Първо юношество, първи пубертет или първи досег с характерите на нашите деца :)

Само едно ще кажа, че първия пуберитет е "бели кахъри", в сравнение с баш пуберитета...
тогава да видиш досег с характер...

мда-особенно,ако е  в 2 броя .

Нивеа , моят опит показва, че бебешкия "пубертет" преминава по-леко, ако на детето се позволява да "участва" в повечето дейности, които се извършват в къщи. И не само се позволява, а дори се "помолва" да помогне  за оправяне на леглата, простиране, сгъване на дрехи, подреждане на маса и т.н., като през цялото време му се говори и обяснява какво правите в момента. Така му се запълва времето, чувства се полезно и, не на последно място, се уморява . В един момент то само поема инициативата и започва да казва какво да се прави, а по-късно започва и да обяснява. Освен, че така детето се успокоява, се създава и една особена връзка с него, в смисъл, че правейки неща заедно, го опознаваш по-добре и си по-уверен в реакциите си към него дори при извънредни обстоятелства, например на обществени места.

Друго, което се сещам е, че когато "пробва границите" до къде може да се наложи и кое наистина е забранено, трябва да се реагира много спокойно, да се говори със спокоен, но твърд тон и да му се обяснява защо не може, което не може. Е, и метода с отвличане на вниманието го прилагам, но предпочитам да обяснявам

По спомени от големите ми деца най-трудно ми е било от 1 до 2 годинки някъде. Ти за какви дефиниции си чела за край? Да се обнадеждя малко

Мдаааа, първия някакси го преживяхме. Сега идва ред на ранния. Днес пак имахме тръшкане и сълзи за нищо. Прекалено чувствителни, докачливи - драма. Не смея да си помисля какво ме чака след няколко години, при това - по две.
За ранния пубертет Зимна приказка добре те е посъветвала.

Ох, и мен ме чака двоен истински пубертет Моите са на 7 и половина девойка и младеж на 10 години и вече дават предупредителни знаци. Но дайте в тази тема да "бистрим" бебешкия, че е по-жизнерадостен някак си

Аз сега съм в застой. Не ставам. Малката го изживя. (на 5 год е), кокто и големия (на17 е)...

Оп, и аз съм тук да чета съвети 
Зимна, много хубаво си обяснила  И на мен нещо в такава насока ми се върти в главата


Аз искам да попитам нещо друго: Нормално ли е дъщеря ми да е коренно различно дете навън, не само пред непознати, дори с децата, с които всеки ден се вижда пак не се държи естествено така, както вкъщи. Вкъщи говори доста, греят и очите, смее се, забавляваме се много. Навън слага една сериозна физиономия  .. и това е. Мноооого рядко се отпуска. И не изглежа, че се притеснява, по-скоро гледа с пренебрежение  Въобще не реагира ако някой направи опит да я разсмее. Гледа сериозно, с направо хипнотизиращ поглед човека, който се опита да я заговори.. 
Сигурно ще отшуми това .. незнам .. но не ми се иска да е такава, или поне да разбера причината .. Може да и е скучно навън, защото навън не съм плътно до нея .. знам ли 

Ха... И моята дъщеря се държи по същия начин. С баща й се шегуваме, че ще стане политик. От сега знае как да се държи в обществото и да респектира.

Ха... И моята дъщеря се държи по същия начин. С баща й се шегуваме, че ще стане политик. От сега знае как да се държи в обществото и да респектира.
[/quote]


  хе хе

Зимна приказчице, благодаря ти за съветите  започваме да ги прилагаме

Както и тези на Ханна от темата на Монтесори - днес е готова вече дъската с дървените гвоздеи и чук и само гледайте

Опитвам се да махна беберона, който Лео ползва само като заспива, но от скоро го иска и като спи. Вече 2 дни разказвам как Лео е вече голямо момче и няма нужда от него, но малките кученца на вън имат нужда от неговия биберон. Той казва дай дай. Снощи обаче не успя да заспи без беберон. Не мога да го оставя да плаче. Тази сутрин се събуди и първите му думи няха "бау бау" - тоест дали сме беберона на кученцата. Имам надежда.

