имате ли втори татко?

  • 1 919
  • 15
  •   1
Отговори
  • Мнения: 625
здравейте.Съвсем от скоро имам интернет и не съм никак "добра",освен това  пиша бавно,но се чувствам щастлива,че мога да споделя толкова важни неща с толкова много хора без предразсъдъци.
за мен накратко:на 31г.с 2 момченца големия е на 13,а малкия на 6.Омъжих се на 18 за учен. ми "любов",защото забременях,на 19 се разведох по ред причини,те са за друга тема,и почти веднага заживях със сегашния си мъж,но така и не сключих брак с него от страх и егоизъм.Големия ми син-Ивайло  беше на 5месеца тогава,за първи път каза татко на сегашния ми мъж-Тодор.Аз лично чувствах мн.повече Тодор като баща,отколкото биологичния му.Самият Тодор е човек с мн.голямо сърце и му си въэхищавах как раздаваше любовта си безрезервно.Дълго отлагах второ дете от страх.Едва от скоро вече съм убедена,че проблем има.Аз не мога да очаквам от Тодор да ги обича еднакво,но се надявах,че ще успее да се прикрива.От 1 г биологичния му баща се сети,че има син и започна все по-често да се появява.Ивайло го харесва,нали кръвта вода не ставала.Тодор си дразни.но премълчава.а аз не мога да спра Ивайло да се среща с биол. си баща ,защото ще започне да ме лъже,да се крият и съвсем нещата ще загрубеят.Тодор явно реши "да не се меси" и сякаш "си спомни",че във всъщност Ивайло не му е син.Във момента ако въобще говори с Ивайло то е за да му се скара,че е направил нещо на малкия.Ивайло все още не реагира,но той влиза в пубертета и очаквам в най-скоро време да се започне.Аз се опитвах да говоря с Тодор и с добро е с лошо,но не поема,отрича,че му се променило отношението,обвинява ме,че Ивайло ми се е качил на главата и "Добре,възлитавай го както искаш,нали етвой син,няма да се меся".
Дайте ми съвет,пишете ми за вашия опит.Имам се за "психолог",а за собствените си проблими нямам правилния отговор,Не искам да споделям с приятелките си,за да не изострям вниманието на хората около нас,общо взето сме добро семейсто,но това може и да го промени...

# 1
  • Мнения: 544
Нямам подобен опит за да ти дам съвет,но винаги ме е вълнувала темата равнопоставенност на децата.Стремя се да бъда еднаква и към двамата.
По принцип сякаш по-малките в семейството обаче стават по глезенички/все са по-малките отстъпва им се/Нашия тати уж ги обича еднакво кара им се еднакво,ама бати се разсърдва а малчо протяга ръце и веднага тати е умилостивен.
Можеби при теб също да има подобен момент,след като досега всичко е било ок не вярвам Тодор да е спрял да обича сина ти.Ивайло можеби го дразни с тези срещи и ти навярно си внушаваш повече отколкото е необходимо.Смятам ,че трябва да говориш с Ивайло да не се прехласва толкова по биолог.си баща,че истинския баща е този който се е грижил за него и го е отгледал и да не го наранява така с държанието си.
Стискам ви палци нещата да се изгладят!

# 2
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
Да, има го и при нас този проблем. Биологичния татко не се е появявал от 7г , но с израстването на дъщеря ми, отношенията между нея и втория баща се влошават. Аз го отдавам предимно на пубертета и желанието и да извоюва независимост, което не се харесва на съпруга ми. Отделно , че всяко влошаване на диалога между нас двамата , рефлектира върху поведението му спрямо нея. Не мога да дам съвет, защото още не съм намерила решение, опитвам се да балансирам доколкото е възможно.

# 3
  • Мнения: 390
Така се радвам,че сте пуснали тая тема.Аз все несе осмелявах.
От скоро сме семейство.С Пламен нямаме брак, нямаме все още и дете,но имам дъщеря от първия.Искаме много да си имаме,но преди година направих спонтанен аборт.Като,че ли ,не знам,но той се промени към дъщеря ми.Също като При Мария все за нещо и се кара.Упреква ме,че не я държа строго ,а аз се опитвам да и дам всичката обич на която съм способна.Постоянно се караме за това.Не искам да е така и все търся думи  да му обясня за какво става дума,но той твърди,че я обича и това е.Дъщеря ми вече не е малка и се чувства виновна,ако се скараме пред нея,заради нея.
Тя също се вижда с истинския и баща.Макар,че може да се поспори за това,кой е истинския...
Ще се радвам тук да споделим опит.Трябва да намерим решение,момичета и момчета.Децата ни трябва да имат бащи.Убедих се ,че това е много важно,за тях.
Да си пожелаем успех!

# 4
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Момичета, разбирам болката ви, но дали пък не сте мнителни?
Защо ли? Ами защото аз толкова се карам с майка ми от малка, че ако не беше невъзможно щях да си помисля, че ми е мащеха!!! Човек често не се разбира с родната си кръв, пък какво остава за едни доста по-деликатни отношения.
Хайде помислете си дали е пубиртет или просто нещо друго. Ами ако бяха "истинските" бащи - т.е. биологичния спермодарител - дали нямаше да са и по-лоши отношенията им?

