Родих голямо /4.300 кг. 54 см./ и пръщящо от здраве бебе.Никога не бях имала проблеми с него-спеше по цяла нощт още от втория си месец,ядеше добре и всичко,спокойно и весело детенце,винаги се смее и се развиваше идеално.Но дойде момент в който аз трябваше да тръгна на училише-задължителен курс за всички емигранти за език и интеграция.Така....Случай "баба гледа внуче" тук е много рядко срещан и се наложи да го дам в ясла.Яслите в холандия започват от възраст 2 седмици,яслите са пълни
И се започна ходене по мъките.На втория ден детето се разболя и до ден днешен вече месец и половина не е оздравяло...мина през не ядене,не спане,висока температура,конюктивит и какво ли още не.На посещенията при лекар получавах един и същи отговор-нормално е,малките деца са така.Нищо не ни изписваха-трябвало малкия сам да се бори с болестите.Ами борихме се-къде сами,къде с бабин лек,къде с хомеопатия.Сами може да се досетите,че не мина току така.Стига и до 41 градуса температура,тресеше се и плачеше,посред нощ сме ходили в болницата и ни връщаха със същите успокоителни думи "всичко е наред"...Наистина в повечето случаи детето си беше контактно,не приличаше на болно,но само аз си знам какво ми е било когато слагах термометъра и той отчиташе 40 градуса температура.
Върха на всичко беше днес като го заведох на ясла а там кротко си седеше дете на 2 годинки с шарка-ама цялото изринато и неадекватно.При въпроса ми който зададох скорострелно как може такова нещо,получих отново успокоение "Ами какво да правим,то вече е болно,който хванал-хванал,няма смисал да го пращаме болното вкъщи"
Господи,не знаех какво да правя.Яслата ли да напсувам или родителите...На какво ли не съм ставала свидетел в тая ясла ама това вече преля чашата.Казах,че за мен това не е нормално и че го намирам адски нелепо и безотговорно,взех си детето и напуснах.
През нощите на неспане и бдене над болничкото си дете все си мислех и обвинявах,че аз не правя нещо както трябва,че вината е в мен.И да сменя яслата-все тая ще е ....цялата система е такава,навсякъде е така.А за парите които им плащаме-няма да говоря.
Просто много ми се събра и исках да споделя с някой,който ще ме разбере и ще застане зад моето мнение,че това не е нормално за да спра да обвинявам себе си...нерви не ми останаха!!!
А пък може и аз да не съм права ?!