И така ние къде бихте отишли, ако в почивен ден ви се наложи да търсите спешна помощ?
Питам съвсем сериозно и веднага ще ви кажа, къде не бих отишла повече аз.
Малкият ми син се връща с разбит нос от колоездене, паля колата и поемам към най-близкия частен център - в Младост се сещам за Грийнберг. Добре, че звъннах първо по телефона - любезен глас ме уведоми, че за жалост няма как да установи дали детето е със счупен нос, защото нямат рентген.
Дава ми съвет най-близкия спешен център е в Окръжна болница. Отивам там, пред един кабинет чакат най-малко 20 души, времето е спряло - всички спешни случаи чакат при един лекар - бебе с конюнктивит, мъж с видимо счупване на подбедрицата, други хора с измъчен вид \ с какъв да са - надали са отишли в спешен център в неделната привечер само за да си търсят забавление\.
Решаваме, че ще отидем в Токуда - голяма, модерна, реномирана болница.
Всичко това разбира се е верно \ до сега не бях ходила там и определено ме впечатли неземната чистота и любезния персонал\, но каква е огромната ми изненада връщат ни защото имат само рентгенов лаборант и няма кой да разчете снимката. въпреки молбата ми поне да снимат детето - любезно ме препращат в Пирогов, защото няма и специалист, който да го погледне, а все пак това е травма на глава - сериозно е. Съгласявам се и примирено поемам към Пирогов \ не исках да ходя там, защото най-малкото почти всеки спешен случай отива там и очаквам че има 100 човека\.
Стигаме в Пирогов - не са 100 - само 10-тина чакат пред кабинета, за който чакаме и ние. оказва се, че не сме избрали подходящ момент
- тъкмо се сменят хората , но все пак ... Приема ни младичък и доста симпатичен доктор, не е особено заинтригуван от нашия случай, но ни праща на снимка. Снимката после разчита негов колега видимо в пенсионна възраст ....
Слава богу се оказва, че носа ни не е счупен и се добираме скапани и изцедени в къщи.... Но......
Но днешния ни горчив опит ме наведе неизбежно на мисълта - добре де, ама ако наистина случая беше спешен, ако наистина ставаше дума за нещо от жизненоважно значение .... къде отиваме с тази безумна обиколка по болниците и с това разкарване на контузеното дете напред назад.....
Изобщо си зададох въпрос има ли наистина здравеопазване в момента - защото дори и в Частните болници се оказва, че няма елементарни условия, за да приемат елементарен спешен случай като насинен детски нос
Питам съвсем сериозно и веднага ще ви кажа, къде не бих отишла повече аз.
Малкият ми син се връща с разбит нос от колоездене, паля колата и поемам към най-близкия частен център - в Младост се сещам за Грийнберг. Добре, че звъннах първо по телефона - любезен глас ме уведоми, че за жалост няма как да установи дали детето е със счупен нос, защото нямат рентген.
Дава ми съвет най-близкия спешен център е в Окръжна болница. Отивам там, пред един кабинет чакат най-малко 20 души, времето е спряло - всички спешни случаи чакат при един лекар - бебе с конюнктивит, мъж с видимо счупване на подбедрицата, други хора с измъчен вид \ с какъв да са - надали са отишли в спешен център в неделната привечер само за да си търсят забавление\.
Решаваме, че ще отидем в Токуда - голяма, модерна, реномирана болница.
Всичко това разбира се е верно \ до сега не бях ходила там и определено ме впечатли неземната чистота и любезния персонал\, но каква е огромната ми изненада връщат ни защото имат само рентгенов лаборант и няма кой да разчете снимката. въпреки молбата ми поне да снимат детето - любезно ме препращат в Пирогов, защото няма и специалист, който да го погледне, а все пак това е травма на глава - сериозно е. Съгласявам се и примирено поемам към Пирогов \ не исках да ходя там, защото най-малкото почти всеки спешен случай отива там и очаквам че има 100 човека\.
Стигаме в Пирогов - не са 100 - само 10-тина чакат пред кабинета, за който чакаме и ние. оказва се, че не сме избрали подходящ момент
- тъкмо се сменят хората , но все пак ... Приема ни младичък и доста симпатичен доктор, не е особено заинтригуван от нашия случай, но ни праща на снимка. Снимката после разчита негов колега видимо в пенсионна възраст .... Слава богу се оказва, че носа ни не е счупен и се добираме скапани и изцедени в къщи.... Но......
Но днешния ни горчив опит ме наведе неизбежно на мисълта - добре де, ама ако наистина случая беше спешен, ако наистина ставаше дума за нещо от жизненоважно значение .... къде отиваме с тази безумна обиколка по болниците и с това разкарване на контузеното дете напред назад.....
Изобщо си зададох въпрос има ли наистина здравеопазване в момента - защото дори и в Частните болници се оказва, че няма елементарни условия, за да приемат елементарен спешен случай като насинен детски нос
Много е гадно, когато хората имат нужда от прегръдка и успокоение да се сблъскват с бездушие и незаинтересованост. За съжаление на всички ни се случва понякога...
Пълно бездушие и безхаберие е навсякъде... 