Любознателна - ВИНАГИ когато двама родители се скарат - по-слабохарактерния, нервен и раздразнителе е в състояние да си го "изкара" на децата - било то родни или не.

# 5
  • София
  • Мнения: 4 423
И моята дъщеря е с втори баща, който е повече от истинския.Отгледа я от 7 годишна възраст, тя сега е на 15. Кара й се повече от мен, но тя разбира, че е за добро, даже съветите ги приема от него по-добре.Не желае да се вижда с биологичния си баща, макар че никога не е спирана, даже имаше период в който и аз и мъжът ми я съветвахме да се види с него.
Не знам какъв съвет да ти дам, но според мен е нормална реакцията на детето ти, ненормално е появяването на бащата след толкова години, и опита му да наруши душевния мир, царял години в семейството ви.

# 6
  • Мнения: 625
Благодаря ви ,за отговорите .Общото мнение е,че си внушавам-мн.бих се радвала да е така,но всъщност не е.Когато малкия съэдава проблем,Тодор го решава с внимание,а когато е Ивайло с досада и,чак ме страх да го изпиша,и със злоба.
   Аз и Тодор не си говорим няколко дена,от последния скандал заради отношението му към Ивайло.Чакам да  "ферментира" всичко в главата му,макар и да не си признава "вината".

# 7
  • Мнения: 390
Може би сте прави,че понякога е нужно по-строго да се отнасяме с децата.Дори съм убедена,че е така.Но помислете,как би приело детето да му се кара родната кръв и как го приема от чуждата.На собствени я родител се прощава,а на другия-не.Може би трябва да се говори,да се говори,много да се говори.Знам,че е трудно ,но такъв ни е кръста.Те,децата не са виновни,че сме се разделили с техните биологични родители,нали?И заедно с втория татко трябва да намерим решението-така,че децата да не усещат разлика в отношението между "моето и нашето".
Заредете се с търпение и не се отказвайте!

# 8
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Може би сте прави,че понякога е нужно по-строго да се отнасяме с децата.Дори съм убедена,че е така.Но помислете,как би приело детето да му се кара родната кръв и как го приема от чуждата.На собствени я родител се прощава,а на другия-не.Може би трябва да се говори,да се говори,много да се говори.Знам,че е трудно ,но такъв ни е кръста.Те,децата не са виновни,че сме се разделили с техните биологични родители,нали?И заедно с втория татко трябва да намерим решението-така,че децата да не усещат разлика в отношението между "моето и нашето".
Заредете се с търпение и не се отказвайте!
Мисля, че не с таткото трябва да решите проблама, щото таткото явно си е добър татко. А във майчиното съзнание - където дори ти самата наричаш бащата "чужда кръв". Ти придаваш значение на кръвта и предаваш това си отношение на детето, което започва да гледа на таткото като на чужд!!!!
Таткото НЕЗАВИСИМО каква кръв е - щом носи пари, грижи се и обича това дете е РОДНА кръв и РОДЕН баща. И малкото ще го слуша като такъв.
А към по-малките винаги има глезене и повече любов - нормално е изискванията на бащата да са по-големи към по-голямото дете. Особено ако то е момче, и особено ако второто е момиче - то ще бъде глезанката на тати!
Хайде пак помислете, дали вие не ГЛЕЗИТЕ повече от необходимото големите деца - с цел компенсация.
А в пубертета любовта на таткото и дъщерята търпят една такава драстично промяна - и при мен и баща ми, докато той свикне че съм голяма и искам своето, докато приеме това и започне да се отнася с уважение... Любознателна - нормално е топлата любов в пубертета на момичето да се превърне  в ожесточено бойно поле на тема какво й  еразрешено, кога да излиза, с кого...

# 9
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 530
catnadeen, права си, че конфликт има и в нормални семейства, понякога и по-голям. Просто в този случай тези неща бият на очи. Аз не обвинявам бащите, нито децата. Но наистина за майката е най-трудно, защото е между чука и наковалнята.

# 10
  • Мнения: 331
аз мога да каж а от позицията на "голямата доведена дъщеря". бях 6 годишна, огато майка ми се ожени и на 8, когато роди сестра ми.  майка ми винаги се е стремяла да компенсира това, че съъм с втрори татко, и поади тази проста причина, аз й се качих на главъта. просто я побърках и през това време тя нпрестанно имаше проблеми с втория татко заради мен. и с мен имаше проблеми и така - 4-5 години.  чак сега го осъзнавам, но според мен родителите, независимо каква кръв са, трябва да имат една позиция пред детето и това намалява проблемите наполовина.
когато за първи и за последен път се изрепчих на втория ми баща, че ШСИХОДА!!! и той ми каза, ми ходи си, оттогава не сме имали проблеми. винаги съм го уважавала, обичам го, не като баща, но все пак - гледал ме е 10 години...
кажи му на твоя любим, че щом е избрал ТЕБ, трябва да приеме временните ти проблеми и да ти помага, а не да те оставя сама да си трошиш главата. сега е момента да натрупа опит за по-малкия син.
само още един пример - сесрта ми изобщо не ги подлуди в пубертета. или те бяха свикнали от мен и очакваха някакъв бум, както при мен, или тя се беше наплашила от безумията на "кака" и всъщност си изкара нормален пубертет. в крайна сметка излезе, че аз съм била УЖАС, а сестра ми - добро дете... тва е положенитео на каките...
няма значение кой баща - кой майка. с всички деца има такива проблеми. споко.

