Публикувана: 1 май 2009, 00:50 ч.
Последно мнение: 3 май 2009, 21:10 ч.

Безимотен на 40 години,проблем ли е?

5 155
57
1

Гост

1 май 2009, 00:50 ч.

Аз и съпруга ми сме на близо 40 години.Брака ни не беше приет от родителите ни.Емигрирахме и си създадохме наш дом и семейство.Щастливи сме и с малкото което имаме.
Баща ми,който естествено не е първа младост но както казах и проблема е стар не спира да ми се обажда и да ме тормози.Тази вечер разговора се води около това колко сме некадърни,как децата ни щели да станат "нищо хора" защото нямали имоти.Имаме едно място в България което е на хубаво място и ако го продадем можем да купим някоя кутийка наречена гарсониера но не искаме.
Това,че сме ги изучили и никога не са плащали нито такси ,нито наеми не се приема.Това,че говорят 3 езика-също.Тези неща не се виждат.Вижда се неограденото и изоставено място и как хората казвали "Тези цял живот са по чужбина,не могат да отделят 500 лева за мрежа да го заградят това!".
Не очаквам нещо да се промени и затова много рядко се чуваме и виждаме (на около 5 год)
Някак си съм свикнала с мисълта,че съм сирак и всичко което трябва да се направи зависи само от нас.Ако нещо ми оставят то едва ли ще ни върши работа в този си вид.И те го знаят и затова ми казват "Не ми трябвате вие,а децата".

Какво мислите вие относно това хора на нашата възраст да са безимотни?Смятате ли,че обществото като цяло гледа на тях и на децата им като на втора категория?До сега не се бях замисляла над това защото ние си изплащане жилище.А децата-и те като нас,започват от нула.
Е,не е най доброто начало,но... съдба.

# 1 1 май 2009, 01:16 ч.

Мнения: 4 380

Най-малко пък твоя баща има право да отправя към теб упреци. Това дали си имотен или не, зависи от мъжа ти, не от теб. Че си имала нещастието да срещнеш такъв който не е натрупал имотите, какво да го правиш сега?
Да му вдига стойки на него, защото е работа на мъжа да подсигури покрива за семейството.

Колкото до мисълта че си сирак, по отношение на наследство, и аз съм свикнала с тази мисъл. Баща ми и без това цял живот ме смята втора категория човек щом съм жена, и нямаща право на бащиния, така че на нищо не се надявам. Още повече пък че докато съм далеч и оправдание си имат.

# 2 1 май 2009, 02:03 ч.

Мнения: 441

Цитат на: xenia в пт, 01 май 2009, 01:16

Това дали си имотен или не, зависи от мъжа ти, не от теб.

Да му вдига стойки на него, защото е работа на мъжа да подсигури покрива за семейството.
Баща ми и без това цял живот ме смята втора категория човек щом съм жена, и нямаща право на бащиния, така че на нищо не се надявам.

Само за сверка на часовниците - годината е 2009, 21 век.

Не сме във ранния 18 век от около 300 години.

Към авторката: аз не коментирам какво имам и какво нямам и не ми е написано на челото. Не знам как някой може да съди по нещо, което не знае за мен.

# 3 1 май 2009, 02:38 ч.

Мнения: 4 380

Цитат на: greyeve в пт, 01 май 2009, 02:03

Цитат на: xenia в пт, 01 май 2009, 01:16

Законите на междуполови отношения от 18 до 21 век са се променили само видимо. Wink

Във всеки случай, не можеш копче да кажеш на родител ако не проявява интерес за ти оставя наследство, та каквито ще причини да ти изтъква. Ти можеш да кажеш разбира се, но не значи че ще му промениш мнението. Това си е негово решение, ако иска и на който иска ще оставя нещо.

пс. Не е нужно да коментираш какво имаш за да виждат хората около теб имаш ли дом или не.
Да си бездомен на 40 години определено е признак на несъстоятелност. На семейството като цяло и (или) на мъжа. На жената в много по-малка степен поради някои други нейни семейни функции.

# 4 1 май 2009, 07:34 ч.

София
Мнения: 18 679

Проблем е, само ако ти лично го възприемаш като проблем. Нашият манталитет си е такъв, такава ни е географската ширина, така ни е заложено в мозъците от деца - къща, та къща. Аз си знам, примерно, че съм такава, не се боря срещу същността си и макар че с мъжа ми също започнахме от нулата, с по две вилици зестра от нашите и от техните, но с добро образование, при първа възможност си купихме жилище. Знам, че нямаше да ми е спокойно, ако не бяхме, така че - да, за нас би било проблем да сме по на 40 и да нямаме никакви имоти.
Но в чужбина, доколкото знам, хората не разсъждават така. Там манталитетът е друг, ти явно си прихванала. Ако в твоята глава това не е проблем - значи да не ти пука въобще какво мърморят вашите.
Аз поначало малко трудно си представям на 40 годишни хора мама и тате още да им мелят за каквото и да е, ама карай Simple Smile

Що се отнася до това какво ще оставиш на децата...Абе спорно е малко дали е добра услуга да си имаш готов имот от мама и тате. Спорно е въобще дали по-лесният живот възпитава по-свестни хора, така че на твое място въобще не бих се притеснявала.

