За сьжаление сьм ходила на няколко погребения,НО не успях да отида на погребението на баба ми.НАЙ_БЛИЗКИЯТ ми 4овек който е погребан.Сега се 4удя дали ако бях отиШла ЩеШе да ми е по_добре сега(ве4е година мина от тогава)?Или пьк обратното.
И как се преживява тази празнота......Как се свиква с липсваЩата усмивка на някой който толкова много си оби4ал .
Ако имаШе на4ин да го вьрнеШ.........
На мен света ми се срина тотално ,когато след поредното обаждане ми казаха"Не мога да ти кажа ниЩо хубаво този пьт" .Вьпреки,4е знаехме ,4е Ще стане,беШе вьпрос на време ......
В момента цялата ми кьЩа е сьс снимки на баба ,искам детето ми да си спомня за нея,НИКОГА да не я забравя,ДА Я оби4а толкова колкото и аз.ТЯ да го усеЩа .
Оххх,как искам да я вьрна .
ПредиШният пьт като си ходих,казах на майка ми ,4е АЗ нямам нужда да ходя на гробиЩата ,заЩото за мен МОЯТА баба не е там,ТЯ е на небето,НЕ два метра под земята.А майка ми ми каза"ТАМ Е ,Аз видях как я заровихме" Ако и аз я бях видяла .........................................