Какво е "палаво дете"?

За мен палаво дете е равно на необгрижвано дете. На палавите деца най-често им липсва внимание и с белите, които правят се опитват да го привлекат. Дали ще разсипят чашата или ще ровят в саксията, те се чувстват възнаградени ,защото и тогава мама или тате им обръща внимание.

  Това направо ме остави безмълвна... Категорично не мисля, че има такава връзка, не и по този директен начин, по който е направена... Странно как изглежда тогава "обгрижваното" дете... Хич и не искам да си представям...

Малките, съвсем малките деца не правят бели. Те опознават света. За тях всичко е ново, непознато и интересно. Те не ровят в саксията, за да изровят любимото цвете на мама, а защото им е интересно какво има там. Не пускат чаша върху теракота, за да я счупят, а защото издава интересен звук... И не размазват храна, за да направят "неизличими" петна, а защото им е интересна консистенцията и "шарения" резултат... Става въпрос за дете на 1 година все пак...

Е, не е точно така!
Децата са изследователи, това да разрови саксията е най-нормалното нещо.
Сещам се как детето ми имаше период, в който хвърляше всичко на земята и по възможност от високо /например от столчето за хранене/. С такъв интерес наблюдаваше какво се случва с падналия предмет, че сърце не ми даваше да му се скарам.

Съгласна съм, че повечето майки лепят този етикет "палаво" на детето си, съвсем незаслужено.
Чувала съм да го казват дори за бебета!

Палави деца са онези, които с действията си, те принуждават да пълзиш на колене по цял ден /в смисъл все някъде нещо да търкаш и миеш след тях/, или, когато си изправена, да ти изтръпва сърцето, защото осъзнаваш, че са се впуснали в някакво самоубийствено приключение /покатерили са се на полилея, провесили са се от балкона, бръкнали са с металната кука за плетене в контакта/. Ето такива работи.

Палаво дете=щастливо дете=здраво дете

Дете, което има свободен дух да изследва света около себе си. Дете, което не е смачкано от Не-тата, забраните и мачкането от страна на родителите.

Кротко дете в много случаи означава смачкано дете, но разбира се просто си има деца, които са кротички по природа.

За мен е хубаво да имаш палаво дете, никога не съм мечтала за кротко ...

 

Палаво е това дете, което се чувства свободно, не натоварено с ограничения, което те кара непрекъснато да вършиш по три неща едновременно и да се задъхващ от обяснения, което скача от едната беля в другата и ти не успяваш винаги да му насмогнеш, това е детето което всички харесват и обичат, което не се притеснява от другите деца, от непознатите, което знае какво иска и как да се опита да си го постигне само ... това са децата, които по-бързо от другите (послушните) възприемат новостите, които учат по-лесно и естествено изморяват майките си по-бързо. Аз съм надарена с два броя от "палавите" и след като съм се завързала на фльонга да оправям белите, между другото да свърша и аз някаква работа и си легна почти труп, мисля че съм много щастлива майка.

На 1 год. всички деца са любопитни. Виж, по-нататък вече може да се каже, че детето е палаво, след втората - третата година.


Ето това, моето дете го е правило. И още цял списък неща, от които косите могат да ви побелеят.

Изобщо не съм фен на лепенето на подобни етикети на децата.

А пък конкретно за палав, което в основата си назовава поведение, което принципно се оценява като негативно от родителите/възрастните, си мисля, че повечето майки наричат децата си палави, защото битува романтичната представа, че именно палавите са "щастливи" и "здрави" деца. Кротките ангелчета не се, явно.

Напълно съм съгласна. Което от своя страна не изключва в един момент малкият човек да се забавлява искрено с реакцията на родителите/възрастните, когато нарисува дивана с пюре, изсипе пръстта от саксиите и т.н. и съответно да пробва и други начини да си организира подобни забавления.

