един пример, свързан с често задавания тук въпрос дали ще се върнем в Бг

 Знаеш ли , вчера до като четох темата за градския живот и разсъждават в бг къде би ми било по-удобно да живея се сетих за престъпността! Колко по-беззащитни са хората живещи в къщи по селата и как след толкова много писане по вестниците и толкова много коментиране, хората живеят в страх! Става ми гадно! Как може за толкова години да не се справят с престъпността, как може на кръстовището да трпериш да не засечеш някой , дето после ще те блъска през стъклото?!?! Не знам...за толкова години да си стоим на едно място, освен някой да има интерес от това, аз друго обяснение нямам!

Разбираем е гнева ти,но не мислиш ли,4е това се слу4ва не само в България?
Пък и никой не е убил публи4но средностатисти4ески гражданин,тези са от ония,които купиха и продадоха България.Не ми е жал за тях

Да за тези си права, ама другите , като убийството на онзи професор?!  И с него ли не могат да се справят? Къдде е проблема, ако е в системата толкова ли няма къдърни хора да пооправят нещата!?

Където има пари, много пари, има убийства......съответно "право" имат тези дето държат парите.

Po vaprosa za prestapnostta-eto vi primer ot balgarche dochlo da uchi v chujbina-moi poznat ot Sofia na 18godini,ta gorkoto vseki den mi zvani i mi razkazva za interesni slucki posred bial den pred negoviat blok...a poviarvaite mi jivee v chikozen i skap kvartal na Nantes..;
Ta -minalata vecher kam 20h niakakav potrochil chisto novata kola-porche na priatelkata si ;predi tova kato se prebiral kam 19H30 ot lekcii do negoviat vhod niakakav mu razmahal avtomat pred liceto(gorkiat umrial e ot strah);
sled tova pak problemi s koli ,policia i t.n...a jivee naistina v skap kvartal i to dosta hubav...
Ta prestapnosta e navsiakade daje i v Evropa ,i porachkovi ubiistva stavat i tuk po sre bial den...razlikata e che BG e malka ,a tuk stranite sa ogromni...

Не, Марибел, помисли си там, където живееш колко поръчкови убийства са били в новините откакто си била там, и ако е имало такива, дали не са разкрити от полицията? Отговорът ще е вероятно: (1) нула, или (2) имало е едно-две, но винаги са били разкрити.
По принцип избягвам да пускам такива теми, защото живеещите в Бг биха кзали, лесно ви е на вас, а ние дето сме между шамарите какво да правим. В много случаи има може да какво да правят (като например да не бутат подкупи, да се оплакват от безобразията а не да ги взимат за даденост), но вълната от поръчкови убийства, за съжаление, не е от тези случаи.
Може убитите да са престъпници (може и да не са): в цивилизованите страни само съд може да реши това и да наложи наказание. В Авганистан пък най-вероятно саморазправата върлува. Ние към кой край на тези полярности искаме да сме е повече от ясно.

А да ви питам забелязали ли сте колко страници се отделя внимание в Клюкарника на една такава вест, а като почине някоя известна българска личност свързана с културата ни или науката - ефекта е нулев
Ставало ми е просто горчиво в устата - 2 примера ще ви дам. Смъртта на Гена Димитрова беше спомената само на 7 страници май, а тази на Висаджията беше поече от 20 страници.
Не знам има ли някаква връзка с това но според мен има и известна доза привикване към тоя начин на живот, към непрекъснатия страх поне у тези които стоят и не желаят да идат другаде

Докато живеех в Стара Загора за мен беше ад - срещу нас имаше дискотека и не минаваше вечер без побой, скандал и пиянски извращения в нашия двор. Сутрин съм чистила безброй счупени бутилки, мила повърни и други подобни.
Това продължи безкрайно дълго - докато накрая не затвориха дискотеката.
Бях се нагледала на 12-13 годишни момиченца надрусани или пияни, в компанията на застаряващи чичковци, на недоволни полицаи които само си търсеха повод да набият някой от танцуващите вътре.
И това само в Стара Загора, а какво е по другите по големи градове не ми се мисли

Само знам че за 7 г от както съм тук е имало един голям пожар, 2 кражби на гробове и 1 убийство. Вярно че селото не може да се сравнява с мащабите на Стара Загора, но разликата е очевадна