# 5 1 май 2009, 08:37 ч.

Мнения: 593

Да, така е. В чужбина повечето хора живеят на квартира и изобщо не им е зле от това.

Разбира се, много са си добре и тези, които имат имоти, т.е. тези които отдават жилищата под наем. Mr. Green

# 6 1 май 2009, 08:48 ч.

Мнения: 25 551

Цитат на: Страдаща дъщеря в пт, 01 май 2009, 00:50

Баща ми,който естествено не е първа младост но както казах и проблема е стар не спира да ми се обажда и да ме тормози.Тази вечер разговора се води около това колко сме некадърни,как децата ни щели да станат "нищо хора" защото нямали имоти.Имаме едно място в България което е на хубаво място и ако го продадем можем да купим някоя кутийка наречена гарсониера но не искаме.

Прехвърлете мястото на името на децата си и запушете устата на баща ти. Ето, децата ти имат имоти, ако щат да ги продават, ако щат да ги ограждат, ако щат да пратят дядо си да копа там. Mr. Green

# 7 1 май 2009, 09:02 ч.

Мнения: 4 300

За мен във всяка възраст, в която си безимотен ( не непременно в контекста на жилище), проблем има.
И то не заради натякванията на родители или пък защото няма да оставиш нищо на децата си. А защото животът е гаден, случват се непрекъснато лоши неща и човек трябва да е подготвен. Вярвам, че когато си млад, здрав и силен, трябва да се погрижиш за дните когато няма да е така повече.
Не бих си позволила да пропилея живота си и когато спра да мога да печеля пари ( а този ден неминуемо идва) да увисна на ръцете и милостта на роднини, деца или който и да било.
В България ситуацията е такава, че пенсионер трудно може да си позволи наем, затова смятам, че трябва да си има човек жилище. Или поне да влага в допълнително пенсионно застраховане, някаква друга инвестиционна схема.
А колкото до това, че сте инвестирали в образование, чужди езици и т.н., не виждам това какво общо има с имотите, едното в никакъв случай не отменя другото. Изобщо много объркано пишеш- хем сте безимотни, хем изплащате жилище, хем сте безимотни. Имате място, което хем е ваше, хем баща ти те упреква че не сте го оградили. Той ли ви го е подарил Rolling Eyes

# 8 1 май 2009, 09:23 ч.

Цитат на: Рокси в пт, 01 май 2009, 09:02

Изобщо много объркано пишеш- хем сте безимотни, хем изплащате жилище, хем сте безимотни. Имате място, което хем е ваше, хем баща ти те упреква че не сте го оградили. Той ли ви го е подарил Rolling Eyes

Опитах се с няколко изречения да кажа всичко,видимо не се е получило.
Безимотни сме в България,изплащаме жилище в чужбина.Мястото е наше,ние сме си го купили.Баща ми се хваща за него защото няма за какво друго.
Образованието на децата има общо с имота до толкова,че то струва толкова колкото да купиш едно прилично голямо жилище в малкия град където живеят родителите ми.
Ако от четящите тук има някой който е завършил в чубжина нека каже колко му е струвал живота там.Такса+квартира+джобни за 4-5 год са си сума.

Цитат на: Как` Сийка в пт, 01 май 2009, 08:48

Това беше забавно Grinning

Сега сериозно,само заради дядото който цял живот е смятал,че света се върти около него не би го направила.

# 9 1 май 2009, 09:25 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

предпочитам да съм безимотна на 30-40-50-60 и т.н години, но да съм обиколила света...
Защото много важно, ако имам имот, които са построени с много труд и лишения и децата ми го затрият за секунди, защото не го харесват. Примери бол.
Та мисля, че това (език и образование) е правилното за старт на поколението. Ако има възможност и за някакво малко жилище (единочка, примерно-да).
От тук нататък, щом някой си изкарва парички, той ще определя и как да си ги харчи. А в гроба никой нищо не носи. Но спомените са друго нещо Grinning

