.::. Участвайте в конкурса на БГ-Мамма и Хотпойнт-Аристон .::.

Имам въпрос: творбите,тук,в тази тема ли да са публикувани,или има друго специално място за това?
Благодаря предварително.

Публикувайте тук, в тази тема, или изпращайте творбите на igra@bg-mamma.com 

А кой определя критериите за оценка 
Така написано е прекалено общо!

и аз бих желала да участвам ,трябва да напиша как се справям като майка ли?

Нека заедно да се опитаме да опишем тези емоции с цялата палитра от чувства - споделете Вашите мисли, тревоги, трепети и вълнения, разкажете ни лирично, драматично или комично ...неща, свързани с бременността, раждането и отглеждането на децата.

И въпреки всичко аз си мисля, че са много неясни критериите, на тая тема всяка жена /пък и мъж/ биха могли романи да изпишат...така че ще е хубаво да се даде малка насока или да се определят някакви граници все пак!

ЧУДОТО ДА СЪЗДАДЕШ ЖИВОТ

Стая1 Бебе номер 18 s.c.

Стаята е малка, боядисана в жълто-кремав цвят... води се вип... а аз се чувствам толкова малка в огромното ортопедично легло... и толкова ме боли... сякаш някой е разкъсал вътрешностите ми на хиляди малки парченца и забива нажежени шишове във всяко едно от тях... Господи,така ли трябва да те боли, когато създаваш нов живот? Наказание ли е или благословия? Единственото нещо, което не чувствам от тялото си, са краката ми... изтръпнали са... дали ще мога да ходя отново? Кой ден е днес? Колко ли е часа? И какво, по дяволите, са направили с мен? С лек ужас поглеждам надолу към тялото си, но не виждам кой знае колко много... от единия край на синята ми болнична нощница се подава тръбичката на катетъра, по който бавно се плъзва жълтеникава течност... някъде много дълбоко вътре в тялото си усешам леко парене... опитвам се да се размърдам, но ужасно боли... навсякъде... дочувам леко шумолене под мен... ръката ми бавно се плъзва под ношницата... да, точно това е, което си мислех... освен болката, ще трябва да търпя и унижението да нося памперс... а си мислех, че само бебетата носят... Изведнъж вратата се отвори с трясък:
- А, събудила си се вече... я виж кого ти водя...
Синя метална количка и в нея... най-красивото бебе на света, най-красивото... смуче си пръста... и се криви наляво и надясно.
- Голяма мома, четири килограмова...
На количката залепен лейкопласт и на него пише стая 1 бебе номер 18 s.c...
На ръчичката и розова панделка с пластмасово кръгче... пише 18... на моята ръка също... по това да се познаваме... да не ни объркат или изгубят... не мога да и се нагледам... чакам да отвори очи... най-после... погледна ме... очите и са тъмно сини... теменужено сини... очите на баща й... все едно той ме гледа и ми говори: спокойно, мамче, всичко ще се оправи, всичко ще бъде наред, хайде, усмихни се... усмихнах се... дори не усетих иглата, която се заби в дупето ми...
- Ето, видя ли, че не боли...
Боли, ама си заслужава


07.08.2007г.

Темите са две:

1. Чудото да създадеш живот
и
2. Изкуството да бъдеш майка

Изберете една от двете теми и опишете нещата така, както Вие ги чувствате и в стил, който Вие прецените - изборът на вид произведение е напълно свободен - разказ, есе, приказка, стих, басня...

В томболата ще участват всички (да ги наречем) художествени произведения.
В предишни подобни конкурси е имало участия с писания тип "тема във форума", мнения с по 5-6 думи (даже и на латиница), но тъй като предишните пъти гласуването бе във форума, то подобен тип участия естествено не успяваха да се класират.
Този път изборът на победител ще е чрез томбола и затова все пак ще има пресяване на участниците.
Всички творби, които ще участват в томболата ще бъдат публикувани в отделна тема до 12 април, така че в случай на пропуск ще има достатъчно време до тегленето на самата томбола, за да бъдат изяснени недоразуменията, ако има такива.

Именно желанието ни да бъде избегнат субективния фактор при оценяване на творбите или некоректно гласуване ни накараха този път да изберем варианта за избор на печеливш чрез томбола.

Нещо такова става ли? А може ли да пишем и по двете теми?


