Ще ми бъде интересно да чуя как вашите деца преодоляват тази травма. Ние с моето дете рядко попадаме в компании на мъже, но забелязвам, че на , годинка примерно той се ужасяваше от мъже, после почна да търси тяхната компания и даже безразборно да ги пита - ти ли си моя татко. Аз съм на мнение, че едно дете не бива да бъде лъгано, така че той вече знае името на баща си. Даже има един лош спомен, когато въпросният не пожела да си говори с нас и с това го е запомнил. Така че вече не притеснява другите хора.
Аз до ден днешен не мога да повярвам, че има такива мъже, които с лека ръка да се отрекат от децата си, но знам, че въпросният не е единствен. Тях един ден времето и Господ ще ги съди, но ми се ще поне малко децата им да не се чувстват ощетени.
Знам, че ние който отглеждаме такива деца сме направили най-доброто за тях, защото сме им дали живот и шанс за щастие, въпреки това, че бащите са искали да им отнемат този шанс.
Та въпросът ми е какво според вас е добре да се направи на всеки един етап от развитието на децата, за да не чувстват така болезнено болката от отхвърлянето.
Благодаря предварително.