Аz пък zнам, че като се прибирам вечер у нас, не се оглеждам на триста посоки,
докато като съм в България, ме обхваща някаква страхова невроzа,
дето само в Африка съм иzживявала, там, където да си бял, си беше доста опасно.
Мисля, че от една страна хората в България са се овълчили,
а от друга се поддават на беzтегловност и беzхаберие.
Почвам да страдам по детството си, когато нямах шоколадово яйце и тоблерон,
ама имах спокойствието да си играя на воля около блока,
а и родителите ми бяха спокойни, че няма да се набода я на спринzовка,
я на ножа или на оная работа на някой освирепял беzмоzъчник.
Тъжно става в България, много тъжно и страшно.

дайте да не се заблуждаваме. През месец януари Неаполитанската полиция и изобЩо цялата италиянска дьржава пропиЩяха от цели 5 убийства за 10_ина дена. За сьжаление в този район  се слу4ват 4есто такива неЩа, едни маффи, едни 4удеса. Ако 4овек им погледне 4астния теле канал на Берлускони новините са се в стил"Иде края на света". То не са битови скандали, убийства , извраЩения, блокаж на магистрала и грабеж на камион с пари за пенсиите., майка убила детенце на 2 год. с ритник............край няма.
Тьпо е да мислим , 4е само наШата дьржава не се справя с проблемите.

То в Сицилия открай време се знае, че е така. Мафия!
В Канада по принцип е спокойно, но в последно време Торонто стана "нормален" североамерикански град - с висока престъпност и много убийства. Естествено, говорим за определени райони на града. В Отава убийствата са все-още сериозна новина - преди по-малко от месец изчезна младо момиче, прибиращо се от работа късно вечер (иначе ученичка в гимназия) - откриха тялото и в една горичка след десетина дни. В общи линии тук хората умират по-често при катастрофи отколкото от престъпност, но никой не е застрахован.
За България не искам да коментирам - от престоя си там през 2003 година останах с впечатление, че вестниците не се занимават с друго освен с грозни клюки. Сигурно има висока престъпност, но ми се струва, че медиите пренадуват този тип новини и не отдават значение на позитивните новини. Дано сега да е по-различно! Освен това журналистическия език е толкова грозен, че се отказах да чета българска преса!

Алиса нямам представа къде в Англия живееш,но тук в West Midlands /а и не само тук/всеки ден по новините дават по някое убииство.Лошото е че повечето жертви са деца.Престъпност има по цял свят.А една позната специално за показните убийства в Б-я има много точна приказка,а тя е:"Там пенсионери няма".Т.е не се убиват случайни хора.В Б-я не ме е страх да изляза на улицата вечер а тук след 17:00 всичкимагазини са затворени и само съмнителнимутри има по улиците.Няма даправя сравнение м/у двете страни защото е безмислено.Както казах вечепрестъпност има навсякъде .Дано не се случва нито на нас,нито на близките ни.

Желанието ми за временно връщане в България е продиктувано от лични мотиви - да бъда близко до роднини.  Мафията не може да диктува моето поведение и решения в живота.

Но ето една добра според мен статия по темата:

Булгарно и противно
ТОМ УОКЪР* 10/10 - 20:01 ч.

   

 

Мачът тъкмо е започнал, когато над стадиона се развява огромен флаг с образа на Георги Илиев, заобиколен от хиляди малки постери, издигнати от верните фенове на "Локомотив" -Пловдив. "Няма да те забравим, вечно ще следваме твоя път", пише на един банер.

"Струва ми се малко тъжно, че го обичат толкова", казва моят гид Цветан. След което накратко ми описва слуховете за добрия стар Георги - групово изнасилване, трафик на хора и органи, пет поръчкови убийства и изтезания на конкуренти. Наистина не звучеше добре и, изглежда, е имало поне няколко възможни причини президентът на "Лок" да бъде застрелян от снайперист.

В полувремето на мача с "Болтън" феновете на стадиона на "Нафтекс" в Бургас се стараят още повече - гигантският портрет на Георги е заменен с пиротехническо шоу, покрило терена със задушлив дим и потресло служителите на УЕФА. Сякаш духът на покойния президент витае над мача, когато отборът му повежда, но после се въздава справедливост и англичаните връщат два гола за радост на президента им Нат Лофтхаус (не е известно да са му повдигани обвинения за трафик на органи). "Съвсем типично за нас, българите - винаги се давим на края на Дунава", коментира Цветан. Моля го да ми разясни тази поговорка и той разказва, че българите били царе на това да изтърват победата в последната минута. "А-а, като членството ви в Европейския съюз", подмятам.