# 11
  • София-Лагера
  • Мнения: 2 661
И ние сме така!Трябжа да знаете 4е кравта вода не става.Колкото и да е добар 2 татко детето си иска неговия.Никога не няма да стане да се оби4ат и 2 деца еднакво,особено когато таткото си има негово.Ние сме тези които се ма4им да стане така но няма.Неговото си е негово.никога няма да си предпи6е апартамента на 4уждото.И за мен те са прави.Неможем да искаме 4ак такива саможертви.Аз сам доволна,за сега.  bouquet

# 12
  • Мнения: 1 425
И ние сме така!Трябжа да знаете 4е кравта вода не става.Колкото и да е добар 2 татко детето си иска неговия.Никога не няма да стане да се оби4ат и 2 деца еднакво,особено когато таткото си има негово.Ние сме тези които се ма4им да стане така но няма.Неговото си е негово.никога няма да си предпи6е апартамента на 4уждото.И за мен те са прави.Неможем да искаме 4ак такива саможертви.Аз сам доволна,за сега.  bouquet
  202uu

# 13
  • София
  • Мнения: 2 271
марияя7, с най-добри чувства искам да те попитам ти какъв искаш да е Тодор на големия ти син. Искаш ли да му е баща или не? Ти хем искаш той да го обича и чувства като собствен син, хем да се отдръпва, щом другия се присети... Представяш ли си как се чувства човека. Той е решил, че ще се отдръпне малко от детето, за да не пречи на връзката му с биологичния му баща.
Аз също имам доведен син и при мен е същото. В началото, докато нямах деца, го обичах и обсебвах като свое дете, но когато родих, разбрах колко е силна връзката между майката и детето и. Разбрах, че ако някоя друга жена се намеси в живота на моето дете, като негова майка, мен много ще ме боли, а самото дете ще се разкъсва. Остави сина си сам да направи избора на баща, той е достатъчно голям, за да разбира кой го е създал и кой го е отгледал. А за Тодор, да знаеш, че е постъпил много доблестно човека! Това е моето мнение.
 
 

# 14
Аз мога да разкажа моя опит от позицията на дете с втори баща. Майка ми се омъжи за втори път, когато аз бях на 10, а брат ми на 16 години. Вторият ми баща имаше две момчета от първия си брак, доста по-големи от мен, с майка ми бяха решири да не създават общи деца. Той не поддържаше близки отношения с предишното си семейство, а нашият биологичен баща почти не ни търсеше, не ни се обаждаше за рожден ден и нова година, така че единствения татко, който имах тогава беше вторият ми баща. Той се грижеше за нас, обичаше ни, вярно е, че понякога ми се караше, но сега разбирам, че го е правил по-скоро от грижа за мен. Повечето години от съзнателния си живот съм живяла с него и затова съм го усещала наистина като баща. Така мисля аз, защото бях по-малката, била съм на 6 години, когато наште са се развели и помня моя си баща без лоши чувства. Милият ми бати е бил този, който е присъствал на пиянските скандали и побоища, за които ми е говорила мама, но които аз не съм виждала.
НО, винаги има едно голямо НО. Вече голяма и вече студентка-моят истински баща се разболява тежко, правят му операция от тумор на мозъка (доброкачествен) и той спира да пие. Тогава аз поне разбрах какво е да имаш баща-но за кратко, само 4 години, до следващата операция, която за нещастие се оказа неуспешна. Много тежко преживях смъртта на моя си баща- за тези 4 годи видях, че е добър човек, душа на компанията и че всъщност доста приличам на него. Това наистина е дълга история. А въпросът е за втория ми баща-за единствения ми баща сега.
Много след това съм се питала как ли се е чувствал през цялото това време, когато съм предпочитала като се прибера от София да видя биологичния си баща първо, а след това него, понякога даже и не го виждах. Все пак му бях любимка-нормално след три по-големи момчета. Но наистина никога, никога досега нищо не ми е натяквал.
Като заключение, за да не става много дълго само ще кажа, че съм изживяла много радостни и много мъчителни след това моменти с моя си баща, но сега знам, че пак си имам кой да се грижи за мен и мисля, че в момента обичам втория си баща като истински.
Ще добява обаче, че въпреки това кръвта вода не става-миналата седмица бях сватбата на най-добрата ми приятелка-като я видах как танцуваше с баща й, ми се скъса сърцето, че на моята сватба моят истински баща не беше вече между живите.

Общи условия

Активация на акаунт