Забременяване от непознат донор

Имам приятелка, която е решила да забременее по този начин, за това ще следя темата, току виж съм й полезна с нещо.
Иначе, аз лично не бих го направила.

Аз също не бих го направела .

Предполагам че става въпрос за т.нар. донорска инсеминация.Според мен е добре да се обмисли внимателно и мисля че в чужбина са по-подготвени за подобни процедури,защото се иска сериозно проучване на донора и много изследвания(тук чух че правят изследванията по веднъж,а по принцип трябва донора да се изследва 2 или 3 пъти през 6 месеца преди да използват ''материала'' му).Желая ти успех и хубаво обмисли нещата  

Да създадеш дете и да си самотна майка е сложно. Още повече от непознат донор. Неминуемо ще дойде деня, в който детето ще зададе въпроса "кой е и къде е моят баща". На твое място бих искала да мога да отговоря на такъв въпрос. Но предполагам, ти тези неща си ги обмислила, щом се решаваш на такава крачка. Аз не бих го направила.....

Добре де, а защо да не опитат по този начин жените, в семейството на които реално има проблем?   Аз лично не виждам нищо лошо в това, стига и съпругът да няма нищо против, разбира се. Така детето със сигурност ще е наполовина собствено. А ако става дума за самотна майка, тогава пък проблем наистина не би трябвало да има никакъв. В крайна сметка това е вариант при условие, че и ин-витрото не заработва. Незнам откъде се пораждат страховете. Предполагам, че донорите се подлагат на достатъчно изследвания преди да се вземе материал. Така си мисля, че трябва да е поне. И е наистина някакво решение за двойките с репродуктивни проблеми или самотните майки, които мечтаят за свое собствено детенце.
  

Какво, какво?  

Кой казва, че не трябва да опитат? Както си преценят хората. Но в случая доколкото разбирам става въпрос за жена без съпруг. Ако има съпруг/ партньор е много по-лесно впоследствие за самото детенце.

Не бих забременяла от непознат донор. Нямам такива познати.
_{Темата май ще иде в ДиС}  [/color]

И аз така разбрах, че става въпрос за жена, която няма съпруг или не може да си намери а репродуктивните и годинки намаляват. Не виждам нищо лошо, всяка жена иска да има дете и ако само това е начина защо не. Само не съм убедена, че в България ги изследват достатъчно. Обяснението е най-малкия проблем и винаги може да се намери начин, нима е по-лесно да обясниш на едно дете, че има бащо но той не иска да има нещо общо с него  или пък е алкохолик и е биел майката или нещо подобно . Успех каквото и да решиш!

Има още 2 теми в искам бебе и проблемното..И според мен е кофти ситуация самотна майка и дете с неизвестен баща/ ама наистина неизвестен/. Споделих това мнение,обаче така ме нападнаха 
Благородно е , да , да имаш дете-аз самата правя това,макар и на доста годинки вече. Обаче не ми стига акъла как ще му отговоря защо в акта за раждане пише баща неизвестен, носи моите имена и т.н....

Това е вариант, който работи отдавна в чужбина. Донорите се подбират прецизно, спазват се многобройни показатели и условия. За съжаление в България на това се гледа меко казано "странно" Одобрявам го, при положение, че майката е преценила предимствата и недостатъците, има възможност, сила и кураж да отгледа детето и не се трогва от консервативни подмятания и коментари. Трябва да има близки хора, които да подкрепят морално и да дават кураж, със сигурност трудностите, с които би се сблъскала майката са големи, но според мен си заслужава

 За мен пълната неизвестност е много по-лош вариант. Не искам да споря. Въпросът е силно деликатен и се надявам авторката добре да помисли преди да действа.

Съвсем наскоро в едно холандско списание попаднах на статия за една жена с детенце от донор. Там пък ситуацията е още по-странна (поне за мен). Доколкото разбрах тук има един интернет сайт, в който можеш да се свържеш с донори. Тя си избира мъж със семейство и достатъчно деца, за да е сигурна, че няма да има после претенции към нейното. Уговарят се, една сутрин й носи "материалът" вкъщи и така... Забременява и си ражда детенце. Донорът също го вижда от време на време, за да може детето да знае кой е баща му. Не си спомням добре, но ми се струва, че тя искаше и второ дете от него... Ако те интересува мога да потърся списанието и да ти разкажа повече.
Мен лично ме впечатли, защото ми беше странен този факт с мъжа с друго семейство, който става донор и дори вижда детето. Ние "южняците" не знам дали бихме способни чак на такова нещо. 
При всички случаи уважавам желанието на всяка жена да стане майка. Но аз съм израстнала без баща от малка и много ми е липсвал. На една определена възраст човек има също така нужда да знае откъде е дошъл на този свят. И ми се струва някак тъжно да знаеш, че си наполовина от неизвестен "донор"... Аз моя баща поне го познавам, виждала съм го, знам в какво приличам на него.
Лично за себе си винаги съм си мислила, че ако нямам собствени деца ще си осиновя. Наистина не се преживяват моментите да си бременна, но пък майчинството не е само това. Толкова много деца имат нужда от любов и това е най-ценното, което всъщност дава една майка, била тя "истинска" или осиновителка. 

за мен е поредният вариант...
ако и това не сработи - осиновяване..и така... които иска да има дете, нека пробва всичко.