# 10 1 май 2009, 09:28 ч.

Мнения: 3 425

Хм, мисленето на баща ти е от преди няколко века,но все пак нали знаеш,родителите не си ги избираме.
Освободи се да му покриваш 'нормативите' и неговите идеи за Живота.Ти си различна дори и да сте в добри отношения,ти имаш право да си живееш,както ти разбираш и семейството ти.
В България не се оценява,че от комунистическо време повечето си имат жилища....какво привилегия е това Peace

Но наистина една инвестиция за бъдещето е добро решение,които не си е подложил,докато е работил активно(ако разбира се може да го направи) после среща неприятни изненади Peace

а и факта,че с например 800 евро пенсия няма да плащаш минимум 400евро за наем, а автомобил,а спокойствие?А на твоите деца съм сигурна,че би искала да помагаш,а ако не искаш е винаги твое право,все пак всеки си гради Живота по някакъв начин.
Дано си ме разбрала правилно....

ПП Сега видях постинга ти по-горе....ОСВОБОДИ СЕ ОТ ПОКРИВАНЕ НА "НОРМАТИВИТЕ" МУ....той никога няма да е доволен,никога няма да те потупа по рамото и да каже уел дън....така че....проблемът е,че ти го слушаш какво говори Wink

# 11 1 май 2009, 09:47 ч.

Мнения: 2 175

Аз пък винаги съм смятала, че всеки сам трябва да си съгради дом..а не да го получи като наследство..

# 12 1 май 2009, 09:59 ч.

Мнения: 2 111

Аз честно не разбирам проблема на баща ти. Не сте безимотни - имате дом, който изплащате, само дето този дом се намира в чужбина. Като се замислиш, много семейства в България също изплащат дом и не се водят безимотни. За мен човек, който има дом (било то от наследство или на изплащане) не е безимотен, независимо дали този дом се намира в България, Англия, Германия или Бангладеш. И не мисля, че географското положение играе чак такава роля в днешната ера на мобилност. Колко хора познаваш, които си имат дом в България, но трайно са се установили в чужбина?

Баща ти явно живее с много остарели разбирания. Отсвири претенциите му и толкова.

# 13 1 май 2009, 11:09 ч.

Цитат на: Страдаща дъщеря в пт, 01 май 2009, 00:50

Емигрирахме и си създадохме наш дом и семейство.Щастливи сме и с малкото което имаме.

Какво мислите вие относно това хора на нашата възраст да са безимотни?Смятате ли,че обществото като цяло гледа на тях и на децата им като на втора категория?До сега не се бях замисляла над това защото ние си изплащане жилище.А децата-и те като нас,започват от нула.

Нали пишеш че сте създали собствен дом и семейство и сте щастливи какво повече от това да искаш? според мен това че сте някаде навън и сте успели да изучите децата си е доста по-голямо постижение от това че нямате собствен имот. както xenia каза живеем в 21 век, европейския съюз, няма граници... т.е. за какво да си купувате някаква 'кутийка' в Бг. като децата ви имат възможност да живеят на друго по-добро място. какво значение има какво мисли баща ти, който явно с нищо не ви е помогнал досега. както разбирам той също не е осигурил имот за дъщеря си. а пък на завиждащите клюкари въобще не обръщай внимание- кой знае колко хапят устни че сте по-успели от тях в живота ... bowuu

# 14 1 май 2009, 11:38 ч.

Цитат на: magarence в пт, 01 май 2009, 09:47

Аз пък винаги съм смятала, че всеки сам трябва да си съгради дом..а не да го получи като наследство..

Друго е някой да ти помогне и да не мислиш за жилище.
Живота не е справедлив,не всички имаме еднакви родители.

Цитат на: marsia_kzl в пт, 01 май 2009, 11:09

както разбирам той също не е осигурил имот за дъщеря си. а пък на завиждащите клюкари въобще не обръщай внимание- кой знае колко хапят устни че сте по-успели от тях в живота ... bowuu

Той и е направил вила и апартамент но тя (т.е.аз) е непослушна и затова нищо не и се дава.
На 18 год искаше да живее с мъж което автоматично означаваше,че ако не се омъжи за него няма да е девствена.След много,страшно много скандали подписахме.Сватбата беше за удовлетворение на родителите,нас почти за нищо не са ни питали.Беше ни тъпо и безразлично.
Като видяхме,че с времето нищо не се променя си събрахме куфарите и емигрирахме.Трудно беше,много трудно но не мисля,че щеше да се живее по лесно под психически тормоз.Не съжалявам за това ни решение.А имоти как се трупат като си дошъл с 5 чифта гащи и две ризи?
Тези дето хапят устни да заповядат да видят как се събират пари с две големи деца,заем,данъци,застраховки и какво ли още не.

Препоръчани теми

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

Раздяла

Развод и след това

Причина:

Причина: