Започвам най-напред със сметките. Всичко плащаме ние-вода, телефон. Дърва за двата етажа вече 5 години те нямат грижа. Имат и двамата доходи, топлят се, понеже е парно, но не ги вълнува колко струва това отопление. Неудобно ми е да им кажа нещо. Все пак те са направили всичко. Затова толкова не ме е яд ,колкото ,че си влизат по всяко време горе-няма рано сутрин или късно вечер. Неудобно ми е и вратата да заключвам. Не мога да изляза от банята спокойно да се облека, защото баща ми може да е дошъл да си гледа телевизия. Всяка сутрин влиза"да ни види" с гръм и трясък и събужда бебето. Тази сутрин направо нервите ми не издържаха. Казах му,че не може така да я събужда всяка сутрин, тъкмо е заспала. А той"Млъкни" Стана ми отвратително. Та аз съм на 32. Ох, не знам. Сега ще кажете"Ми отидете на квартира да ви е спокойно" Нищо не искам от тях. Ти и не ми помагат никакси ,де. ако им кажа пък аз да пазят малката да отида до някъде"О, тогава бързаме, ние за малко"