Ми, какво да ти кажа, палаво дете е моето малко дете /и голямото, докато беше още малко, ама малкото го бие, щото за лудориите на голямото вече съм взела да позабравям/, аз- когато бях малко дете.  

Казвате, че не ги "обгрижвам", вероятно, всякакви позиции има по какви ли не въпроси, включително и такава по този.

Денят почваше в 6.30 часа с викове и крясъци от детската стая. Чувам боси крака- шляпат из коридора по студените плочки и едни, малко по- големи, пак боси. Носи се дежурното "Дай! Дай ми го! Сега ще ни се скарат! Връщай се обратно!" и реплика "Нама пък!Хи-хи-хи!". Събираш ги под мишница- голямото да се облича за училище, малкото- на гърнето и съзираш огромно парче съдрат тапет, точно там, където снощи си търкал молива, с който беше омазана картинката на стената, залепена върху мацаницаницата от фулмастер от онзи ден. Отиваш да донесеш млеката на двете същества и чуваш от кухнята: "Не го разливай, бе! Пак ли?". Връщаш се бесен в детската- гърнето поразлято, на дъното се плакне малката червена кола, оная, дето от вчера е без гуми, крачетата, онези босите, вече мокрички. Махаш гърнето и се понасяш с него към банята, чуваш пак викове, хвърляш гърнето в банята, връщаш се обратно и съзираш лицето на големия- в какаово мляко, малкото се хили, една обърната чаша на пода. Събираш остатъците, попиваш и поизпирваш следите, през това време малкото щъка по дупе из детската, не си имал време да му сложиш гащите, щото не ги обгрижваш своевременно вероятно. Хваща се за инструмента и с весел хилеж се насочва към брат си, вика му "Пиш" и го гони. Онзи се плаши не на шега, де да го знаеш малкото, да му нямаш много вяра. Поглеждаш часовника- едва 6.45 часа е. Божке, колко са дълги тези 15 минути, а следва още много.

Нещо такова си представям под "палаво дете"... Та не ми пука като как ще го нарека тайфунът- палав ли, любознателен ли, темпераментен ли- всякакъв мога да го нарека, зависи от душевното ми състояние в случая, "ужасньо" също върши работа.

Не е вярно, доказателство са 2 деца, отгледани по еднакъв начин, в едно семейство, едното палаво, другото - не  

За моето казвам, че е палаво, не знам дали е така, ето "признаците" ...
- като излизате на разходка да тича и да се крие зад блоковете
- да търчи като бясно и да си изпочупи зъбите

Да не можеш да го оставиш само и за 1 секунда, защото винаги намира какво да намери, въпреки обезопасяването:
- да се прави, че спи, а да го намериш така
- да си миеш чиниите, докато си играе зад гърба ти и с периферното си зрение да го видиш на барплота
- да ти "оправя" гардероба всеки ден
- да ходи 2 г. чисто голо вкъщи и да отключва заключени шкафове
- да ти отмъкне чантата без да видиш и да се "гримира"
- да идеш за хавлията и да го завариш така в банята или така
- да си скрие червило в джоба и докато си спокойна е в люлката и няма какво да направи, да го видиш така
- да ти изрови скритата хума и да дойде да ти се похвали
- да ти каже, че иска да си играе сама в стаята и след 5 мин. да видиш това и това
- да си отвори чекмеджетата на скрина, да стъпи вътре и да го обърне, заедно с телевизора в/у него, 2 пъти го прави, не знам как успява да се измъкне   това нямах психическата възможност да снимам ...

Иначе никога не е била агресивна, напротив, много добре се "сработва" с деца от всички възрасти.

А, забравих, хората отвън също го намират за ангелче- прикалзиво и чаровничко. 

Да, парадоксът е, че с чуждите хора е винаги възпитана, вежлива и изпълнителна - да се чудят как може да се оплаквам с такова "добро" дете 

Никол, доказателствата със снимки са железни!

Благодаря за идеята.