Здравейте.Съжалявам 4е ще ви занимавам с мойте проблеми,но наистина съм от4аяна и няма към кой друг да се обърна за съвет.Незнам от къде да запо4на....толкова съм объркана...в наи-лошия слу4ай може да си остана без беб4о.....за да не изгубя бебето си трябва да стоя тук и да понасям безкрайния психи4ески тормоз и всевъзможните унижения от страна на таткото.Ние не сме женени,но без неговия подпис няма на4ин да извадя паспорт.Освен това ме заплаши 4е ще ми вземе бебето и ще ме изхвърли от Малта.Той работи в едно от министерствата,някакъв директор се води,познава се с много влиятелни хора а и ве4е веднъж го е правил-има опит с дъщеря си от предишния си брак.Бившата му жена-австралиика,не издържала и тя на тормоза му,трябвало да замине без дъщеря си,т.к. е имало забрана от малтийския съд детето като малтийски гражданин да не напуска Малта.И въпреки 4е Еди е и български гражданин,на мен ми трябва подписа на Андреа(таткото)за паспорт. Наи-лошото е 4е тук няма Бг-посолство,нямам никакви приятели и познати.Няма от кой и къде да потърся помощ,било то и само морална.
Нямам пове4е сили да понасям вси4ко това и за съжаление вси4ко се отразявя на беб4о.
А таткото не 4е се интересува толкова от бебето,но от хорски срам дето се вика се прави на загрижен.Един цент не ми е дал през вси4кото това време.Все още му връщам парите за раждането на Еди,нищо не му е купил,добре 4е бяха сестрите му да ми дадат креват4е,дрешки,коритце,коли4ка ми даде една съседка...( срам несрам-събрах волни пожвртвувания).Но за да не развали репутацията си,никога неби ми позволил да се върна в България с Еди или пък някой да разбере 4е той си има друг живот.А и аз си мъл4а защото ме е страх-без беб4о няма смисъл да живея.
А и пове4ето неща ги прави наро4но-в4ера ми каза"Аз оби4ам сина си,но се моля на Бог да умре" И след малко добави"Ти знаеш ли 4е бебетата 4есто падат.Той може да падне някой път-за него ще е фатално" След което ми каза 4е това немога да го използвам в съда срещу него,т.к. нямам свидетели и не мога да го докажа.Всъщност това което иска от мен е да съм му слугиня с консумация-готвя,4истя,пера,гледам децата,плащам храната и си затварям устата.Заради беб4о опитах-но не става.Едвам се справям сама с бебето,понякога и един душ немога да си взема,4е няма кой да го гледа.(Аз живея сама в една от къщите му,дъщеря му е при майка му в съседната къща,а господина си е сам в палата,идва само когато посъбере дрехи за пране и като свърши храната,т.к аз я плащам)Бременността ми беше ужасна.Нямах пари и той трябваше да се "грижи"за мен.Какво да ви кажа-хляб,маргарин,спагети,4ат пат някоя ябълка,месо никакво,освен ако майка му не прати нещо.Така се притеснявах,4е на бебо нещо ще му има,но Слава Богу нищо-роди се 2,700 и сега е около 6-7 кг. И за да не хар4и пари за мен и бебо,ми уреди да взимам социални помощи,за които претендира 4е са негови и каза 4е ще ми ги спре и да сме видели тогава какво ще правя....
Аз се поувлякох...Извинявам се...Просто няма на кой да си излея мъката.Много са несвързани нещата както съм ги написала,но повярвайте ми-няма с кой една дума на български да си кажа...и съм отвикнала да се изразявам правилно....а едно време по литература бях много добра, стихове и разкази пишех...
То май изход от мойто положение няма,но поне някоя добра дума да 4уя,4е не се живее лесно в самота...И така ми липсва България и семейството ми...
Нямам пове4е сили да понасям вси4ко това и за съжаление вси4ко се отразявя на беб4о.
А таткото не 4е се интересува толкова от бебето,но от хорски срам дето се вика се прави на загрижен.Един цент не ми е дал през вси4кото това време.Все още му връщам парите за раждането на Еди,нищо не му е купил,добре 4е бяха сестрите му да ми дадат креват4е,дрешки,коритце,коли4ка ми даде една съседка...( срам несрам-събрах волни пожвртвувания).Но за да не развали репутацията си,никога неби ми позволил да се върна в България с Еди или пък някой да разбере 4е той си има друг живот.А и аз си мъл4а защото ме е страх-без беб4о няма смисъл да живея.
А и пове4ето неща ги прави наро4но-в4ера ми каза"Аз оби4ам сина си,но се моля на Бог да умре" И след малко добави"Ти знаеш ли 4е бебетата 4есто падат.Той може да падне някой път-за него ще е фатално" След което ми каза 4е това немога да го използвам в съда срещу него,т.к. нямам свидетели и не мога да го докажа.Всъщност това което иска от мен е да съм му слугиня с консумация-готвя,4истя,пера,гледам децата,плащам храната и си затварям устата.Заради беб4о опитах-но не става.Едвам се справям сама с бебето,понякога и един душ немога да си взема,4е няма кой да го гледа.(Аз живея сама в една от къщите му,дъщеря му е при майка му в съседната къща,а господина си е сам в палата,идва само когато посъбере дрехи за пране и като свърши храната,т.к аз я плащам)Бременността ми беше ужасна.Нямах пари и той трябваше да се "грижи"за мен.Какво да ви кажа-хляб,маргарин,спагети,4ат пат някоя ябълка,месо никакво,освен ако майка му не прати нещо.Така се притеснявах,4е на бебо нещо ще му има,но Слава Богу нищо-роди се 2,700 и сега е около 6-7 кг. И за да не хар4и пари за мен и бебо,ми уреди да взимам социални помощи,за които претендира 4е са негови и каза 4е ще ми ги спре и да сме видели тогава какво ще правя....
Аз се поувлякох...Извинявам се...Просто няма на кой да си излея мъката.Много са несвързани нещата както съм ги написала,но повярвайте ми-няма с кой една дума на български да си кажа...и съм отвикнала да се изразявам правилно....а едно време по литература бях много добра, стихове и разкази пишех...
То май изход от мойто положение няма,но поне някоя добра дума да 4уя,4е не се живее лесно в самота...И така ми липсва България и семейството ми...
Нямаш ли познати там,не можеш ли да се обърнеш към нашето посолство за помощ,или към някаква организация за защитата на децата и майките?Искрено се надявам да намериш изход от тази ситуация...поведението му е отвратително спрямо теб и детето 
Наистина ли е необходим подписа на бащата zа иzлиzане от страната след като не сте женени и детето има бълг. гражданство? 
тя ще помогне толкова колкото майката на моя бивш. Уж дискретно и уж ми съчувства и ще помогне а накрая се озовавам във вихъра на урагана защо съм говорила с майка му и как може да говоря такива ужасии за него..... Досещаш се че след няколко подобни издънки спрях да споделям с когото и да било от страх че той пак ще разбере и ..... 