  Всичко започва с 3 напъна и истеричен плач. До тогава нещата бяха  едни, после всичко се промени. Някакъв си миниатюрен вързоп, състоящ се основно от 2 почти равни топки, едната от които с ревяща уста, по някакъв необясним начин промениха мен и всичко около мен. Изведнъж целият ми свят се завъртя около този вързоп и всичко останало остана някак-си на заден план. И тъй като това се случи изведнъж и не го очаквах, се наложи да се учим с вързопа, да живеем заедно.
 Оказа се, че от това малко нещо, аз – все още почти дете, трябва да направя човек! А как се прави човек? Какъв вид изкуство е това - от нещо толкова малко и крехко да сътвориш истински, мислещ и в същото време способен да оцелее в този лош свят човек? Държа в ръце бъдещето, а дори не знам какво да го правя и как точно да го държа. А то ме гледа с все още мътните си очи и мръщи малки устни. Разглеждам го, докосвам миниатюрните му пръстчета и се чудя как това съвършенство е излязло от мен. Страхувам се от бъдещето, иска ми се да го върна обратно в мен, на сигурно място, но знам, че е невъзможно. Твърде крехко ми се струва, пък аз не вярвам в способността си да го опазя. После малкото същество се разплаква с мяукащ глас и оглася съзнанието ми. Идва някаква акушерка и започва да ми обяснява, че детето ми е гладно, праща ме да се измия, кара ме да седна и слага бебето в ръцете ми. То мърда плахо с главичка, завира муцунка в гърдите ми, аз му помагам и то засуква. Сега сякаш отново сме едно цяло, свързани, неразделни.Всичко се нарежда някак от самосебе си – разбирам,  че не само да си майка е изкуство, изкуство е и да си дете – да покажеш с малкото, което имаш от раждането от какво имаш нужда. Разбирам, че страховете ми, че няма да се справя са излишни, защото за това съм създадена, но ще трябва да живея с тях, защото така съм устроена, като всички нас. Разбирам, че не само аз ще трябва да се уча на изкуството да бъда майка, но и малкият човек на гърдите ми ще трябва да се учи на изкуството да бъде човек.
  Малко е страшно, но и толкова прекрасно да вървим двамата по един нов и напълно непознат за нас път. Все още го вървим, срещаме своите препятствия, но и изкачваме своите малки върхове, и с всеки един ден виждам как малкото, ревящо вързопче все повече и повече прилича на човек, което ме прави щастлива. 

        Изкуството да бъдеш майка
Ражда се бебе,ражда се и майка...На 28.03.2007 се родих отново и аз самата и станах майка.Полу събудена,все още под упойка,ми донесоха едно малко пакетче и времето спря.Най красивият "подарък"който някога съм получавала.Едни мътни очички,който ме гледат и сякаш питат:"Коя си ти?""Какво ще преживеем заедно?"...Една голяма вълнуваща промяна в живота ми.Едно вълнуващо приключение,и в същото време една нелека и доста отговорна задача....да бъдеш майка.Няма нищо по хубаво от това да създадеш дете,да дадеш живот,да обичаш и да показваш света от хубавата му страна.
Ново начало изпълнено с енергия и любопитство,понякога страх от началото....Безсънни нощи,и вие ли ставате като мен,да проверите дали спи,дали не му е студено или не го боли коремчето?Ставате отново,и отново за да видите дали диша?Това се повтаря и още.Макар и малко по уверена от колкото в началото,все още си задавам хилядите въпроси.Дали ще се справя,дали ще мога да дам всичко от себе си и от това малко човече да направя достоен човек,дали го правя както трябва....Надявам се!А кога ще разбера дали съм успяла?......
Изкуство е да бъдеш майка!Учиш се от детето си,а в същото време трябва да учиш него!И това продължава цял живот.

 И за да не се просълзяваме твърде много, а и за разнообразие:


Както обикновено се дзверя в монитора, опитвайки се да разбера дълбокомислените изяви (и не чак толкова дълбокомислените) на потребителите в бг-мамма, когато очите ми почти избожда розаво-червено-лилав надпис: конкурс с награда пералня!
Ха, тамън като за мен. Пералня и то със сушилня! Екстра ще ми дойде! Запретвам доволно ръкави и поради липса на друго захапвам собствения си език (или по-добре да стана да си взема нещо по-така?). Вдигам прекрасни сини очи и се опитвам да мисля. Да де, точно така – опитвам се. И не ми се отдава, а не ми се отдава, не само защото съм руса, а и защото едни малки ръце навират овъргаляна, космата и мръсна топка пластилин право м/у очите ми, а писклив гласец врещи с все сила в ухото ми: „мамо, мамо , виж – хляб!”. Отблъсвам атаката с думите „много хубав хляб, слънце”, отново захапвам език (ще ми се нещо по-така, ама ме мързи да стана, а и освен моркови друго няма, а морковът не би стърчал достатъчно естетично-поетично от устата ми, както ми се иска) и отново се опитвам да мисля. И отново не ми се отдава. Този път просто защото съм руса (или поне с това се оправдавам, може би просто имам друг талант). Все пак в главата ми се върти картинката на една пералня, която кой знае защо ми се струва, че много ми подхожда. Решавам да си задам въпроса какво всъщност изкуство е да си майка (а пералня)? Тъй като, както разбрахте, мисленето не е по моята част, стигам до извода, че изкуството да си майка по някакъв начин е свързано с пералните! Въпросът е как? След известно сериозно мислене и не дотолкова естетично-поетичното изгризване на един морков стигам до извода , че си е живо изкуство да сготвиш, нахраниш, измиеш, играеш и нацелуваш едно дете докато усилено мислиш как да спечелиш една пералня! 