България. Два пъти съм идвал тук и признавам, че така и не разбрах кой е господар на това място, нито пък защо толкова много британци му се доверяват да се установят като пенсионери тук. Цветан прави всичко възможно да ме осветли какво е НДСВ, БСП, ДПС, СДС, "Атака"... Но няколко журналисти, които срещнах в София през първата ми вечер, споменаваха други абревиатури - СИК и ВИС, организации на престъпния свят, една сенчеста смес от бивши щангисти и борци, основали охранителни фирми след краха на комунизма и купили чрез тези компании политици в МВР и финансовото министерство. СИК например била свързана с БСП.

Така че кой всъщност командва тук? Пак питам Цветан, докато пътуваме към "Мултиплейс", мястото на разстрела на Илиев и район, където Илиев и подобни нему са струпали част от милионите си. В един миг малкият му фолксваген почти е изхвърлен от пътя от огромен хамър със святкащи фарове, следван от три фучащи мерцедеса С-класа, пълни с бодигардове. "Ако не продаваш наркотици или оръжие, няма да те гръмнат, но и ще си караш цял живот фолксваген", обяснява Цветан.

Спираме до близкия хотел "Хелена сендс", където са отседнали футболистите на "Болтън". Над рецепцията виси голяма снимка на Джордж и Барбара Буш. "Кои са тези", питам невинно. "А, това са приятели на нашия собственик", ми отговарят служителите. Поразпитах малко и се оказа, че предприемачът - Младен Мутафчийски, е управлявал държавната оръжейна компания "Тератон".

Цветан иска да ми покаже още един от феномените на Слънчев бряг - вилнеещата спекулация с имоти, 80% от която се раздухва от британски инвеститори. Ейдриън Мъсгрейв от "Бългерийн пропъртис" твърди, че продава между един и три апартамента всеки ден. Цветан обяснява, че в Бургас и Слънчев бряг има над 1300 фирми за търговия с имоти, воюващи за растящия брой пристигащи британци. През 2001 г. те са били 69 хиляди, а през 2004 г. - 260 хиляди, като повечето от тях идват на лов за имоти.

После се спускаме към Синеморец, за който ме уверяват, че приличал на рая от "Плажът" с Леонардо ди Каприо. Пътят е финансиран от ЕС, напомнят ни огромни табели, но вече е надупчен. Природата е незабравима, но като гледам как са построени някои хотели и курортни комплекси, очевидно никой не се е съобразявал с плажовете и съседните къщи, оставени затиснати и омърсени. Питам Ейдриън за местното планиране и той ми обяснява, че ако имаш хамър, бодигардове и торби с пари, разрешението за строеж идва значително по-бързо. Докато караме, прелитаме покрай магарета, строежи на вили и несъбран боклук. Когато се прибираме в Бургас, вече се е свечерило и комунистическите панелки се издигат в мрака. "Българският Лас Вегас", обявява Цветан.

На сутринта той ме взема с колата и караме четири часа и половина до София. Слънцето над морето бързо се сменя от досаден дъжд във вътрешността. В столицата пием кафе в центъра, където цифров часовник отброява дните до членството в ЕС. Присъединяват се някои от познатите ми журналисти и аз продължавам усилията си да разбера тази страна, ВИС, СИК и правителството...

В един момент се оказах с дълъг и оплетен списък с имена, трудни за произнасяне, пък и повечето от собствениците им така или иначе вече са мъртви. Константин Димитров, гръмнат на площад "Ван Дам" в Амстердам през 2003 г., и Илия Павлов, основател на "Мултигруп", убит същата година. Продължаваме през тримата най-богати българи според полското сп."Впрост". Васил Божков с прякор Черепа (aka 'the Skull'), собственик на футболния отбор ЦСКА и няколко хазартни компании. Втора е Дарина Павлова, вдовицата на Илия, а трети е Емил Кюлев, банкер и бивш служител на вътрешното министерство. Тримата, изглежда, са постигнали някаква степен на легитимност, но след тях се нарежда цяла кохорта от български гангстери, които си правят каквото искат, макар и това да е рисковано - 60 от тях бяха ликвидирани през последните 4 години. Битката СИК срещу ВИС включва хора, известни като Коце Маце (the Pussy Cat), Маймуняка (the Monkey), Пилето (Birdy), Златко Баретата (Slatko the Beret), Козела от Пловдив (the Billy Goat from Plovdiv), Малката Маслинка (the Small Olive) - мисля, че Голямата са го гръмнали - както и Клюна (the Beak). Повечето от тях правят парите си от търговия и трафик на наркотици и хора, а правораздавателната система е твърде слаба, за да укроти някого. Бързам да записвам, когато звъни мобилният телефон на Димитър - един от журналистите. Съобщавам му ,че нещо е станало край Сливен - взривили са някого в джип "Фолксваген Туарег".

Което ни връща към Ейдриън Мъсгрейв, британците, цените на имотите и Димитър, който натъжено разказва как брат му яко печели от всичко това в Бургас. Стори ми се, че повечето журналисти искаха да влязат в търговията с имоти - правене на лесни пари и при всички случаи по-добре, отколкото в офиса да ти позвъни Малката Маслинка с предложение да си поговорите за твоето погребение.

Дъждът продължава да вали и да размива ЕС-часовника, показващ 470 дни. Преди седмица от Брюксел изпратиха на българите доклад с червени, жълти и зелени секции, предупреждаващ за забавяне в определени области. Според българската преса в червената секция е правосъдието, което, докато не се справи със СИК и ВИС, очевидно е напълно безнадеждно.

На аерогарата в София засичам група британци, коментиращи цените на квадратен метър и 26-те процента скок, който очакват през тази и следващата година. Може би страната на Златко Баретата е решение на пенсионната ни криза. Но тръгвайки си, имат неприятното усещане, че някой ще се удави на края на Дунава.

 

* Авторът е дипломатически кореспондент на в. "Сънди таймс". Статията е публикувана в последния брой на британското сп. "Спектейтър" под заглавие Bulgar and nasty

Алиса, това не се случва само в България. И тук го има, а съм сигурна, че го има и на други места по света. Тези убийства са свързани с "подземния свят" , а там има хора, които се занимават с престъпления. Ня тях това им е професията - да бъдат престъпници. И те много добре знаят, че има риск в някой момент от живота си да въдат публично убити. За това се возят в бронирани коли и имат по сума си хора охрана, но пък се намира някой, който да пробие през тези защити.

добро утро, моми4ета,

заинтересувахте ме с тази тема. аз май съм от късметлийките, намерили кротко местенце в света...като си тръгвам за България си повтарям няколко пъти: подреди се, не си във финско, 4антата ти е изку6ение
може би живея в твърде малък град, ама ми е по спокойно тук (а може би и поради факта, 4е преди живях дълго в София). не 4е не се слу4ват престъпления тук, но някак не са централни новини. ако някой се самоубие (депресията е много голям проблем в зимния и ранно пролетния период) вси4ки новини само за това говорят. а преди 3 години има6е бомба близо да лети6тето в Хелзинки, някаква самоделка, на у4еник, така и не разбрахме искал ли е да се самоубие, или е станало "по гре6ка". та избухнала, има6е жертви, де4ица дори...но това, което мен ме 6окира (нали съм си българ4е) бе6е, 4е това е първата бомба изухнала във Финско от 2ра свет. война  само се замислих за на6ите фойерверки...
навсякъде може да се слу4и, сигурна съм...просто има места в света, където това не е една от приоритетните ти мисли, въртя6ти се в главата, нито топ новина...от къде да мина, да излезна ли като е тъмно (добре, 4е и това не ми е проблем, 4е скоро 6те ставаме и лягам в тъмно ), просто не ми идват на ум...а като се върна в София, и със заплахи не може6 да ме изкара6 в 18 4аса зимата да си изхвърля ко6а.  ..
ама пък ми е мъ4но за вси4ко там, та даже и за ло6о написаните новини
а има и не6то друго, уж съм живяла в "центъра на събитията" (София, де), във времето когато се стреляха гангстерите...ако не 4етях новините няма6е да знам какво се е слу4ило...искам да кажа, 4е хората не живеят в такъв страх, какъвто бихме предположили като 4етем новини...