам да кажа...
Защо много жени искат майките им да им помагат изцяло,и или ги местят да живеят при тях или те самите отиват в собствения си дом..Искам да ви кажа,че това отблъсква мъжете..Аз никога няма да допусна майка ми или,които и да било да ми се пречка в краката постоянно...Точно това е и една от причините приятеля ми да се разведе с бившата си жена..Кви такива хора сте та да не можете сами да се оправите.Вярно ,на мен тепърва ми предстои да ставам мама,но сам сигурна ,че с желание и упоритост ще се справя сама...

# 6
  • Мнения: 3 634
Сори приятели, пуснах нова такава тема. Оназ другата да си седи дето си беше.

Dali, опитай се да пишеш на кирилица. Никой няма сили да чете (или "превежда") маймуницата.

# 7
  • София
  • Мнения: 1 748
megan79, от няколко твои постинга все ми иде да ти кажа, че си голямо бебе, или расло в саксия, или от ония с капаците на очите, за които има само тяхната истина, но все се сдържах от "добро възпитание"... до днес.
Не че мамите не могат сами да гледат бебчовците, без чужда помощ...(човек знае и две, и двеста) ама, като ти опре до главата,  ме е яд, че няма да можем да те видим отсрани как се справяш безпроблемно сама (ама наистина сама), и грам не ти тежи, и се чувстваш пИерфектно ooooh!

Последна редакция: сб, 17 дек 2005, 23:52 от Milenita

# 8
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Цитат
Не че мамите не могат сами да гледат бебчовците, без чужда помощ...(човек знае и две, и двеста) ама, като ти опре до главата,  яд, че няма да можем да те видим отсрани как се справяш безпроблемно сама (ама наистина сама), и грам не ти тежи, и се чувстваш пИерфектно
newsm10
При положение че моя непрестанно пътуваше(и все още)хич не се
виждах там сама с новородено,а и е много далече,че да мога
да викам майка ми поне от време на време да ме отменя.
Като се роди бебока и почнеш да се справяш сама и всичко
ти е ОК ми се обади да ти честитя!

# 9
# 10
  • Мнения: 1 559
Адара ще ти се обадя
 newsm10 smile3534

# 11
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Ще чакам с нетърпение! Mr. Green

# 12
  • Мнения: 1 559
Искам да ти кажа,че баща ми го е нямало с месеци(пътуваше с кораби),а имам и по малък брат от мен с 3 год..Щом майка ми се e  оправила,значи не са необходими чак нечовешки сили(а и така сам възпитана,да се справям във всяка една ситуация).Също искам да поясня,че не съм против помоща на родителите,не става въпрос за час,два или ден,аз говорех за това,че няма да е приятно на мъжа,веднага след родилното и хоп при мама,и го зарязваш сам.Та нали и той трябва да свикне с грижите за това бебе,или така е най лесно..хоп при мама.Е сажелявам ,но не мога да го приема.Та и затова казах,че някои жени ще си носят последствията от това... hahaha
Поздрави   bouquet

# 13
  • Мнения: 3 634
Меган, със сигурност е имало моменти в които майка ви е тайно поплаквала за това, че й е тежко и трудно, че е сама с вас. От друга страна пък и има ГОЛЯМА разлика между грижи за да речем 7 и 3 годишни деца сравнени с (както е в моя случай) 5 годишно и бебе на 10 месеца. Разбираш ли ме какво искам да кажа?
3 годишното говори, яде само, облича се що годе само. Ходи до тоалетната, казва какво му има. 7 годишното също. Но пробвай с малко бебе и друго дете и ела пак да си поговорим Wink

# 14
  • Мнения: 1 559
Аз казах ,че когато брат ми се е родил,аз съм била на 3 год...и да, сигурно и е било тежко,но се е справила.Пак подчертавам ,че не съм против мамината помощ,но всяко нещо с мярката си.

Общи условия

Активация на акаунт