Изкуството да си майка
Всичко започна още когато усетих лекото погъделичкване в корема .Вие мами, ме разбирате нали?Да,да,точно онова лекичко докосване,когато за първи път малкото нещо в теб все едно се събужда,протяга или може би се бунтува.Тогава именно ,тогава сякъш ставаме майки без дори да осъзнаваме какво означава това.
Ден след ден,времето някакси не минава в трепетно очакване да дойде ДЕНЯ.
И той идва.Поднася ни най-желания подарък,който така сме чакали,но и сме толкова неподготвени за него.И изплашени...Спокойно,милички млади,спокойно неподготвено момиче с детенце в ръце!Ти си вече жена!Неусетно между храненето на малкото бебче,сменяне на пелени и непрекъснатите тревоги ти си порасла.Ти си озряла.Ценностната ти система се е променила.Вече твоето егоистично АЗ е заменено от всеотдайното ТО.ТО вече е всичко.ТО е ти,ТО е станало за теб всичко,още онзи първият път когато го усети,после когато те накара да пророниш сълзи на радост и умиление след изтощителното раждане...или може би когато направи първите си стъпки – несигурно в себе си,но уверено че ТИ,именно ти си срещу него и ще го поeмеш ако тази важна задача се окаже непосилна.А когато се усмихне... или те прегърне...както казва един човек когото много обичам:”Като се гушне сякъш си има местенце”.Всичко това те стопля.Ти вече не се страхуваш.До мига.....
До момента когато то е болно,когато гори с висока темперетура.И сякъш те полива леден душ.Тогава си казваш:”Господи,накъсай ме на парченца,но нека ТО да е добре...”Отправяш най-горещата молитва.Тогава вече сте станали едно. А ти,ти вече си МАЙКА и го ЗНАЕШ!!!

На шега на маитам решихме с моят приател сега вече мъж да става ме родители. Започнахме да правим опити в продалжение на три месеца и половина резултат никакъв.Междувременно почнахме и организацията по свадбата ни.За почнахме да се притесняваме че не мога да забременея.И ето  че една седмица преди свадбата аз бях бременна .И от там се почнаха мъките по докторите.
Един казва едно втори друго..............и.н.Като всяка млада и не опитна маика въпроси те ми валяха срещу докторите,но те ме оставяха без отговор.Ходих парвите 4м в София на доктор и чесно казано тои само ни взимаше парите,аз не си осещах детето в смисал не ме риташе и не го осещах да се варти за което този в СФ ми казваше че не е нормално и куп други глупости и какви ли не изследвания не ми направи.И това всичко бе само за пари.Аз постоянно бях в стрес от това нещо.
В началото на 5м отидух при една лекарка от нашия град за което съм и много благодарна.Тя ме успокои че не винаги детето се усеща.Останах ме при нея докато не доиде наи щастливия ден 26.06.2008г Благодарим и много...Искам да кажа само не се вслушваите в приятелки познати какво ви казват  всяка бременност е индивидуална.Аз имам един прекрасен  съпруг които страшно много ми помага с отглеждането на детето.Разделяме си грижата за детето.Сега започваме и часен бизнес и се надявам да сам от успелите жени,да бъда маика,съпруга и бизнес дама...

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ МАЙКА


Талант да имаш, казват, е вродено.
Да си артист, художник, или пък певец –
това са все заложби, отредени
преди да сме поели глътката „живот”.

Най-ценното изкуство, според мене,
Е да си майка, да дариш живот,
Да го осмислиш и да го развиваш,
А после да береш и плод.

С любов, със ласка и със грижи
Да го даряваш всеки божи ден,
да слушаш нежни, мили думи,
отправени към теб след труден ден.

Да чуваш „мамо”, „моля те”, „обичам” –
Това е смисъла на този зов.
Да бъдеш майка – туй не е призвание,
А жажда да дариш любов!


24.03.2009
Видин