Иначе и аз се опитвам да говоря. Много и за всичко.

Нивеа-да ти кажа как махнахме шишето  на средната беше на около година и половина -и го мъкнеше постоянно,нощем го пълнехме постоянно с вода-ужас.Веднъж бяхме на гости у нашите и баща ми и каза да направи нещо ,тя обаче нали е инат голям отказа и тогава татко и каза,че ще изхвърли шишето през терасата и чудо тя каза добре.Татко се направи ,че го хвърля -преди да си легне тя попита къде е шишето -казахме и ,че дядо и го изхвърли ,ззащото тя така е казала.След това попита още няколко  пъти - и край.

Ние по подобен начин махнахме бибата-залъгалка на Биляна. Заминахме на село за лятото и "забравихме" бибата в София. Къде е бибата? - В София остана. И така още първата вечер си заспа без нея и повече не е питала. Тогава беше на 1г. 7м.

На Боби бибата махнах по друг начин, но още ме е срам от постъпката ми и не ми се пише.... Отрязах я с ножица (някъде го бях прочела), така че да не става за смучене и той много страда гледайки я и опитвайки се да се успокои с нея Не го правете

зимна приказка при мен  голямата сама си я беше  изгризала -та известно  време я слага и маха-не и хареса и се отказа,но явно понеже постепенное изпускала го преживя без трагедии.

Моят племенник се отказа от бибата също с помощта на кучета  т.е. даде всичките си биби на кучето на съседа.
Е, не минало без рев първите дни 
Беше на 1год и 7м.

И мен много ме нерви тази биба. Искам да я няма вече ... но сърце не ми дава да и я махна все още 

Иначе Нивея, това с чука и пластелина - по принцип е за малко по-големи деца от нашите Но е хубаво де

Ние сега сме на вълна карти с животни. Това и е любимото - да си подаваме картите и да и казвам кое животно е и тя съответно да казва първата сричка. Само на "птицечовката" нищо не казва      , само я познава 

Бебешкия пубертет го дават, че е от 2 г. до към 3 г. някъде. Можело д апочне малко по-рано или късно и сътветно да свърши по-рано/късно. Преид д анаправи 2 г. си мислех, че е влязъл вече в него, защото се проявяваха разни инати понякога, но след втория рожден ден осъзнах, че съм се лъгала. Сега всичко е "НЕ" и "Не икам", започна да не си дава играчките на децата вън, да посяга. Да реве за щяло и нещяло или отказвайки му нещо. Най-трудно ми е да го накарам да яде или да си легне, като каже не, та не. Увещаваме се по половин-един час понякога, като се почва с много обяснения, уговорки, строг глас, че и до заплахи  Направо не ми издържат нервите пнякога. Иначе и аз се опитвам да го включвам в дейностите вкъщи като му кажа "Искаш ли да ..." и той като каже ДА и е супер - помага с прахосмукачката, помага ми да сготвим например, подава яйцата, държи купата докато бъркаме кекс, после идва с мен да видим какво става във фурната и т.н. и т.н.

За бибата - беше пристрастен за спането с нея, сам я отказа, без ние да го мъчим. Просто една вечер я хвърли и това беше. За шишето с вода същата работа, до скоро му беше любимата играчка, пиеше по над литър вода на ден, не заспиваше без него. Сега вече не иска да пие от шише, смао от чаша или бутилка. За тези неща не го насилвах никога, както и за гърнето не го насилвам, водя се по него, той ми показва сам.

Любимото му занимание сега е д апише с химикалка или да си "рисува" - купих ми едни пастели в пласмасова обвивка да не се чупят, а и не цапат. Голям хит са. Даже  и на пицария можем вече да отидем тримата, седи си на масата и си рисуваме