Здравейте ,мами!Преи броени дни разбрахеме че съм бременна.За сега знаем само аз и бъдещия татко.Вярно че е прекалено рано. След 2 седмици ще ходя за подробен преглед и тогава ще ми кажат повече неща за бременността .Иска ми се да споделя с още някой.Всеки път когато се чуя със сестра ми или майка ми ми е едно такова......На устата ми е ,а не смея.Вия кога и как казахте на вашите близки?А как реагираха?
- Публикувана: 2 ноем. 2005, 08:10 ч.
- Последно мнение: 3 ноем. 2005, 02:00 ч.
Как казахте?
И аз казах веднага щом ги видях. Наистина такава новина не е за по телефона. Още повече, че аз исках да видя и реакциите им. Беше ми много интересно как ще реагират всички. Една от бабините деветини е че колкото по- рано кажеш толкова по бързо ще проговори бебето. 
, който вярва в това разбира се де. Аз лично не вярвам.
, който вярва в това разбира се де. Аз лично не вярвам. 
, а свекъра и свекървата два месеца преди да родя. 
.
Първият път съпруга ми сподели новината с всички, още преди да съм успяла да се настроя как да им кажа. Спомням си, как каза на наш'те. Бяхме отишли на обяд. Водеше някакъв непринуден разговор с баща ми, но сърце не трае и изведнъж най-спокойно каза: "между другото....ние ще си имаме бебе...." сякаш това беше част от разговора и в реда на неговите мисли. Баща ми едва не си изпусна чашата от изненада. Не съм сигурна, че много се зарадваха веднага, по-скоро изненадата им беше толкова голяма, че не знаеха, как да реагират. В последствие нямаше по-щастливи бъдещи баба и дядо. Не зная как са реагирали свекър ми и свекърва ми, защото ми беше спестено. Предполагам че свекърва ми е ревала цял ден, а свекъра е казвал е "това трябва да се полее!", милият човек все си търси някой за компания за една чашка, а пък ние сме едни непиячи...
О, аз в това отношение "кокоши крак съм яла" Аз им бях казала дори, че правим опити и на първия съмнително положителен тест продъних телефоните от звънене в цяла България - разбирай - нашите живеят в Шипка, свекърите са в Бургас, баба и дядо също са там, кумовете ни са от Пловдив... просто търпило не трае и това е 
Всички мнооого се радваха, свеки чак се разплака
Аз им бях казала дори, че правим опити и на първия съмнително положителен тест продъних телефоните от звънене в цяла България - разбирай - нашите живеят в Шипка, свекърите са в Бургас, баба и дядо също са там, кумовете ни са от Пловдив... просто търпило не трае и това е Всички мнооого се радваха, свеки чак се разплака
Ние също казахме веднага на родителите си - аз на моите, а мъжа ми на неговите. Веднага казахме и на най-близките си приятели. На останали поизчакахме да се уверим, че наистина всичко се развива по план и казахме чак слд това. Аз също не мога да пазя тайна, пък и такива радостни новини, не трябва да се крият
Май последния който разбра беше шефът ми - горкичкият с глътна езика и онемя направо
Май последния който разбра беше шефът ми - горкичкият с глътна езика и онемя направо
А с работодателя как се процедира. 
Малко ме е страх там..... 
КОга е най-добре да се каже и как? 
Такова нещо крие ли се, аз бях толкова щастлива 
Аз казах веднага на майка ми и на сестра ми. За родителите на мъжа ми незнам кога им е казал, не ме е занимавал с тях.И на приятелите ни веднага им казахме.Въобще не вярвам на такива бабини деветини, че не трябвало да се казва до 3-ия месец.Това е хубава новина, защо да я крия
Веднага когато разбрах, че съм бременна се похвалих на мама, а съпругът ми на родителите си. На приятелките си казах след 3-я месец, а в службата към петия месец. Нямаше как да скрия защото все повръщах, а и пълнеех и това правеше впечетление. Не съм имала проблеми, даже се отнасяха много добре с мен.
Зависи какво е естеството на работата ти. Ако ще отнеме повече време да обучиш човек който ще те замества, по-добре е да кажеш по-рано.
Зависи какво е естеството на работата ти. Ако ще отнеме повече време да обучиш човек който ще те замества, по-добре е да кажеш по-рано.